Всяка година от 15-те, откакто е създаден вестникът, беше страхотна, но най-хубав е днешният ден, в който можем да работим с колегите! Има още много върхове за изкачване, казва главният редактор
- 15 години е най-сладката тийнейджърска възраст. Как ще опишете тези години, които “България Днес” навършва на 4 юли, г-н Пенчев?
- Тепърва започваме шестнайстата си годишнина, която, ако се вярва на песента (Sweet Sixteen, изпълнена от Били Айдъл), трябва да е най-сладката. Макар да не знам как точно ще се получи, защото и тези години дотук бяха сладки. Във всички от тях имаше различни видове сладост. Отначало тя идваше от това, че един проект като “България Днес” въобще стана възможен и се появи на пазара. След това от налагането на марката и сладостта от това публиката да оцени положените усилия.
Първите седем години бяха много важни и благодарение на отдадената работа и желание на всички, които работят или са работили в “България Днес”, те ни научиха как точно да правим вестника, така че да е интересен, забавен, актуален и истински.
- Кое прави “България Днес” различния и забавен вестник?
- “България Днес” не е различен вестник. По света има много подобни издания, наричат ги таблоиди или “жълта” преса. Те се възприемат като медии, които се занимават основно с не много сериозни теми, а залагат на истории за знаменитости, криминални истории, спорт, много и при това големи снимки и кратки, ясни и сензационни заглавния. Най-големите вестници в света – “Билд” и “Сън”, спадат в тази категория. Подобен вид таблиодни вестници може да се прави много професионално и изисква не по-малко усилия, понякога дори повече от тези, които журналистите полагат в така наречените сериозни медии.
- У нас определението “жълта медия” по-скоро граничи с писания, чиято достоверност не е най-силната им страна. Как убеждавате читателите си, че не ги лъжете?
- Това е основният проблем в България. Поради пълната липса на контрол във всички сфери у нас преди години се появиха издания, които пишат откровени измислици. Те звучат интригуващо, но нямат нищо общо с истината. В същото време, понеже голяма част от това, което действително се случва, се прикрива и потулва, много хора вярват до определен момент, че тези измислени истории всъщност са верни.
Хората не са идиоти и в крайна сметка разбират, че ги лъжат,
и спират да вярват. Това, за жалост, оказа много лошо влияние върху медиите въобще и днес доверието в тях като цяло е сериозно подкопано.
В цялата тази ситуация е много трудно да се пишат собствени и интересни новини, защото първата мисъл е, че тя не е вярна. Затова ние се стремим да говорим с хората, за които пишем, да проверяваме много внимателно всяка информация и когато е възможно, да я подкрепяме със снимков материал. Снимките говорят повече от всякакви твърдения, защото ясно, нагледно сочат за какво точно става дума. Например когато напишем, че някой известен си има ново гадже, снимка, на която двамата се целуват примерно, категорично го доказва. За жалост, това е много трудно да става всеки път.
- За “България Днес” работят едни от най-добрите фотографи, но те твърде рядко излизат публично. Защо се крият, колко рискована е работата им?
- В “България Днес” наистина работят страхотни фотографи, но и всички останали колеги също се справят много добре. Една история освен заснета трябва да бъде и разказана по подходящ начин и след това да бъде поднесена така, че да предизвика интерес. За късмет, в “България Днес” хората, които снимат, пишат и изработват страниците, работим много добре заедно. Както вече казах, понякога една снимка говори много повече от всичко останало. Но подобни снимки се правят много, много трудно. Съвсем логично е тези, които ги правят, да
не искат да бъдат лесно разпознаваеми, защото това ще пречи
допълнително на работата им. Да не говорим за случаите, когато снимат хора от ъндърграунда, което може да се окаже и опасно.
- Колко вредни са фейк новините, които се просмукват дори и в качествени медии благодарение на технологичния век, в който живеем?
- За добро или лошо, живеем във времето на така наречената постистина – всеки възприема за вярно не това, което е вярно, а което на него му се иска да е вярно. Това дава огромни възможности за манипулации, защото благодарение на социалните мрежи всеки живее в свой балон, който е много лесно да бъде манипулиран на база на неговите предпочитания. В същото време отвсякъде всеки е бомбардиран с толкова много новини по всякакви канали, че няма време да се замисли кое е вярно и кое не и в крайна сметка вярва на това, на което иска да вярва. Влагат се огромни средства за манипулации и откровени лъжи, огромно количество фалшиви новини, маскирани като реални по един или друг начин, а с навлизането на изкуствения интелект това става все по-лесно.
Залети сме от лавина новини и трябва много, много внимателно да решим на кои от тях да вярваме. Затова всички новини трябва да се четат изключително критично, дори тези в “България Днес”. Да се чете и да се мисли. Не дали ми харесва и дали ми се иска да е така, а дали не се опитват да ме подведат.
- Вестникът отдавна не е само на хартиен носител, тъй като има и своята онлайн версия. С какво е по-различен сайтът?
- Сайтът като всеки сайт ни дава възможност да реагираме по-бързо. Днес нещата са толкова променени, дори в сравнение с 10 години назад, че рядко остава новина, която да не е известна до следващия ден. Особено пък такава, която да си заслужава.
Вестникът и сайтът много често са един вид симбиоза
– публикуваме новината на сайта, след което се опитваме да я развием във вестника.
- Как се справяте с кражбата на съдържание и на снимки - болест, която продължава да държи много от жълтите сайтове у нас?
- Това е особено болезнена за нас тема. В “България Днес” разчитаме основно на собствени новини – нещо, което няма къде другаде да бъде прочетено, видяно или чуто. Нещо, което да си е само наше и да предизвиква интерес у читателя. Нещо, което да го накара да отиде и да ни купи. Много, много често се случва други медии, включително и най-големите, да ползват наши новини или снимки, без дори да ни цитират. Това особено боли, когато си вложил много усилия в дадена история, а след това някой я вземе наготово, все едно въобще не съществуваш. Не е честно и е недостойно. За жалост, по законов път може да се направи съвсем малко, на практика нищо. Но то с кой ли честен бизнес не е така в България?
- Какво си спомняте от началото на вестника? Постигнахте ли амбициите и желанията си, които сте имали тогава?
- Началото беше страхотно, всяка година досега беше страхотна, но най-хубав е днешният ден, в който можем да работим с колегите! Има още много върхове за изкачване и това е повече от добре!
