Темата за спирането на военната помощ за Украйна като че ли придоби собствен живот и доста бързо прерасна от официален диалог в спекулации, неточности и пореден повод (или опит) за разделение на така или иначе поляризираното българско общество.
Въпреки всичко България продължава да бъде ключов партньор и жизненоважен доставчик на боеприпаси за украинския фронт.
Но в кой момент се объркаха нещата?
Отговорът - още в началото. Още когато военният министър Димитър Стоянов обяви намеренията да се спре военната помощ за Украйна, той уточни, че става въпрос само за оръжие от складовете на Българската армия, което се предоставя като дарение. Преводът обаче гласеше, че "спираме оръжието за Украйна". Без никакви други уточнения. И се наложи както Димитър Стоянов, така и премиерът Румен Радев да уточняват за какво спиране и на какви оръжия иде реч. Като Стоянов изрично направи разграничение между безвъзмездната помощ от резервите на армията и огромния обем търговски продажби, които се реализират от българския военнопромишлен комплекс. Продажбите на военните заводи продължават, обясни министърът. "Не спираме продажбата. Българската индустрия работи и може да търгува с Украйна", гласяха думите на Димитър Стоянов.
Официалното решение на кабинета реално се отнася единствено за спирането на директното предоставяне на въоръжение и техника от запасите на Българската армия.
В свое изявление премиерът Румен Радев посочи: "Правителството прекратява предоставянето на въоръжение от Българската армия за Украйна. Вече сме дали достатъчно, а страната ни продължава да търпи социално-икономически щети от тази кръвопролитна война. Убедени сме, че постигането на мирно решение няма да стане с военни средства. Затова отново призоваваме за всеобхватен, реалистичен подход към тази война и търсене на дипломатическо решение". А пред репортери допълни: "Отново призоваваме за търсене на дипломатическо решение".
Най-важният детайл от обясненията на премиера е уточнението "от българската армия", тъй като не се налагат никакви ограничения върху износа на продукция от българската отбранителна индустрия.
Бившият зам.-министър на отбраната Йордан Божилов и бившият военен министър Тодор Тагарев смятат, че създалото се напрежение е по-скоро резултат от лоша комуникация, която обаче рискува да предизвика имиджови щети пред останалите страни от ЕС, но това не е реална промяна в стратегическата политика на България спрямо Украйна.
България продължава да оказва голяма подкрепа по линия на военнопромишления си комплекс. Всъщност едва 2% от въоръжението, което достига до Украйна от България, излиза от складовете на армията - 98% са продукция на военните ни заводи.
Българските военни предприятия работят на пълни обороти и произвеждат огромни количества оръжие и боеприпаси (особено от търсения съветски калибър), които се изнасят за Украйна чрез посредници и партньорски държави като Чехия, Великобритания, САЩ и Полша. Годишно износът и трансферът на продукти, свързани с отбраната, са близо 2,5 млрд. евро, което е около 4% от БВП на страната.
Наред с това за безвъзмездната помощ в миналото, състояща се в изпращане на стара военна техника (като БТР-и от складовете на МВР и друго оборудване), България не е понесла финансови загуби, а напротив - получила е над 200 млн. евро финансови компенсации от Брюксел.
Според някои политици и анализатори реториката на правителството при първоначалното обявяване на спирането на помощта е била по-скоро за "вътрешна употреба".
Бившата външна министърка Надежда Нейнски определи изказванията като „блъф за вътрешна консумация". Подобно е мнението на Тагарев, според когото тези послания са насочени главно към русофилския електорат на управляващите ("Прогресивна България"), за да се поддържа илюзията, че страната избягва действия, които биха били в разрез руските интереси.
