Или Тръмп видя краката на тези, които идват да го изнесат
Има нещо гнило в САЩ, както би казал авторът на “Хамлет”. Нещо там назрява, но ще стигне ли до нас?
В огнедишащата си реч по случай 250 години САЩ Доналд Тръмп обяви война на новия стар враг – комунизма:
“Едно поколение след като се борихме и спечелихме Студената война срещу заплахата от комунизма, днес в нашата страна се наблюдава възраждане на комунистическата заплаха, включително от страна на новодошлите в страната ни, които изповядват идеи, напълно противоположни на нашия начин на живот и на нашия велик успех!”
…Той (комунизмът) е враг на конституцията!.. Преди всичко той е враг на 4 юли 1776 г. … Комунизмът е точната противоположност на живота, свободата и стремежа към щастие. Той е смърт, тирания и стремеж към злото!”
Ужас, но откъде изведнъж се пръкна това чудовище
в самия дом на свободата? Вярно, в САЩ има 2-3 кухненски комунистически партийки, но те едвам се крепят от членския внос на бъдещите агенти, които ФБР им праща на специализация. Няма го и СССР, а марксистите се преформатираха на постмодернисти.
Откъде изведнъж в САЩ надигнаха снага комунистите?
Отникъде – просто Тръмп реши да лепне този етикет върху фракцията на т. нар. „демократични социалисти“, които набират сила вътре в Демократическата партия. Очевидно това ще е бойният вик на републиканците за междинните избори през ноември
Най-видният “демократичен социалист” в САЩ е 85-годишният сенатор Бърни Сандърс, може би най-уважаваният политик в САЩ.
Едно проучване на “Галъп” за световните авторитети сред американската публика миналата година постави на първо място в света папата Лъв XIV, след него украинския президент Зеленски и
на трето място именно сенатора Бърни Сандърс
Четвъртото място се дели от Мануел Макрон и … младата последователка на Бърни Сандърс - Александрия Окасио-Кортес! Ясно къде са симпатиите на американците.
Преди години самият Тръмп му правеше комплименти, а сега – комунист? Дали, както пише в Писанието, не вижда краката на тези, които ще го изнесат?
Както е известно, Сандърс формално се води независим, но де факто е с демократите. Ако през 2016 г. хората на Хилари Клинтън не му бяха приложили серия нечестни номера, той щеше да е кандидатът за президент от Демократическата партия, гарантирано щеше да победи и Тръмп щеше да си остане телевизионен водещ. Вместо това демократите заложиха първо на изтърканата плоча, после на изпокараните идентичности и подариха левия електорат на ултрадесния Тръмп.
Освен Сандърс в долната камара на Конгреса общо 4-ма млади депутати се самоопределят като “демократически социалисти”. Твърде малка група, за да влияе, но догодина ще са много повече. В САЩ явно се надига социалдемократическа вълна, водена от новия кмет на Ню-Йорк, Зохран Мамдани, на Сиатъл Кейти Уилсън и бъдещата кметица на столицата Вашингтон, Луис Джордж.
Освен тях около 30 демократични социалисти вече спечелиха първичните избори в райони, където депутатът почти сигурно е демократ.
Явно се ражда мощно, амбициозно и младо движение,
което си поставя за цел да реформира американския капитализъм. То има добра организация, програма и методика. И освен това не взема никакви пари от големите компании и милиардерите, само от дребни донори. Това се оказва сериозен коз.
В САЩ социализмът, от една страна, е мръсна дума, но от друга – изгубен рай. Нещо като филма “Назад към бъдещето”. То вече е било, но с друго название. Почти всички реформи, които си поставят за цел днешните “демократически социалисти”, са добре познати от времето на така наречения “Нов курс” (New Deal). Както знаем, това бе делото на Франклин Рузвелт, най-великия американски президент на ХХ век. Колкото и да го демонизират десните идеолози, той е нещо като светиня. Неговите реформи заобиколиха думата “социализъм”, но буквално съвпаднаха с идеите и реформите на европейските социалдемократи, преди да ги прихване вирусът на Третия път.
В САЩ това бе епохата на всеобщото благоденствие, която икономистите нарекоха “голямото сближаване” т. е. сближаване на доходите и богатствата. След нея, някъде от края на 70-те, започна “голямото разминаване”, тоест резкият скок на неравенството. Основната причина за разминаването са неолибералните реформи, благодарение на които кризисният капитализъм се завърна по-свиреп от когато и да било.
За повечето американци е очевидно, че родителите им са живели много по-добре. И обратното, старите “барони разбойници” – Рокфелер, Карнеги, Морган – са направо просяци в сравнение с днешните мултимилиардери Илон Мъск, Джеф Безос, Бил Гейтс. Онези развиваха бизнеса си на пазара, докато новите си купиха държавата и директно точат парите на данъкоплатците през държавния бюджет.
Ето един откъс от реч на Бърни Сандърс тези дни в Тексас: След като получиха от Тръмп най-голямото данъчно облекчение в историята, около 900 милиардери в страната ни станаха с 2,2 трилиона долара по-богати. 900 души са станали с 2,2 трилиона долара по-богати, откакто Тръмп е на власт. С други думи, пропастта между най-богатите и всички останали става все по-голяма.
Никога преди в историята ни не е имало толкова голямо неравенство в доходите и богатството, колкото днес.
Днес най-богатият 1% притежава повече, отколкото останалите 93%
Днес един човек – Илон Мъск – е трилионер. Илон Мъск притежава три пъти повече богатство, отколкото долните 50% от американските домакинства.
Разбрахте ли какво току-що казах? Един човек притежава три пъти повече богатство, отколкото долната половина на американското общество!
Тук няма място да изреждам по-подробно програмата на американските демократични социалисти, но набързо казано, тя включва всеобщо здравеопазване, по-високи данъци за милиардерите, засилване на профсъюзите, увеличение на минималната работна заплата (от 7 на 20 долара на час), безплатно образование и така нататък.
Всичко това вече е било и е добре познато от епохата на “американската мечта”, която им бе отнета от неолиберализма.
И разбира се, край на военните авантюри.
По всичко личи, че демократичните социалисти са поумнели и са се
отказали от политиката на скараните идентичности
Ето пак думи на Сандърс: …отхвърляме всички онези хора, които искат да ни разделят въз основа на цвета на кожата ни, религията ни, страната ни на произход, пола ни или сексуалната ни ориентация – точно това правят винаги демагозите. Те ни разделят по всички тези повърхностни признаци. Но ние печелим, защото вярваме в солидарността!
Това явно е ново, нищо чудно да го чуят и левите партии в Европа. Но може би най-радикалната замислена от американските демократични социалисти реформа е да възстановят закона “Глас-Стигал” от 1933 г., който слага железен ред в банковото дело чак до постепенната му отмяна през 90-те години на миналия век. Днес този закон би предизвикал такова сътресение в целия финансов свят, че изглежда невъзможен – край на дериватите, криптовалутите, търговията със злато и безкрайните “количествени облекчения”. Стане ли това, все едно ще падне таванът.
Но и през 1929 г., когато в САЩ удря великата криза, този закон не е възможен, а през 1933 г. вече е неизбежен, защото това е начинът да се спаси капитализмът.
