БТА не трябва да излиза на конкурентния пазар за реклама. Струва ми се, че това би било правилна посока и за БНТ и БНР, казва генералният директор на БТА
- Наскоро БТА организира голяма конференция за регионалната журналистика. Колко важна е тя, г-н Вълчев, още повече че в глобалното село, в което живеем, все по-явно става колко голямо е влиянието на регионите върху целия свят?
- Състоянието на регионалната журналистика в България е много тежко. Някои от колегите ни от БТА, които се оказват единствени кореспонденти в определени региони, ги наричат информационна пустиня. Има места, където изобщо няма никакви регионални медии, а там, където ги има, те са зависими от финансирането или от местните общински и държавни власти, или от конкретни бизнеси, които имат други основни интереси, а не поддържането на медията.
Разговорът, който организирахме заедно със Съвета за електронни медии, показа, че България трябва доста спешно да започне да инвестира в регионалната журналистика.
- Защо трябва да се инвестира в журналистиката?
- Всъщност въпросът, който задавате, има различни аспекти. Нужно ли е изобщо да се инвестира в журналистика? Дали в света на социалните мрежи не е достатъчно да научаваме какво се случва от нашите приятели във фейсбук, или в която и да е друга социална мрежа? Да, но социалните мрежи не са медии, защото
никой не носи отговорност за това, което пише или показва в тях
Там е много лесно да напишеш нещо и малко по-късно да кажеш, че си се объркал или че се отказваш от това, което си написал, а вече да си предизвикал огромни щети. Разликата между тези мрежи и медиите е, че в медиите се носи редакционна отговорност, има правила. Затова в целия свят се води този разговор за нуждата от продължаване на подкрепата за медиите и за журналистите, които проверяват фактите и носят отговорност за това, което пишат, говорят и показват.
Другият аспект е, че хората - независимо къде живеят, имат право на информация за това, което се случва край тях. Преди години, когато БТА започна да развива доста силно своята кореспондентска мрежа, обсъждахме докъде трябва да стигне тя като широта. В моята първа програма преди пет години бях предвидил, че си струва да мислим за градове с население от над 20 000 души. Тогава такива градове бяха 20. След преброяването през 2021 г. се оказа, че за да останат в списъка, критерият за тези 20 града трябва да се намали на 15 000.
От една страна, самата България има нужда да познава на национално равнище какво се случва в тези региони. От друга страна, самите хора, които живеят там, трябват да виждат смисъл да остават в местата, където са се родили или където живеят от години. Спомням си едно момиче на стаж в БТА, което учеше журналистика и беше от Нова Загора. Попитах я би ли се върнала там като кореспондент на БТА. А тя ми каза: “Аз не мога да си спомня за целия ми живот там, докато завърша гимназия, в национална медия на България да е имало новина от Нова Загора освен за катастрофа на автомагистрала “Тракия” край Нова Загора”.
Тези хора, които живеят на различни места в България, са също част от нашата страна.
Затова националните пресклубове, които БТА създава, имат и едно друго значение - приобщават хората, които живеят по тези места, към общите национални и европейски разговори. Например ние представяме всеки месец във всички пресклубове новия брой на списанието ЛИК за култура, литература и изкуство. В зависимост от темата на списанието се включват хора от съответната област в тези населени места, които често пъти никой няма да потърси на национално равнище, за да се включат в национален разговор. Заедно с Европейската комисия, с Европейския парламент правим из цялата страна разговори, конференции, обучения, в които също приобщаваме тези хора, защото трябва да се държим като държава, като общност.
- Медийната комисия в парламента прие отчета ви за дейността на БТА с пълно единодушие, предстои той да бъде гласуван и от Народното събрание. Именно в него казвате, че БТА е институция с особено място в държавното устройство, тъй като има самостоятелен закон. Какво е това особено място?
- Статутът на БТА е предвиден в конституцията на България от 1991 година в преходна разпоредба, където е казано, че статутът на БТА, както и на БНТ и БНР се урежда с отделен закон. Това стана чак през 2011 г., 20 години след приемането на конституцията. Там всъщност са дадени изключително важни гаранции за този статут. Бюджетът на агенцията се определя от парламента като за институция, която е първостепенен разпоредител с бюджет. Генералният директор също се избира от парламента. Това в моя случай стана в края на миналата година. Винаги през годините - особено след приемането на закона, е търсено съгласие както около бюджета, така и за генералния директор и за отчетите на агенцията, като контролът се осъществява от парламента.
Това всъщност е голям знак към българската журналистика
Наред с институциите, които сме свикнали да определяме като основополагащи за една държава - парламент, президент, правителство, институциите на съдебната власт, Сметната палата, Конституционния съд, омбудсмана, до тях е и Българската телеграфна агенция като основополагаща медия. Тя е най-старата национална медия под едно и също име вече 128 години. Това е знак, който обществото ни дава чрез държавата.
Аз самият се опитвам да използвам този статут, който в момента на мен се е паднало да олицетворявам, за да даваме самочувствие на всички журналисти в България, че те вършат изключително важна работа, като носят отговорност за даването на знанието за днешния ден на българите - какво става по света и в собствената им страна, както и хората по света да знаят какво се случва в България.
Това е пример как чрез БТА се осъществява разбирането на различните институции в България, че ние имаме нужда от едно място, откъдето да научаваме фактите такива, каквито са, без оценки, без мнения около тях. После, изхождайки от истинските новини, всички останали медии, между които важно място има и “24 часа”, да могат да ги анализират, да търсят хора, които да ги коментират и да намират взаимовръзките между тях. Но все пак в България има съгласие, че трябва да има едно място, което да бъде извор на истинската информация и БТА го изпълнява доста добре.
- Каква е ролята на медиите? Според вас тя е съпоставима с ролята, която книгата и писменото слово са имали в миналото. Навремето изучавахме постулатите на Ленин, според които медиите трябва не само да информират, но и да образоват и възпитават. При демокрацията те бяха отхвърлени, защото все пак ролята на медиите е основно да информират. Защо вие виждате нещо повече в тази роля?
- Всъщност първата медия на света е книгата. Нашите букви са създадени в първата им графична система - глаголицата, от светите братя Кирил и Методий, а след това от техните ученици и кирилицата, на която пишем и в момента, за да бъде преведено Евангелието. Това
за българите се превръща в първата медия,
както бихме я нарекли в съвременното ни общество. Така от книгите най-често научаваме натрупаното знание на човечеството през столетията, през хилядолетията. В училищата се учим на това, което се е случило преди нас, за да можем да използваме този опит в живота си. А медиите, и то вече от столетия, отговарят за нещо не по-малко важно - да научават хората да получават знанието за днешния ден, какво им се е случило днес.
Затова многократно съм имал повод да повтарям, че има доста аргументи журналистите да получат в обществото ни статут, съпоставим с този на учителите, а медиите - с този на училищата. Това има чисто практически измерения. Едното е финансирането на самите медии с програми, каквито са особено наложителни в сферата на регионалната журналистика, но не само. Ако разширим понятието за региони, тъй като ние имаме региони извън границите на България с голямо българско население, е много важно там да бъдат поддържани медии, защото често пъти те се оказват от малкото връзки с българския език.
Втората посока е да се осигурят на журналистите възнаграждения, които са равни на тези на учителите. Правилно българското общество в последните години инвестира в ръст на учителските заплати, водено от идеята за важността на тяхната работа. Но така се получи, че всички медии много трудно намираме вече хора, особено в регионите, които да не предпочетат с около 25% по-високата заплата в училище пред това да дойдат в БТА или в която и да е друга медия.
- Не се ли дължи това на факта, че медиите сякаш все по-малко се търсят за сметка именно на безплатните сайтове и социалните мрежи, които са пълни с информация?
- Това е другото разбиране, което аз не споделям, а и
животът го опровергава - че медиите са чист пазар,
на който единственото, на което трябва да разчитат, са продажбите. Впрочем България мина през един период благодарение на финансирането от Европейския съюз, в който медиите у нас бяха доста стабилно финансирани по различни програми за разясняване на различни европейски проекти и за приобщаването ни към ЕС. Това финансиране в годините намалява, но не изчезва, защото общоевропейското разбиране е, че качествената журналистика трябва да бъде насърчавана и подпомагана.
Всъщност отговора какъв е правилният избор България го дава донякъде чрез БТА, когато преди пет години парламентът каза, че достъпът до новините на БТА трябва да стане свободен, без да се плаща. Няма друга медия, която да може, от една страна, да плати абонаментите за глобалните агенции, които са доста високи. От друга страна, да осигури мрежа за партньорство с голям брой национални агенции, както в случая с БТА те са над 50. Същевременно агенцията има и кореспондентска мрежа с над 45 национални пресклуба. Така България помогна на всички медии.
Аз се опитвам да удържам БТА в рамките, в които се очаква тя да остане. Това означава да не излиза на конкурентния пазар за реклама. Струва ми се, че това би било правилна посока за цялото ни общество, ако го направи с БНТ и БНР. Подобни практики има на доста места по света с водещи обществени медии, които нямат реклама.
Това, което ни липсва, е следващата стъпка. Да се направят програми, в които да се финансират, но дългосрочно регионални медии и български медии в чужбина, така че те да имат предвидимост. Например имаше програма на българското външно министерство за подпомагане на български медии в чужбина, обаче с едногодишен хоризонт. Ако например правите сайт за новини за българите някъде по света, как наемате хора и правите абонаменти, ако след една година не знаете дали ще има финансиране, за да продължите?
По-трудното, но не и невъзможно е всички български медии на национално равнище да могат
да кандидатстват с ясни проекти за национално финансиране
по модели, подобни на тези с европейски средства. Тези програми е добре да бъдат обвързани с технологичното развитие на българските медии. А и за БТА това е голямо предизвикателство как много бързо да започнем да използваме изкуствения интелект. За да се случи това, са нужни инвестиции в техника. Но не само в хардуер, а и в софтуер.
В БТА сега създаваме и през тази година ще имаме вече специална структура, която наричаме БТА институт (БТА И) по подобие на такива институти, каквито имат Ройтерс, Синхуа. Идеята е чрез него да започнем да внедряваме изкуствен интелект в журналистическата работа, като използваме ресурса на немалкото вече български организации, които се занимават с това.
Например Институтът по български език на БАН в момента разработва за нас нещо като грамърчек (автоматична система за правопис - б.а.) по техните доста популярни правила за писане. Ако успеем да автоматизираме около 500 правила, аз поне си представям БТА да предостави това на всички български медии.
В агенцията вече приехме правила за използване на изкуствения интелект и така станахме първата медия у нас с писани правила по тази тема, а и в световен мащаб сме сред първите.
CV
Кирил Вълчев е роден на 24 май 1973 г. в София
Завършва с отличие Националната гимназия за древни езици и култури "Константин-Кирил Философ" и юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски"
До избирането му за генералeн директор на БТА на 27 януари 2021 г. за първия му мандат е адвокат в Софийската адвокатска колегия, специализиран в областта на медиите и интелектуалната собственост
Бил е автор на публицистичните предавания "Седмицата" и "Годината" по Дарик радио
На 4 декември 2025 г. Народното събрание единодушно го преизбира за втори петгодишен мандат начело на БТА
