Нашата Агенция не узаконява строежи, само ги регистрира, казва отстраненият началник на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна
Инж. Красимира Божкова е възпитаник на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Завършва през 1991 г. От 1995 до 1998 г работи в Регионалната служба по кадастър към МРРБ. Има стаж като главен специалист „Кадастър и регулация“, след което е и началник на отдел „Кадастър и регулация“ в Община Варна. Следва период на свободна практика, когато работи като проектант и вещо лице в съда. От 2007 г. е началник на СГКК във Варна.
- Г-жо Божкова, в общественото пространство сякаш се наложи мнението, че именно кадастърът е „узаконил“ сградите в местността „Баба Алино“. Защо се случи това?
- Според мен причината е в това, че има граждани, които не познават добре какви точно са правата и задълженията на различните държавни структури. Това позволи смесването на две напълно различни функции на държавата – кадастралната регистрация и строителния контрол.
Затова като човек, ангажиран пряко в службата по кадастър, съм длъжна да кажа:
Кадастърът не е орган, който разрешава строителство, не издава строителни книжа и не преценява дали един строеж е законен или незаконен. Службата по геодезия, картография и кадастър поддържа кадастралната карта като официален държавен регистър. В нея се отразяват всички имоти, сгради и настъпили промени при наличие на предвидените в закона документи. Но това действие не узаконява нищо, само се извършва регистрация в рамките на Закона за кадастъра и имотния регистър. Разбирам защо за гражданите това може да изглежда объркващо. Когато се подадат официални документи за една сграда, то тя получава кадастрален идентификатор. За съжаление все още има граждани, за които това означава, че тя е напълно законна. Но законът казва друго. Кадастралният идентификатор не е удостоверение за законност и разрешение за строеж.
- Какво всъщност удостоверява кадастралният идентификатор?
- Той служи за индивидуализиране на имота или сградата в кадастралната система. С други думи, това е начин по който държавата обозначава даден обект – къде се намира, какви са неговите граници и как е отразен в кадастралната карта, но не прави разграничение дали той е законен или не. Удостоверява се фактът, че той съществува. Идентификаторът не създава право на собственост, не узаконява строежа и не замества документите по Закона за устройство на територията. Ако има спор относно законността на строителството, той се решава от компетентните органи по строителен контрол и при необходимост - от съда.
- В конкретния случай с „Баба Алино“ как е било възможно да бъдат нанесени множество сгради, за които впоследствие се твърди, че са незаконни?
- Възможно е, защото, както вече казах, кадастърът не извършва преценка за законността на строителството. Той действа по друг ред и с друга цел. Когато в службата постъпи заявление, придружено с необходимите по закон документи и геодезически материали, подписани от правоспособни лица, нашата администрация е длъжна да разгледа преписката според Закона за кадастъра и имотния регистър и приложимата наредба. Ако са налице законовите предпоставки за отразяване на обектите, СГКК няма право произволно да откаже нанасянето им, само защото съществуват обществени съмнения или медийни твърдения. Един държавен орган може да прави само това, което законът му е възложил. Той не може да замества друг орган, нито да разширява и превишава сам правомощията си.
- Тоест СГКК не е можела просто да откаже да нанесе тези имоти?
- Ако законовите предпоставки са били налице - не. Един неправомерен отказ също би бил нарушение от наша страна. Администрацията не може да действа по вътрешно убеждение, по интуиция или под обществен натиск. Тя е длъжна да се произнася по закон и на база постъпилите документи. Това е много важен принцип. Ако започнем да очакваме от кадастъра да отказва административни действия въз основа на съмнения за незаконно строителство, ще му вменим функция, която законът не му е дал. Това би било опасно, защото би означавало една институция да излезе извън своята компетентност.
- Г-жо Божкова, в хода на дисциплинарното производство срещу Вас беше ли установено еднозначно е ли самото нанасяне на сградите в кадастралната карта нарушение на Закона за кадастъра и имотния регистър?
- Това е много важен въпрос, защото около него се създадоха множество внушения. В рамките на дисциплинарното производство Дисциплинарният съвет на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е приел, че нанасянето на сградите в шестте поземлени имота по казуса „Баба Алино“ не представлява нарушение на Закона за кадастъра и имотния регистър и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Това означава, че дори в рамките на дисциплинарната проверка не е прието, че сградите не е трябвало да бъдат нанесени в кадастралната карта. Въпреки тази категорична констатация впоследствие беше издадена заповед за дисциплинарното ми уволнение. От документите, с които разполагам към настоящия момент, оставам с разбирането, че мотивите не са свързани с това, че сградите не е трябвало да бъдат нанесени, а с твърдения, че е възможно размерите на част от тях да са били неправилно определени от правоспособното лице по Закона за кадастъра и имотния регистър, както и че е налице забавяне при изготвянето на становище. Тъй като все още не съм запозната с всички мотиви към заповедта за дисциплинарното ми уволнение, не бих искала да коментирам повече този акт. Мога единствено да кажа, че имам близо 19 години професионален стаж в системата на кадастъра без нито едно констатирано нарушение и съм убедена, че правата ми следва да бъдат защитени по предвидения в закона ред. Именно затова ще потърся защита пред компетентния съд – както по отношение на отстраняването си, така и по отношения на твърденията, внушенията и квалификациите, които длъжностни лица на високи държавни позиции си позволиха да формулират публично по мой адрес и работата ми.
- Проверява ли кадастърът дали дадена сграда има разрешение за строеж, преди да я регистрира?
- Не. Това не е нито право, нито задължение на СГКК. Кадастърът не е орган по строителен контрол. Той не издава разрешения за строеж, не проверява строителни книжа, не съставя констативни актове и не издава заповеди за премахване. Тези правомощия принадлежат на други институции по Закона за устройство на територията. Именно затова е важно да не се смесват функциите на различните държавни органи.
- А какви проверки извършва СГКК при подобни преписки?
- Извършват се проверките, които законът възлага на службата – за допустимост на заявлението, за наличие на необходимите документи, за съответствие с изискванията на кадастралната нормативна уредба и за представените геодезически данни. Документите и проектите се изготвят и подписват от правоспособни лица, които носят отговорност за тяхното съдържание. СГКК няма законово основание да поставя под съмнение всеки официално представен документ, ако няма акт на компетентен орган, който да установява неговата неистинност или незаконосъобразност.
- Имали ли сте съмнения, че има проблем с документацията специално за имотите в „Баба алино“?
- Документите, свързани с Баба Алино, не са обработвани от мен, а от мои колеги, които работят съобразно изискваният на закона. Като администрация ние не работим със съмнения. Работим с официални документи. Ако има данни за нарушение, те следва да бъдат проверени от органите, който има правомощие да го направят. В конкретния случай службата е действала в рамките на своята компетентност.
- Ако впоследствие се установи, че дадени документи са неверни или че сградите са незаконни, какво следва?
- Кадастралната карта може да бъде изменяна. Тя не е окончателен и непроменяем документ. Ако компетентен орган установи нови факти, ако има влязъл в сила административен или съдебен акт или ако се установи несъответствие, законът предвижда ред за корекция на кадастралната карта. Това още веднъж показва, че кадастърът следва правното състояние, установено по съответния ред. Той не го създава сам.
- Много хора обаче питат: не е ли абсурдно държавата първо да нанася сгради в кадастъра, а след това друга държавна институция да ги обявява за незаконни?
- Това са различни административни производства, извършвани от различни органи по различни закони. Кадастърът отразява обекти в кадастралната карта при наличие на предвидените в закона основания. Строителният контрол проверява законосъобразността на строителството. Ако смесим тези две функции, ще създадем погрешна представа за ролята на всяка институция. Ако държавата прецени, че има нужда от промени, оптимизация или други режими на синхронизиране между структурите си, трябва да го наложи по силата на административен акт, който всички по веригата да спазваме. Към момента действащата законова рамка е тази. И по същество проблемът не е в това, че държавата има различни регистри и контролни органи. Проблемът възниква, когато от един орган се очаква да изпълнява функциите на друг.
- След всичко, което твърдите, може ли да се каже, че върху СГКК – Варна беше прехвърлена чужда отговорност?
- Смятам, че в публичния дебат действително се получи такова смесване. Кадастърът беше представен така, сякаш е институцията, която е „легитимирала“ строителството. Това категорично не отговаря на истината, тъй като не съответства на рамките, поставени от законодателството. Всяка институция носи отговорност в рамките на своите правомощия. СГКК носи отговорност за това дали е спазила кадастралната процедура. Но не може да носи отговорност за строителен контрол, защото законът не ѝ е възложил такава функция.
- След отстраняването си чувствате ли се жертва на политически или друг вид институционален натиск?
Като държавен служител не се занимавам с политика. За мен е важно да говоря с факти и това, което законът ми вменява. Трудно ми е да приема, че преди приключването на всички проверки в публичното пространство вече се направиха внушения за вина на служители, които просто са изпълнявали задълженията си добросъвестно и единствено и само в рамките на правомощията си. В СГКК – Варна работят професионалисти. Те не заслужават върху работата им да се хвърлят недоказани съмнения, особено когато обществото не е получило ясно обяснение какво всъщност може и какво не може да прави кадастърът.
- Поемате ли лична отговорност за действията на службата?
- Като ръководител винаги нося отговорност за организацията на работата в службата. Но отговорността трябва да се оценява според закона, а не през внушения в обществото, още по-малко през нечии симпатии или антипатии. Убедена съм, че СГКК – Варна е действала в рамките на предоставените ѝ от закона правомощия. Ако компетентен орган установи конкретно нарушение, то следва да бъде посочено ясно - с факти и документи. Но не може служителите на една служба да бъде обвинявани за това, че не са извършили контрол, който законът не ѝм възлага. Получи се така, че Службата по кадастър се оказа най-удобната да бъде обвинявана за грешки, допуснати от други.
- Кои са те?
- Всички институции, в чиито правомощия и задължения е да контролират законността на строителството на територията не само на „Баба Алино“, но и на територията на цялата страна. Ние се оказахме необходимият виновен за пред общественото недоволство, без обвиненията към нас да имат основание. Вкарването ни в ролята на „бушон“ намирам за крайно неетично и това е единствената ми мотивация да застана пред широката публика, да изясня каква е ролята на нашата служба по закон и да отстоявам позицията си и по съдебен ред.
- Какво бихте казали на гражданите, които смятат, че щом една сграда е нанесена в кадастъра, тя е законна?
- Бих им казала да не разчитат само на кадастралната карта при преценка за законността на един имот или сграда. Кадастърът е важен регистър, но той не е единственият източник на информация. При покупка или проверка на имот трябва да се прегледат документите за собственост, строителните книжа, разрешенията за строеж, актовете за въвеждане в експлоатация и всички други документи, които имат отношение към законността. Да се обърнат към адвокат вещ в тази материя, към нотариус, който да провери документите или да направят проверки в Общината.. Все пак кадастралната карта показва как един обект е отразен в кадастралната система, но не замества цялостната проверка, която човек, планиращ действия със свой имот, трябва да направи.
- Какъв е най-важният извод за Вас от случая „Баба Алино“?
- Най-важният извод за мен е, че сме длъжници на гражданите и трябва много по-ясно да разясняваме нашите функции и дейност като държавни структури. Когато обществото ни се затруднява в разбирането кой орган за какво отговаря, лесно се стига до възможности за внушения, погрешни заключения и до несправедливо хвърляне на вина към една или друга институция. А от това никой няма полза.
