Ани Пармаксизян разговаря с Милчо Паликарски.
- Г-н Паликарски, как амнистията пречи на кабинета да преследва предишната власт за корупция?
- Никак, законът амнистира непредпазливи, леконаказуеми престъпления, които, дори да се докажат в съда, ще приключат само с глоба. И то административна - каквато налага КАТ за неспазване на знак "Стоп" например. Освен това извършителят остава с чисто съдебно минало - в свидетелството му за съдимост ще пише "неосъждан". Опитах се да установя контакт с премиера Бойко Борисов, за да му обясня това.
- Защо в закона бе включена и амнистия на непредпазливите престъпления, които се наказват със затвор до 5 г.?
- Идеята дойде отпрокуратурата, но всички в работната група я подкрепиха. Защото тези дела завършват с глоба, стига това да е първото нарушение на уличения и той да е възстановил причинените имуществени вреди. Никого не можеш да вкараш в затвора.
Сега глобата е от 500 до 5000 лв., но до 2006 г. максималният й размер бе 1000 лв. Какъв е смисълът прокурори да разследват едно престъпление година-две, да се харчат държавни пари, т.е. мои и ваши, за експертизи и накрая резултатът да е 500 лв. глоба, все едно си карал без винетка. А в същото време убийци да се разхождат на свобода, мутри да газят хора с джиповете си.
- Някой досети ли се, че сред непредпазливите престъпления, които амнистира законът, влиза и безстопанствеността?
- На никого и през ум не му е минало. По принцип този текст от НК се използваше рядко преди 1989 г., да не говорим след 1989 г. През социализма годишно имаше по 15-20 дела за непредпазлива безстопанственост - например директор не положил достатъчно грижи, складът на предприятието се наводнил и стоката в него се повредила. Ако знаете колко национални съвещания са правени по този въпрос, с колко постановления Върховният съд е обръщал внимание на съдиите да се активизират за непредпазливата безстопанственост, но въпреки това броят на делата не се увеличаваше.
- И сега се прилага - дела срещу бивши шефове на столичната "Топлофикация" и търновския кмет бяха прекратени заради амнистията.
- Обвинили са ги по този текст, защото не са събрали достатъчно доказателства за други престъпления. И са ги обвинили за най-лесното и най-простото. И какво от това?! Накрая щяха да ги глобят и толкова.
- Възможно ли е един министър да знае и да контролира всичко, което става в неговата система, за да бъде съден по този текст?
- Не е възможно, разбира се. Безстопанственост означава бездействие - министърът не е направил нещо, в резултат на което се е стигнало до щети - разпиляване, унищожаване, повреждане на имущество, и то в значителни размери. Освен това, за да кажеш, че той не е направил нещо, трябва да има закон или нормативен акт, който да посочва какво точно той трябва да прави.
Чета напоследък кой какво купувал и на какви цени. По-рано имаше определени държавни цени, но сега няма. На министъра му е позволено да купува - платил бил по 2000 лв. за нещо, а можело да го вземе по 800 лв. За подобно нещо можеш да го уволниш или да му търсиш имуществена и политическа отговорност. Но не и да го вкараш в затвора за нещо, което не му е забранено от закона. Това не означава, че може да харчи суми безотговорно. Но обикновено в тези случаи става въпрос за тежки, умишлени престъпления.
- Затова ли друг бивш министър се похвали, че не той, а шефове на дирекции ще отидат на съд за ремонта на сградата на ведомството?
- Дълги години съм бил директор, че и повече от това, но никога не съм можел да подпиша и лев разход. Какъв ще е този директор, че ще похарчи 42 млн. лв.?! Как директор ще ги изхарчи, след като министърът се разпорежда с бюджета?! Дори и да е упълномощил директорите, трудно може да се обоснове тезата, че министърът няма да носи отговорност.
- Кои непредпазливи престъпления се имаха предвид, когато се подготвяше законът за амнистията?
- Пътнотранспортните престъпления, те са непредпазливи. Амнистията не важи за престъпления, които са извършени в пияно състояние или са причинени смърт или тежка телесна повреда. Реално амнистирахме по-леките случаи, защото тези процеси с най-различни експертизи - тройна, петорна, автотехническа, инженерна, излизат скъпо на държавата. Но извършителите им не остават безнаказани - глобата трябва да им я наложи КАТ, а не съдът. В закона пише, че въпреки амнистията контролните органи трябва да наложат глобата. Предвидихме това, за да няма коментари, че на много хора им се е разминало, въпреки че са нарушили закона.
Непредпазливите административни нарушения ли са най-големият проблем на държавата?! Никой в Брюксел не иска да вкарваме хора в затвора за престъпление по невнимание. Искат да видят осъдени за корупция, присвояване, т.е. все за умишлени престъпления, извършвани обикновено от организирани престъпни групи или най-малкото в съучастие.
Амнистията важи за непредпазливи престъпления, извършени до 1 юли 2008 г. Тя не важи за последната година от работата на предишните управляващи. Нека да разследват някого за нарушение, извършено през този период?! Едва ли след 1 юли 2008 г. нарушенията са спрели?!
- Вие бяхте би против амнистирането на непредпазливите престъпления?
- Моята работа бе законът да е написан юридически грамотно. Първоначалният вариант предвиждаше само освобождаване на затворници и премахване на драстичните разлики в наказанията по наркоделата. На обсъждането му присъстваха шефът на адвокатурата Даниела Доковска, бившият вече шеф на наказателната колегия на Върховния касационен съд Румен Ненков и зам. главният прокурор Валери Първанов и други Доковска заяви, че законопроектът е перфектен. Първанов обаче повдигна въпроса дали не е удачно да се амнистират и делата, които ще приключат с административна глоба.
Не е моя работа да казвам кого да амнистират и кого - не, това е политически въпрос. Единственото ми възражение бе, че не е толкова просто да се амнистират леконаказуемите престъпления. Защото най-напред трябва да го разследваш, да събереш доказателства, да определиш под кой текст от Наказателния кодекс попада и какво наказание предвижда той.
