Не съм познавал Любен Дилов-син приживе, лайквали сме си статуси.
Да, лайквал съм статуси и на хора, с които абсолютно нищо не ме е свързвало, просто защото са били смешни. Леко ме ужасява настървението, с което се говори за човек, който е починал, защото не сме му харесвали позициите.
Най-опасното е да станем съдници и там, където не е позволено на хората.
Няма безгрешни, но е добре да има смирение пред кончината на всяко човешко същество. Това е едно от нещата, което ни различава от нецивилизованите общества.
(От Фейсбук)
