Вместо да празнуваме, седим по панелки и гледаме лошо

Малин Кръстев е роден на 23 април 1970 г. Завършва НАТФИЗ през 1995 г. и същата година е назначен в Младежкия театър. Играл е във филмите "Хайка за вълци", "Огледалото на дявола", "Пътуване към Ерусалим" и др. Води заедно с Васил Василев-Зуека шоуто "Господари на ефира". Има "Аскеер" и "Икар" за поддържащи роли.

Захари Бахаров е роден на 12 август 1980 г. Завършва НАТФИЗ през 2002 г. Има награда за мъжка роля в киното за 2008 г. с "Дзифт". За същия филм взема наградата за главна мъжка роля на кинофестивала в Сеул 2009. Има два "Аскеер" и един "Икар" за поддържащи роли. С Малин Кръстев играят заедно в "Тестостерон" в Сатирата и "Старицата от Калкута" и "Три дъждовни дни" в Театър 199.

- Означава ли утрешният празник нещо за вас?

Малин Кръстев: Нашата професия няма празници, актьорите работят непрекъснато. А за българина празникът е свързан с почивните дни, в които може да замине някъде. Той няма национална гордост, за да уважава герба, флага и институциите по простата причина, че няма вяра в тях. Да не говорим за липсата на уважение към църквата. Утре българите ще седят в панелките и колите си и ще гледат лошо. За тях понятието независимост е "моят дом е моята крепост!" Така че има много малко хора, на които мога да честитя празника.

- Възможно ли е актьори, които като вас играят заедно, да не могат да се понасят?

Малин Кръстев: Възможно е, разбира се, в собствения ти театър или във външно разпределение. Но трябва да си професионалист и да не ти личи отношението към колегите на сцената. Не сме длъжни извън работното си място да се женим за когото и да било.

Захари Бахаров: Ние сме избирали партньорството си и в трите общи постановки. Като ме каниха, попитах с кого ще играя. Отговориха ми: "Малин!" Ако бяха казали някой друг, може би нямаше да се навия. Случвало се е да откажа, понеже партньорът не ми допада или като човек, или като артист. Няма лошо. С Малин сме добри партньори, а ставаме и все по-добри приятели.

- И двамата умеете да се дистанцирате с ирония от `сериозните неща - това помага ли да не сте патетични?

М. К.: Патетичните станаха депутати. Ако нямаш чувство за хумор към себе си и заобикалящото, и се вземаш само на сериозно, единствено ще губиш. Големите имена, с които съм се срещал, ме научиха на тази ирония дори в професията. Вярно е, че  имам черно чувство за хумор, което на някои хора много пречи. Затова и рядко общувам с други. Единствено със Захари. Оказа се, че неговото черно чувство за хумор е по-добро от моето.

- В смисъл - по-дълбоко?

М. К.: Да, защото той не се връзва. Писна ми хората да се връзват.

З. Б.: То пък ако не ти се връзват, ти за какво ще ги иронизираш! Но не съм забелязал чувството за хумор да ми помага. На мен дори ми пречи. А може би е по-лесно да се живее с ирония към всичко. Е, аз съм още млад за философски обобщения.

- Ти си точно десет години по-млад от Малин.

З. Б.: Аз повече съм патил.

М. К.: Повече са го били. Напоследък уточнихме кой колко бой е ял. Оказа се, че Захари ме води.

- Малине, някъде беше писал, че се чувстваш "помияр заради житейския си статус". Житейският ти статус е да си артист. Толкова ли зле се чувстваш?

М. К.: Отношението на държавата към актьорите е като към помияри - все едно, че чакаме под балконите да ни хвърлят нещо. Някои хора приемат успехите ни като техни лични неуспехи. А ние просто работим нонстоп и не парадираме с нищо.

- Защо ще се вторачват в теб - има много по-богати хора.

М. К.: Аз не искам да съм богат. Искам да не се срамувам от труда си, да не съм в унизителната ситуация да правя компромиси. Всичко в тази държава е върху компромиси. Искам държавата да ми дава свободата да печеля според това, което работя, и толкова, колкото заслужавам.

- Обаче Захари казва, че не иска да е свободен артист.

З. Б.: При мен положението е по-различно. От ВИТИЗ да отида да играя в Народния театър беше фантастично. Тук се срещам с режисьорите, които смятам за задължителни в професията. Досега не съм мислил за финансовите проблеми. Защото още съм чирак - трябва да си най-малко калфа.

- Правиш ли си сметка колко пари харчиш?

З. Б.: Не се оплаквам от парите, които печеля. Нямам и кой знае колко да харча, грижа се само за себе си. Малин има семейство.

- Чувстваш ли някаква завист към теб, каквато Малин казва, че съществува?

З. Б. Не, но аз нямам сетива да я усещам. И да има такава завист - а не може да я няма, не се занимавам с нея. Не ме интересува.

М. К.: Помиярщината до голяма степен е свързана с отношението към старото поколение в театъра. На младите не им пука за това, което е постигнато преди тях. Все едно в Младежкия театър да не се сещаме за уроците на Николай Бинев, Володя Смирнов, Митко Буйнозов. Теди Москов беше казал, че само помиярът не е свързан с родовата памет.

- Думите ти са на огорчен човек. А пък си един от най-заетите актьори. Можеш да избираш, бият се за теб.

М. К.: Колкото повече работиш, толкова повече унижението нараства. Играя роли в 12 пиеси в 5 театъра. От март не бяхами плащали хонорарите - платиха ги преди седмица.

З. Б.: Трябва да мине още време, за да се установят стройни бизнесотношения в театъра. Не съм актьорът Захари Бахаров, който може да изчака да му се плати няколко месеца по-късно от работата, която е свършил. Министерството и държавата били в криза. Ами аз също съм фирма и тя ще спре да доставя услугата, защото не й се плаща. Трябва да се мисли за мен като за юридическо лице, а не просто за Захари, който - видите ли, си иска парите. Аз, като производител, също съм във финанова криза. Трябва да се регламентират отношенията между актьора и работодателя.

- Знаят, че нищо не можеш да направиш.

З. Б.: Ако бъде уредено така, че да се знае какво мога да направя при такива ситуации и отношение, щяха да са много по-внимателни. Задържането на парите за актьорите това лято мина и замина - въпросът е проблемът да се уреди генерално. Липсват правила, синдикати, тристранни договори. След като всички ги ползват, значи са необходими. Защо да откриваме топлата вода!

М. К.: Не само синдикати ни липсват. Трябва да имаме закон за театъра. Тогава ще се уредят бизнес отношенията, за които говори Захари. С него сега ходим по турнета в провинциалните театри, където играем с техни билети. И те отчитат дейност, след катоне са играли цяла година.

Така в отчетите на Министерството на културата тези театри изпреварват примерно Младежкия, който играе по две представления на ден - едно за възрастните и едно за децата. Ние сме на седмо място, а на второ е театър, който от ноември до април не е работил. Отиваме и играем с техни билети. Салонът е пълен. Значи аз отивам да изкарам парите на този театър. Не ми е ясно защо в провинциалните театри заплатите са по-високи! Който в провинцията иска да има театър, да бъде добър да го поддържа. Ето, Цонко Цонев доказа как от един град може да стане рок град! По повод на делегираните бюджети (Те са практика в софийските общински театри - спечелените пари не се връщат във финансовото министерство, а се разпределят в трупата в зависимост от количеството и качеството на актьорската работа - б. а.)казаха, че министерството се страхувало да ги въведе, защото театрите, където не могат да си изкарат парите, щели да затворят. Ами да ги затворят!

З. Б.: Аз не съм толкова краен. Където няма пазар, трябва да има бюджет. Не може да се оставят театрите да се самоиздържат. Но трябва да им се гласува доверие сами да се грижат за приходите си. Държавата, като главен шеф, трябва да се стреми да не работи за всички, а да назначава добри мениджъри, които да се грижат за театрите. Народният театър има сили да се грижи сам за приходите си.

- Има ли начин тези разсъждения да се чуят от властите?

М. К.: Мисля, че има. Новото правителство направи най-верния ход - то не дойде с някаква платформа и идея за българския театър. А събра директорите на театрите и попита: "Кажете начините, по които ще работите най-добре. Ние сме готови да променим нещата!" За мен това е светлина в тунела.

З. Б.: Сигурен съм, че ще го направят! Въпросът е колко време ще отнеме.