Срещнахме се с проф. д-р Брад Роду по време на международния форум на „Филип Морис Интернешънъл" Technovation, който се проведе в Стокхолм през месец май. Той е почетен професор в Университета на Луисвил (САЩ) и един от пионерите в научните изследвания за намаляването на вредата от тютюнопушенето. Разговаряхме за бездимните алтернативи, защо Швеция е изключение в Европа и как исторически решения оформят общественото здраве десетилетия по-късно.
- Проф. Роду, какво казва науката за моя случай: пуша конвенционални цигари и не възнамерявам да ги отказвам. Какво ще се случи със здравето ми, ако премина към бездимни алтернативи?
- Наличните научни доказателства показват, че подобен преход има ясно изразени ползи. При горенето на тютюн се образуват над 7000 различни токсични вещества. Те навлизат в организма не само през белите дробове, но и през кожата и лигавиците на устната кухина. Когато човек пуши, той не приема само никотин, а цял коктейл от токсини, които се съдържат в цигарения дим.
Тези ефекти не се проявяват веднага. Вредата се натрупва с времето - често след 20–30 години хронично излагане рискът от сериозни заболявания, като рак, инфаркти, инсулти и други, значително нараства.
При бездимните продукти почти всички тези токсични вещества или липсват, или присъстват в несравнимо по-ниски количества. Бездимните алтернативи доставят основно никотин, за който има обширна научна литература и десетки хиляди публикации, в които липсват доказателства, че сам по себе си никотинът е причина за тези болести.
Затова и основният проблем не е никотинът, а горенето. Когато горенето се елиминира, излагането на вредни вещества може да бъде значително намалено.
- От години наблюдавате шведския модел. Как си обяснявате комбинацията от ниско разпространение на тютюнопушенето, по-добрите здравни показатели и широко използване на бездимни алтернативи в Швеция?
- Обяснението не е еднопластово, а е резултат от съчетание на исторически, културни и социални фактори. Ако погледнем по-новата история, ключова роля играят Първата и Втората световни войни. Исторически войните са периоди, в които мъжете напускат родните си места, смесват се с хора от различни държави и култури, и именно тогава в много части на света цигарите се разпространяват масово, особено сред мъжете.
Швеция обаче остава неутрална и в двете световни войни. Шведските мъже не преминават през този процес и остават у дома, запазвайки вече съществуващи модели на употреба. Така цигарите никога не се налагат като доминиращ продукт и този модел се запазва в следващите десетилетия.
Но корените на този феномен са още по-дълбоки. Още през XVIII век в Швеция се оформя традиция, свързана с употребата на орален тютюн. За разлика от повечето европейски държави, където отглеждането на тютюн е било строго ограничено чрез забрани, данъци и мита, в Швеция фермерите, особено в южните части на страната, са имали право да го отглеждат свободно.
Всичко това обяснява защо Швеция успява да съхрани свои утвърдени модели на потребление - заради историята си, неутралитета си и относителната си изолираност от останалата част на Европа.
- Възможно ли е Европа реално да постигне бъдеще без дим?
- Да, напълно възможно е, но само ако се прави разлика между различните никотинови продукти. Ако продължим да третираме всички по един и същи начин, ще повтаряме едни и същи грешки.
Швеция показва, че когато политиките са основани на риск, а не на идеология, резултатите идват – по-малко пушачи, по-добро обществено здраве и по-ниска смъртност. Бездимното бъдеще не означава свят без никотин, а свят без дим. И това е ключовата разлика.
