Преустройството на системата от тръбопроводи за военно гориво на НАТО, която цели да повиши готовността на Алианса за евентуален конфликт с Русия среща съпротива от страна на част от съюзниците заради високата цена на проекта, съобщава „Политико".
Проектът е оценяван на около 26 милиарда евро.
В момента страните от НАТО преговарят за разширяване на мрежата от тръбопроводи на Алианса, датираща от времето на Студената война, от Западна Европа към по-новите членки на изток и на север. Някои страни се надяваха да бъде постигнато споразумение на срещата на върха на НАТО в Анкара следващата седмица.
Инициативата противопоставя страните от източния фланг на Алианса с по-старите членове на НАТО, които вече са свързани чрез съществуващата система, според четирима дипломати от НАТО.
Застъпниците на бързо сключване на сделката твърдят, че споразумението е необходимо, за да се отговори на военните нужди на НАТО, а също и за да се покаже на президента на САЩ Доналд Тръмп, че Европа е готова да поеме отговорност за собствената си отбрана.
„Географският фокус на Алианса се е преместил на изток, ако изпратим войски на Източния фланг, е важно те да разполагат с гориво. Ако трябва да преместим хиляди войници, това не може да стане без гориво", заяви един от дипломатите.
Други обаче са загрижени за ускореното сключване на скъпоструващо споразумение, което обвързва горивните проекти за десетилетия напред. Двама дипломати посочиха, че предложената стойност на възстановяването възлиза на 26 милиарда евро.
Някои също така се отнасят с недоверие към идеята да се харчат милиарди за тръбопроводи, предназначени за традиционни военни средства като самолети, като се има предвид, че военните технологии се развиват бързо, казаха още дипломатите.
Полша, Словакия, Унгария, Румъния, Чехия и балтийските държави са най-големите поддръжници на реформата, заявиха двама от дипломатите, докато Франция, Испания, Турция и Обединеното кралство се колебаят да одобрят споразумение преди срещата на лидерите на 7 и 8 юли.
Посолствата на Франция, Испания и Великобритания към НАТО отказаха да коментират. Турската делегация не е отговорила на запитването за коментар.
Преговорите за модернизиране на системата продължават от месеци и отразяват трансформацията на НАТО след мащабната инвазия на Владимир Путин в Украйна през 2022 г., като се обръща много по-голямо внимание на подготовката за евентуална руска атака. Тези усилия придобиха допълнителен импулс благодарение на интензивния натиск от страна на Тръмп към Европа да поеме отговорността за собствената си отбрана.
Настоящата система използва мрежа от тръбопроводи под високо налягане с дължина 10 000 километра за транспортиране на рафинирани продукти като реактивно гориво, бензин, дизелово гориво и нафта до складове, военни и граждански летища, рафинерии и пристанища в 12 държави от НАТО.
„Има голяма готовност, особено сред страните от Централна и Източна Европа да се настоява за изграждането на тръбопроводи от Западна Германия, през Източна Германия към Полша, на юг към Чехия и на север към Литва и балтийските държави", заяви миналата седмица полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш.
Мартин Владимиров, старши анализатор и експерт по енергийна сигурност в Аналитичния център в София „Център за изследване на демокрацията", заяви, че разширяването на газопроводите илюстрира по-широка промяна в планирането на НАТО - от експедиционни операции към териториална отбрана.
Много висши длъжностни лица предупредиха, че Европа трябва да бъде готова за руска атака до 2030 г. - перспектива, която възроди интереса на Алианса към специализирана военна инфраструктура, предназначена да функционира в условия на война, добави Владимиров.
Реализацията на плана ще отнеме 30 години и ще обхване десетки проекти - от модернизация на газопроводи до съоръжения за съхранение на енергия. Това ще бъде най-скъпата инициатива с общо финансиране в историята на Алианса, заявиха трима от дипломатите.
Съюзниците също така спорят кои национални проекти трябва да получат приоритет, тъй като по-голямата част от средствата ще бъде изразходвана през първите пет години, казаха дипломатите.
Представител на НАТО, говорещ от името на организацията, отказа да коментира преговорите, но добави: „Военните изисквания за доставките на гориво са добре разбрани от съюзниците."
