Илияна Йотова е сред малкото политици с визия, казва депутатът от "Прогресивна България"
Още акценти от интервюто с Антон Кутев:
- Тежките сметки и зимата ще събудят недоволство, но следващият бюджет ще даде икономическите промени
- Много е важна съдебната реформа до края на годината, фигури влияят на системата чрез парите си и компромати
- Ще има и вот срещу Радев през Илияна, тя обаче може да спечели. А за десните е нереално без обща кандидатура
- Отдавна не съм виждал толкова ожесточена съпротива срещу управление
- Не може членовете на бордове да получават повече от премиера, но не може и да вземат по-малко от частния сектор
- Медиен фонд да гарантира устойчиво финансиране на обществените медии чрез процент от БВП, но и да предвиди възможност за пари за частни медии в тяхната обществена функция - на проектен принцип за детски, културни и други некомерсиални предавания
- Г-н Кутев, “Прогресивна България” даде подкрепата си за Илияна Йотова, готов ли е българинът за жена президент?
- Сега е моментът, в който българинът може да избере жена и това е една много сериозна крачка за всички в България. Така че лично аз бих бил щастлив, ако се случи това. Илияна Йотова е един от най-подготвените ни политици. Тя е човек, който не просто има визия, която, честно казано, в съвременната политическа игра доста липсва, но и перфектно познава технологията как се прави политика. Тоест тя е завършен политик, който има достатъчно ясна визия и върху българската, и върху европейската политика, познава механизмите, така че за мен би била прекрасен президент, какъвто е и в момента.
- Трябва ли Румен Радев да посочи името за вицепрезидент?
- Румен Радев спечели изборите, направи 131 депутати през личния си рейтинг и авторитет. Хората гласуваха за нас заради Радев, получи уникално за последните 30 г. доверие. Така че е нормално главната и решаваща дума да е негова, макар да не взема решенията еднолично.
- Какъв трябва да е профилът на вицето? Шефът на ВВС ген. Русев каза, че няма да е той.
- Не аз трябва да давам тези определения, но това, че една формула е била успешна преди 10 г., не означава, че ще бъде успешна сега. Трябва да намерим човек, който да допълва образа и влиянието на Йотова - например от научните среди, от бизнеса.
- Кандидатурата на Йотова ще обедини ли цялото ляво?
- Да, до голяма степен. Друг въпрос е дали лявото е достатъчно. Аз лично смятам, че в България по-голямата част от избирателите са леви, но не съзнават това. Тоест леви са по убеждения, но не и по самоопределение. Така че Йотова ще обедини лявото, но за да спечели, трябва да направи много по-широк борд от левия, в каквато посока върви и тя, доколкото виждам.
- Отваряне към центъра и такава кандидатура за вицепрезидент?
- Това е най-логично.
- Какви са очакванията ви за опонентите ѝ? И след като тя се заяви, Андрей Гюров пак не каза твърдо, че ще играе. Борисов настоява за обща дясна кандидатура, ПП и ДБ се дърпат. Появи се Даниел Вълчев като граждански кандидат, но реално пак е център-дясно...
- Изборите никога не са предопределени и предварително спечелени, така че кой ще е кандидатът на дясното, е важно. Но няма да им даваме акъл около кого да се обединят.
- И вие като Борисов смятате, че трябва да има обща кандидатура?
- Много нереално ще е да искат да спечелят, ако нямат обща кандидатура. В същото време нека сме наясно, че политиката не търпи едностранност - вероятно много българи ще искат да изтеглят част от властта на Радев и ще има един вот, който ще е срещу Йотова не заради самата нея, а заради Радев, ще искат да се вижда и друга част в обществото. Затова няма да са лесни тези избори. Въпреки всичко мисля, че Илияна е човек, който може да ги спечели.
- Споменахте властта на Радев, спечелването на безпрецедентните в последните 30 г. 131 депутати. Не се ли оказа ПБ малко в небрано лозе с това абсолютно мнозинство? На третия месец още не виждаме управленска програма.
- Управленската програма си работи, съвсем скоро се надявам да бъде оповестена. Но народът даде много ясен сигнал, че иска промени. Да, трудно е за нова партия да е готова за властта, повечето хора сега влизат в политиката. Но гражданите това искаха - нови лица, които да променят всичко. И Радев това им предложи.
Да, срещаме затруднения, защото промяната означава да издърпаш възможности на изключително мощни хора в държавата. Радев неслучайно говори за модела “Борисов-Пеевски”. Тук не става дума лично за Борисов и Пеевски, а за модел на управление, който е инфилтриран в цялата държава. Иван Кръстев беше казал, че “завладяната държава не може да бъде разградена по законен път”. А ние се опитваме да направим точно това - да разградим завладяната държава по законен път. Затова резултатите ще дойдат по-бавно, отколкото ни се искаше, но важното е да го направим. И ще го направим, иначе ще загубим огромното гласувано ни доверие.
- Борисов вече предупреди, че наесен улицата може да ви свали. Очаквате ли протести?
- Борисов има опит със свалянето на улицата... Знам, че поскъпването, което неминуемо ще дойде, тежките сметки и зимата ще събудят определено обществено недоволство, което би било напълно справедливо. Наясно съм с трудностите, които ни чакат, но за да можем да предприемем реалните икономически мерки, първо ни трябваше бюджет. Засега този бюджет не е нашият, налагаше се да го приемем през юли. А нашият бюджет ще дойде тепърва с икономическите промени.
Важното е до края на годината да направим реформата в съдебната система, главния прокурор, ВСС, инспектората му - да вкараме държавата в нейните функции, за да гарантираме не само че ще има наказание за тези, които досега са крали, но и че никой от тези, които сега сме на власт, няма да си го позволи. Превенцията всъщност е главната функция на съдебната система и тя е изключително важна. Стремим се да ускорим този процес, но в рамките на закона. Онези варианти, в които арестуват Бойко Борисов и след това го пускат и го изпират, за нас не са опция. Не искаме да направим това, а да въведем ред, държавата да влезе в своите функции. Това никак не е лесно, влиянието на големите фигури върху съдебната система, първо, през парите, с които те разполагат, второ, през компроматите, които имат, не са е променило съществено. Така че предизвикателството е голямо.
- Казахте, че това не е вашият бюджет, но вие разписахте параметрите в него в крайна сметка. ГЕРБ го дават на КС, ПП и ДБ искат вето...
- Не знам какво ще се случи в Конституционния съд, където все още не са се променили съотношенията на силите, но няма основание за вето. Има голям дефицит, но той всъщност беше намален от над 7% на 5,7% - възможното към момента. Имаме амбицията да го съкратим сериозно в следващия бюджет. Дали ще го вкараме в 3%, не мога да кажа, но със сигурност всичко, което правим сега, е с тази цел - да ограничим дефицита, за да може да ограничим нарастването на дълга.
Аз също бих искал да дадем още повече пари на майките и на децата, но в същото време нарастващият дълг води до огромни лихви, които един ден ще трябва да се плащат от същите тези деца. Важно е да се каже, че не сме намалили парите за майките и децата, но не можем на този етап да ги увеличим.
- Замразихте социалните плащания и минималната заплата, но защо оставихте тези над 11 хиляди евро заплати в бордовете, които са хранилката на властта?
- Въпросът за бордовете стои, ще бъдат ограничени в много голяма степен. Има два принципа. Първо, не може тези хора да получават повече от премиера. Но второ, за да управляват тези огромни структури, в които са, не е логично да получават значително по-малко, отколкото в частните такива. Защото просто ще се преместят там.
- Е, хайде да си говорим честно - винаги е имало опашка за държавните бордове, едва ли ще останат без хора.
- Опашката е, защото взимат по 14 000 евро заплата. Когато станат на 6000, което ще се случи в огромната им част, вече опашката няма да е такава. Когато управляваш една болница от 600-700 души - голямата част от областните болници, в които има много проблеми, особено със заплащането, много по-лесно е да минеш в частна. Трябва да се имат предвид и двете страни на монетата. Да, огромните заплати в бордовете трябва да бъдат ограничени, но разумно и в рамките на конкурентността на пазара.
- Може ли да обясните какво точно се променя в Изборния кодекс за социалните мрежи и личните блогове за предизборната агиция и пускане на социология в деня на вота? И за лични профили ли ще важи забраната?
- Това е проблем, който стои не само пред нашия Изборен кодекс, един регламент и две европейски директиви се опитват да го регламентират. Социалните мрежи не подлежат на регулация по презумпция. Но за да може да въведем някакъв ред, трябва в определени ситуации да се въведе регулация. Големият въпрос е в какви граници и още няма решение за това почти никъде в Европа. Ако границата е много ниско - отнемаш права, ако е много високо - в мрежите остава съдържание, което по някакъв начин вреди на обществото. Не на властта. Големият въпрос е къде е обществената полезност и не съм уверен, че имаме решение на него.
- Ще може ли всеки да продължи да пише каквото иска в профила си, да изрази мнение?
- Няма механизъм, който да го спре, а и нямаме такова желание. Това, което предлагат колегите, подлежи на допълнително обсъждане и няма как да мине в този си вид. Те искаха да приравнят в някаква част регулацията в мрежите към тази на медийния пазар. Много е сложно да се случи в момента и текстовете, които са внесени, ще претърпят корекция.
- Ще остане ли за страниците на медиите в социалните мрежи? И как ще се наложи забраната за политици и техните профили, така че да не е цензура?
- Въпросът е напълно резонен и аз, честно казано, в момента нямам отговор. Но ще търсим консенсус не само с опозицията, а с цялото общество. Ако няма консенсус, няма да приемем тези промени. Идеята ни е да подложим на дебат този въпрос и да видим дали ще намерим онова златно сечение, с което да защитим обществения интерес, без да накърняваме личните интереси на хората. Цялата регулация в социалните мрежи е много по-сложна и за по-дълъг период.
Големият въпрос за мен са медиите - не само обществените, но и частните да имат обществена функция. И като председател на комисията в парламента съм си поставил за цел да намерим механизъм, по който да защитим това. Ясно, че културните и детските предавания например са много различни от разследващата журналистика и за голяма част от медиите излизат скъпо, не им се изплащат. Затова просто заобикалят тези теми. И тук държавата има отговорност по някакъв начин да подпомогне финансово не само обществените, но и частните медии в тяхното изпълнение на такива обществени функции.
- Как?
- Първо, въпросът е до каква степен обществото е склонно да приеме подобни механизми за гарантиране на свободата на обществените медии и за осигуряване на подкрепа за обществената функция на частните. И двете неща са възможни, но има проблеми в България. Именно затова сме на под 100-ното място в класацията на “Трансперанси” по свобода на медиите. Това е възможно, но сложно, свързано е с пари и с бюджети. Вероятно няма да стане бързо, но аз отдавна разработвам различни законодателни инициативи, които задават част от решенията.
От една страна, е независимостта на обществените медии, която може да минава и през гарантиран процент от БВП всяка година като устойчив механизъм за нарастване на средствата. И второ, всички медии да имат обществена функция - на принципа на конкурсното начало да се разпределят пари за детски или културни предавания например, като съфинансиране. Идеята е държавата да ти дава онази част, която губиш, за да може да ти се изплащат подобни предавания, да бъдат икономически изгодни.
Например фонд “Радио и телевизия” да бъде превърнат в медиен фонд, който да гарантира устойчиво финансиране на обществените медии, но и да предвиди определени възможности за финансиране на проектен принцип на частни медии в тяхната обществена функция.
Това обаче води и до друг въпрос - как функционира СЕМ, който в момента регулира по закона само част от медийния пазар. Най-вероятно подобни промени ще изискват намеса и там. Така че задачата никак не е проста, но съм амбициран да се опитаме да я решим на основата на обществения консенсус.
- Продължавате да имате комуникационен проблем - защо не можете да изговоряте на обществото простичко важни теми като самолетите на САЩ, случката в Киев... Като добавим “метафората” на Константин Проданов, в защитата на когото депутатката Диамант направи още по-голяма беля... Ясно е, че с новобранци в политиката винаги ще има гаф, но не станаха ли прекалено много?
- Не мисля, че имаме проблем в това, че голяма част от обществото - доколкото става дума за политически процеси, е насочено срещу нас по простата причина, че ПБ имаме 131 депутати, а всички други имат 109. Това ни поставя в някаква изолация, защото всички работят срещу нас. Както и онази част от медиите, които по един или друг начин симпатизират на останалите формации.
- Пак медиите виновни, че вие правите гафове!
- Не, не са виновни медиите, говоря за политическите опоненти, защото отдавна не съм виждал толкова ожесточена съпротива срещу управление. А ние сме свършили доста неща - махането на охраната на Пеевски, спирането на договора за над 1 милиард за мантинели, 140-те милиона от регионалното министерство и т. н. Това е само началото. И срещу направените неща се вадят други теми - изказвания на Владо Николов или на Константин Проданов, които са извадени от контекста. Гледал съм внимателно и двете изказвания и смятам, че е ясно какво искат да кажат. Друг е въпросът, че то би могло да бъде изтълкувано и по друг начин, което и става, и това вероятно е комуникационна грешка. Но едно е комуникационна грешка, друго е политиката, която се опитва да налага определени теми. Проданов тези неща ги говореше и преди това, каза го и в комисия това за глътнатия корем (дефицит), визирайки общо, като метафора, а не личността на дамата срещу него, за която дори не ставаше дума. И това го има в протоколите на бюджетната комисия. Но употребена не на място метафора не отговаря на истерията, която беше раздухана. В същото време направихме бюджет, който освен че спира експоненциално нарастване на дълга, в крайна сметка не намалява никакви социални разходи.
ВИЗИТКА
- Антон Кутев е роден в София на 13 септември 1968 г.
- Завършва Националната художествена академия със специалност “Изкуствознание”
- От 2003 до 2007 г. е общински съветник в София
- Депутат от БСП в 41-ото, 42-ото и 44-ото НС
- През 2021 г. напусна Националния съвет на БСП, но продължава да е член на партията. Същата година стана съветник на президента Румен Радев по парламентарните въпроси
- Говорител на служебни правителства на Стефан Янев и Гълъб Донев
- В 52-ото НС е депутат от “Прогресивна България” и председател на комисията по култура и медии
