През април 2012 г. в столичния КАТ се случва наистина революционно събитие - забраняват на катаджиите да спират коли по улиците за проверка. Познайте какво се случва в следващите 30 дни? В тази служба, за която вицът гласи, че назначават нови хора само когато почине някой от старите, цели 50 души подават доброволно заявления за напускане!
Причината е ясна - край на пътните проверки, край на подкупите. Като уточним, че числеността на КАТ в София е от 200 души, този случай ясно ни показва, че една четвърт от състава абсолютно категорично, целенасочено и неприкрито е на работа само за да прибира рушвети.
Но този извод едва ли шокира някого - особено след вчерашния челен текст на вестника, в който разказах как от 60 екипа, които контролират входовете и изходите на София, 59 вземат подкупи, а единственият "честен" има уговорка с "Вътрешна сигурност" да уличава колегите си.
Къде обаче са поискали да бъдат преназначени тези 50 катаджии, които през април 2012 г. подават заявления за напускане?
Разбира се, в Магистрална и в Охранителна полиция. Двете служби в МВР, в които корупцията е по-силна от гравитацията, а нейният основен източник са точно пътните проверки на автомобили.
Мнозина свързват ключовото изречение "Какво ще те правим сега?" със служителите на "Пътна полиция", но истината е, че то звучи от техните усти само веднъж от общо 10 пъти, в които униформени си искат рушвет на пътя.
В останалите 9 случая подкупът е поискан от Охранителна полиция, която в София например се състои от около 2000 души, или точно 10 пъти повече от КАТ (пропорцията е почти същата за цялата страна).
И за да не се обърка някой: катаджиите са облечени в светлоотразителни жилетки и с бели фуражки, а Охранителна полиция - само със светлоотразителни жилетки (при това невинаги).
Охранителната полиция, която в тази роля прилича повече на охранителите рекетьори от средата на 90-те години, винаги дебне жертвите си на 30-40 м зад светофара.
Независимо дали излиза на лов в работно, или пък в извънработно време - пак с униформи, с неизменните стоппалки, но вече с частните си коли - защото със служебните в този момент са излезли за редовния рекет техните колеги на смяна.
Точно от Охранителна полиция са служителите на МВР, които прибират рушвет от шофьор някъде на пътя в страната във всяка една минута от денонощието.
Вместо в същото време да ловят крадци и грабители във вътрешността на жилищните квартали, за което вземат заплати.
Те са срам не само за вътрешното министерство, но и за страната ни. Те са срам и за всеки от нас, които плащаме заплатите им, но години наред им позволяваме да ни обират на пътя, вместо да ни пазят. Срам са, защото са се отдали на разюздан рекет, какъвто не съществува в нито една държава от Европейския съюз.
Не съществува, защото в страните от тази общност произволът, който ние невинно наричаме"рутинна проверка на пътя", се определя като "полицейска репресия" Репресия, пред която си затварят очите вече 24 години общо 15 български министри на вътрешните работи.
И за да обясним как е възможно подобно безобразие, трябва да е ясно, че всички опити досега да бъде забранено на КАТ и на Охранителна полиция да спират рутинно коли на пътя срещат брутална съпротива от средно и ниско ниво началници в регионалните дирекции и РПУ-тата и, разбира се, от самите полицаи. Вече години наред бранителите на тази корупционна схема изтъкват най-общо казано четири основни аргумента срещу забраната за "рутинните проверки", които обаче са дълбоко лъжливи и несъстоятелни
Аргумент номер 1: рутинните проверки са много полезни, защото по този начин се следи криминалният контингент.
Звучи дълбоко авторитетно, но за какво всъщност става въпрос?
Ако фразата се преведе на нормален български език, означава, че когато през есента на 2013 г. Охранителна полиция е спряла на кръстовище в София за проверка мъж с кражба на радиокасетофон от 1986 г., който пътува във "Фолксваген Голф" със своя съсед, тази ценна информация за движението и престъпните връзки (съседа) на въпросния човек влиза в архива на МВР.
И когато някой ден се наложи да се направи справка за него, този безценен факт за движението и контактите му ще бъде достояние на оперативните служби в МВР. Ще бъде достояние, ако мъжът с кражба от 1986 г. не плати 20 лева рушвет за дребно нарушение на униформените. Ако плати, движението му ще остане тайна за службите.
Като оставим настрана колко глупаво е всичко това, се чудя как е възможно въобще някому да хрумне да контролира по подобен начин криминалния контингент.
Навсякъде в нормалния свят престъпниците, които са на мушка на службите, се
следят и контролират денонощно и целенасочено, а не “рутинно” от храстите край кръстовищата.
Аргумент номер 2: по време на рутинните проверки се залавят много издирвани бандити и откраднати автомобили.
И това е абсолютна манипулация. Елементарна статистическа проверка в компютрите на МВР ще покаже, че търсените престъпници и коли, заловени при подобни пътни проверки, са едва 0,01 процента от общо заловените.
Аргумент номер 3: чрез рутинните проверки по пътищата криминалният контингент се респектира и се държи в напрежение.
Ако това беше вярно, най-вероятно домовите обири, кражбите на коли и уличните грабежи щяха поне да застинат на едно ниво. Статистиката на МВР обаче е непреклонно сурова и показва, че те не само не намаляват, но и се увеличават в последните години.
Ето едно елементарно потвърждение - през януари и февруари т. г. служителите в Охранителна полиция в София спират да осъществяват временно пътен контрол, докато преминат на изпити в КАТ (решавайки листовки) по правилника за движение по пътищата.
Проверка на активността на престъпния контингент в същия този период показва, че тя е абсолютно същата като в предходните и в следващите месеци - тоест липсата на пътен контрол от страна на Охранителна полиция не влияе по абсолютно никакъв начин на
криминалния свят.
Аргумент номер 4: рутинните проверки на пътя държат в напрежение и дисциплинират водачите на МПС.
Липсата на разлика в броя на нарушенията на пътя в София през януари и февруари тази година (когато Охранителна полиция решава листовки, вместо да проверява на пътя) в сравнение с месеците преди и след тях разрушава из основи и този несъстоятелен мит.
Рутинните проверки на Охранителна полиция не могат да държат никого в напрежение, освен портфейлите на шофьорите, защото завършват с кодирания въпрос: “Ами сега какво ще те правим?”
Водачите на МПС могат да бъдат държани в напрежение от качествен видеоконтрол в града, от стационарните и мобилните камери, с които се снимат нарушителите (и чието местоположение трябва да се пази в тайна). С една дума, благодарение на техниката, която не може да попита: “Ами сега какво ще те правим?”
Контролът по пътищата може да се осъществява и от КАТ чрез акции от типа на спиране на 10 коли една след друга за проверка, под контрола на офицер от службата. Практиката показва, че такива операции дисциплинират, а корупцията при тях е минимална.
Така че, както и да го анализираме, възможността Охранителна полиция и КАТ да правят проверки по пътищата единствено генерира корупция, като дава възможност на служителите да събират незаконно пари, докато крадци и грабители вилнеят на спокойствие в същото време в кварталите.
Вицепремиерът Цветлин Йовчев е 16-ият поред вътрешен министър след 10 ноември 1989 г. Той даде знак, че иска да ограничи полицейщината в министерството, въпреки че резултатите още не са налице.
Дали и Цветлин Йовчев ще си затваря очите за това голямо безобразие, както направиха 15 министри преди него?
Или ще забрани на КАТ и Охранителна полиция пътните проверки, както е в САЩ и в страните от ЕС, освен в случаи на специализирани полицейски операции (и това трябва да се прецизира, за да няма Охранителна полиция спецоперация на пътя всеки следобед).
От тази забрана ще зависи също колко европейци сме всъщност.
Защото, докато този произвол продължава, от 3000 проверки на коли на ден в София, всяка трета завършва с подкуп, а от 60 полицейски смени само тази с агентите на “Вътрешна сигурност” не взема рушвети.
А всичко това е много далече от тази Европа, към която сме се устремили.
