Вместо да потърси допълнителни милиарди, като атакува сивата икономика, финансовият министър Гълъб Донев реши да съсипе светлата, като вдигне осигуровките на над 2 млн. души
“Гълъбе, ти какъв хищен гарван излезе!!!”
Това бе неподправената реакция на читател на “24 часа” в коментарите под новината за предложения от правителството “Радев” бюджет. А още не бяха известни всички подробности какво ни чака до края на тази година като ефекти от него.
Гарванът се храни с мърша и малки бозайници като зайчета и мишки. А в бюджет 2026 страдат единствено тези, за които няма защита нито от синдикати, нито от работодатели - 2 милиона работещи в малкия и средния бизнес. Точно тези хора ще трябва от следващия месец да извадят 140 млн. евро от джоба си, за да платят увеличението на осигуровките, което предлага финансовият министър Гълъб Донев.
Говорим за 99% от бизнеса в България, който осигурява 60% от БВП, тоест буквално за почти всеки работещ българин, който има глупостта да се труди честно и на светло и няма късмета да се е уредил на сладка държавна служба. И за разлика от чиновниците, които ще бъдат компенсирани, че вече ще си плащат осигуровките, тези над 2 млн. души за първи път от 1996 г. насам ще видят как доходите им намаляват.
От 1 август, за първи път от години, правителството реши да наложи насилствено вдигане на минималните осигурителни прагове. За някои позиции увеличението стига 70%. Това означава, че след като от началото на годината малкият и средният бизнес вече платиха цената на увеличената на 620 евро минимална работна заплата и растящите с нея осигуровки, сега - за няма и месец, ще трябва да намерят още резерви, за да платят новото увеличение.
Ако се измери през пари, вдигането на осигуровките по никое време означава, че за всеки от тези над 2 млн. души увеличението ще е между 7,68 и 124 евро на месец. От които работниците лично трябва да извадят между 4,73 и 67,53 евро. Просто работодателите им този път няма да имат възможността да компенсират този разход, защото те самите трябва да поемат другите 60%. И реално доходите на хората ще намалеят. А приходът, който очаква Донев до края на годината, е 50,9 млн. евро - сума, която за държавата е “бълха я ухапала” и спокойно може и без да я вземе от работещите хора.
Дори да предположим, че всичките 2 млн. души ще се окажат само от най-ниското възможно вдигане на осигуровките (4,73 евро нагоре), това означава, че ще се лишат от доход общо в размер на 9 460 000 евро на месец. Пари, които ще бъдат извадени от икономиката и ще отидат в държавния джоб. Означава обаче и че държавата ще трябва да се откаже от приходите от ДДС върху тези 9 460 000 евро на месец. До края на годината загубата само по това перо ще е над 11 млн. евро. А реално голям дял от работещите ще загубят много повече пари от дохода си спрямо минималните 4,73 евро на месец.
Тоест само от осигуровките, заплащани от работещите, бюджетът вече губи от планираните приходи. А хич не са за пренебрегване и останалите загуби - от парите за инвестиции и развитие на бизнеса, които той сега ще трябва да задели за допълнителни осигуровки на служителите си.
Отново безпрецедентно - при преполовена финансова година, правителството реши да увеличи и максималния осигурителен доход с 200 евро и от 1 август той да стане 2300 евро. Тук засегнати са още над 200 хил. души, които обаче вече ще загубят по 67,53 евро от дохода си под формата на лична осигурителна вноска. Плановете на Гълъб Донев са по това перо да събере още 90,8 млн. евро. Загубите на работещите са в размер на 13 506 000 евро на месец. И това не са олигарсите, които щеше да бори правителството “Радев”. Не, става въпрос за айтита, среден технически персонал със светли доходи, често пъти дори миньори.
Като за първи път въобще държавата не предлага нищо срещу отнемането на повече доход от хората. Максималната пенсия, която трябва да е процент от максималният осигурителен доход, не се вдига. Обезщетенията за безработица също остават на нивото от 2025 г. Дори са изчислени в евро с точност до цент, никакво закръгляне в полза на плащащите осигуровки български граждани.
Само за сравнение, сивата икономика в България по различни оценки достига до 34% от БВП. Дори консервативните данни на НАП изчисляват обема на “недекларираният сектор” в България на около 30 млрд. евро. А пропуснатите приходи за бюджета на държавата от данъци и осигуровки достигат 5 млрд. евро. Тоест усилията да бъде изсветлен само 1% от сивата икономика ще вкара в бюджета многократно повече пари, отколкото атаката на управляващите срещу работещите легално хора и фирми.
Ефектът от кълването на живо месо от работещата част от икономиката ни “перо по перо” обаче може да е много по-опустошителен от това бизнесът просто да откаже да поеме цялото увеличение и да прехвърли на работещите тяхната част - сценарий, който дори може да се определи като най-евтиния и щадящ икономиката.
Много по-страшния сценарий, до който може да доведе вдигането по никое време на осигурителната тежест, вече видяхме по времето на пандемията от COVID-19.
Тогава голяма част от фирмите съкратиха служителите си и официално “затвориха врати”. Всъщност прехвърлиха на държавата да им плаща част от заплатата под формата на помощи и обезщетения за безработица, а те минаха на работа на черно. Тоест държавата загуби два пъти - веднъж извади парите за обезщетения, втори път загуби данъци от това, че фирмите вече не ги плащаха. Допълнителна щета ще е прехвърлянето на много голяма част от сега светлите банкови плащания към разплащане в кеш и на ръка дори между фирми. За да се спестяват данъци и да се оцелява. И тогава изведнъж ще се окаже, че държавата, която в момента не може да контролира сивата икономика и тя заема 30% дял от пазара в България, ще трябва да опита да изсветлява още толкова.
А пазарът на труда да се превърне в мрежа от еднолични търговци. И в момента много от фирмите си решават проблема със “скъпите” служители, като им предлагат една законна врътка - регистрират се като ЕТ и сключват с шефа си договор за услуги. Изгодно и за двете страни - работодателят вече не дължи всякакви оскъпявания под формата на осигуровки. За работника пък общата тежест върху дохода му от 43% пада на 15% данък за едноличен търговец. И ако има добра воля, може да си плаща осигуровки като самоосигуряващ се върху 620 евро, а не върху 900 или 2300 евро на месец. Само от това човек може да си спести 300-400 евро, вместо да ги даде на бюджета. Като тази схема позволява реално и доста кешови разплащания между “работодателя” и “работника”. Резултатът обаче е тотално разрушаване на структурата на обществото, която може да бъде измерена в милиардни загуби за бюджета.
Да, държавата вече ще бъде “освободена” от грижата да плаща обезщетения за безработица, майчинство или болнични, но пенсионната система ще бъде изправена пред колапс, пред който сегашното състояние на над 40% дефицити ще изглежда цветущо. Орнитологично казано, ще заприлича на оскубано пиле. А гарванът вече няма да има какво да кълве.