- Подготовката за еврото се оказа не по-малко важна за повишаването на цените от самото му въвеждане
- Данните на Евростат показват, че поскъпването изпревари смяната на банкнотите с повече от година
Когато на 1 януари 2026 г. еврото официално замени лева, мнозина очакваха именно този ден да бъде повратната точка за повишаването на цените. Данните обаче показват друг резултат, най-осезаемото поскъпване се случи много преди банкнотите да сменят цвета си. От декември 2024 г. до юни 2026 г. - тоест за около година и половина около момента на въвеждане - потребителските цени в България се повишиха със 7,1% според официалните данни на Националния статистически институт, докато в еврозоната растежът беше 4,3%. Разликата от близо три пункта не е статистическа случайност, а следа от процес, който започна далеч преди 2026 г.
Защо цените тръгват нагоре още преди самата валута да бъде въведена?
На пръв поглед е нелогично еврото да повишава цените, преди изобщо да е влязло в употреба. Икономическата логика обаче е точно противоположна. Смяната на валута е рядък момент, в който практически всички продавачи преработват ценоразписите си едновременно. Това, което икономистите наричат „разходи по смяната на етикета“ (menu costs), обикновено възпира честите промени на цените; но когато цялата икономика така или иначе пренаписва ценоразписите, тази спирачка изчезва. Появява се удобен, легитимен повод едно поскъпване, което иначе би било забелязано и упреквано, да мине като част от „техническото“ преобразуване.
На второ място, съществена роля играе закръглянето към „психологически“ цени. Хората и търговците мислят с фокусни числа - 1, 2, 5, 10. При превалутиране по фиксирания курс сумите почти никога не попадат точно върху такова число, а натискът е закръглянето да бъде нагоре, а не надолу. В България това очакване прие много конкретна форма - артикул, който струва 1 лев, ще вдигне цената си до 1 евро - тоест почти удвояване за най-масовите дребни покупки. Самото очакване действа като спусък, то оформя поведението и на търговците, и на потребителите още преди реалната смяна на парите. Когато всички очакват поскъпване, то се самоосъществява.
Именно затова моментът, в който решението за приемане е взето и обявено, е по-важен от датата на физическото въвеждане. От този момент нататък очакванията са закотвени, а всяко следващо повишение получава готово оправдание.
Какво показва чуждият опит?
Опитът на другите държави от еврозоната потвърждава тази картина и добавя един важен нюанс. Официалните оценки за прекия ефект на превалутирането върху инфлацията почти навсякъде са скромни. При първоначалното въвеждане на евробанкнотите през 2002 г. измереното въздействие върху хармонизираната инфлация беше между 0,1 и 0,3 процентни пункта. При Хърватия, приела еврото през 2023 г., оценките отново са под 0,2 пункта за месеца на въвеждане. На хартия -„много шум за нищо“.
Само че усещането за инфлация на хората е коренно различно. След 2002 г. европейските потребители години наред възприемаха инфлация в пъти по-висока от статистически отчетената. Този разрив между измерена и усещана инфлация не е ирационален. Хората съдят за цените по стоките, които купуват най-често и в брой, като кафе, хляб, храна, дребни услуги. А точно тези артикули поскъпват най-силно при подобни моменти, защото при тях закръглянето нагоре тежи най-много. Когато чашата кафе поскъпне видимо, доверието в „ниската официална инфлация“ се срива - независимо какво показва общият индекс.
Има и по-остра версия на този проблем - т.нар. свръх-преносимост. При нея търговците прехвърлят върху крайната цена дори повече, отколкото е реалното увеличаване на разходите им, използвайки момента на объркване и затрудненото сравнение между цените. Някои изследвания за Хърватия оценяват ефекта в сектора на услугите като чувствително по-висок от този в общия индекс. Поуката за България е двойна, прекият „механичен“ ефект наистина може да е толкова голям, но косвеният ефект през очаквания, закръгляне и свръх-преносимост - съвсем не.
Какво се случи в България?
Подредени във времето, събитията в България се нареждат в логична последователност. От 1 януари 2025 г. се повишиха административните цени - най-вече по решения на Комисията за енергийно и водно регулиране. Това беше първият тласък и, както ще видим, той има значение и за по-късните данни.
Само три месеца по-късно, около 1 април 2025 г., се появи обратното движение. Някои цени бяха свалени или задържани, за да се изпълни критерият за ценова стабилност по пътя към еврозоната - от цената на легло/ден в болниците до неофициално договорени промоции с мобилни оператори и други доставчици на услуги. Това беше временно и целенасочено притискане на статистиката в точния момент на оценка, а не устойчива промяна в разходите. И наистина, годишната инфлация „удобно“ слезе от около 4% през март до под 3% през април 2025 г.
Истинският обрат дойде през лятото на 2025 г. В периода до 8 август 2025 г. - още преди старта на задължителното двойно обозначаване на цените, но при вече взето решение за приемане, търговците започнаха осезаемо да повишават цените. Данните го потвърждават недвусмислено, само за месец юли 2025 г. потребителските цени се повишиха с около 1,4%, а на годишна база инфлацията достигна връх от над 4% през септември. По същото време в еврозоната тя се движеше около 2%. Разликата от близо два пункта беше устойчива през цялата втора половина на 2025 г.
От 8 октомври 2025 г. започнаха да се налагат глоби за нарушения при обозначаването и закръглянето. Формално контролът беше строг, на практика ефектът върху вече повишените цени беше пренебрежим. Санкцията идва след факта, а веднъж вдигната, цената рядко се връща назад.
Настъпи 1 януари 2026 г. - фактическото приемане на еврото. Парадоксално, точно тогава годишната инфлация се забави до около 2,3%. Това на пръв поглед подкрепяше тезата, че „еврото не оскъпява нищо“. Обяснението обаче е техническо, а не благоприятно, това е статистическият базов ефект. Административните цени вече бяха скочили година по-рано, през януари 2025 г., и сравнението спрямо тази висока база временно „замаза“ картината. Цените не спряха да растат - просто се сравняваха с вече висока отправна точка.
Забавянето се оказа кратко. През пролетта на 2026 г. инфлацията отново се ускори рязко - до около 6% на годишна база през април и над 6% през май. За това сериозно допринесе и глобален фактор, поскъпване на петрола и суровините на фона на геополитическо напрежение, което вдигна цените и в еврозоната. Но там ускорението беше до около 3%, докато в България - двойно по-голямо. Разликата спрямо еврозоната се разшири от под 1 пункт през януари до над 3 пункта през май 2026 г. Външният шок беше общ, свръхреакцията беше българска.
Предстои и още една дата - 8 август 2026 г., когато отпада задължителното двойно обозначаване на цените. С изчезването на паралелния етикет в левове потребителят губи последната лесна отправна точка за сравнение. Остава открит въпросът дали и това няма да отвори нова възможност за тихо поскъпване.
Дискусията отпреди еврото и смяната на тезата.
Цялата тази хронология връща дебата, който се водеше преди въвеждането - ще има ли инфлация и по-точно, ще има ли допълнителна инфлация именно заради еврото. Уверенията, че силно поскъпване няма да има, категорично не се сбъднаха. Правителството проведе мощна медийна кампания, чиято основна цел беше именно да отрече подобна възможност. Когато поскъпването стана очевидно и трудно за криене, официалната теза плавно се смени на: инфлация има, но тя не била причинена от еврото. Тази втора теза е по-хитра, защото в нея има зрънце истина и точно затова заслужава внимателен отговор.
Факторите за инфлацията наистина са много и еврото е само един от тях. Значение имат количеството и скоростта на обращение на парите в икономиката, банковото кредитиране, което през последните години расте с високи темпове, както и бюджетните дефицити, насочени към заплати и пенсии и финансирани отчасти чрез външни заеми. Когато повече пари преследват относително същото количество стоки, цените се повишават независимо от валутата на банкнотите.
Силно влияе и структурата на пазара. В сектори с монополни и олигополни структури - горива, търговски вериги, някои услуги - прехвърлянето на разходите върху потребителя (ценовата преносимост) е по-лесно и по-пълно. Там, където конкуренцията е слаба, поводът „заради еврото“ е удобен и за онова допълнително поскъпване, което иначе би било трудно оправдано. Към това се добавя и обикновената склонност на част от търговците да се възползват от объркването на потребителя в момент, в който сравнението между цените е най-трудно.
Гледайте тук видео презентации по темата - на български и английски:
Но именно тук се къса логиката на официалната теза. Да се признае съществуването на инфлацията и същевременно да се отрече всякаква връзка с еврото, е половин истина. Еврото не действа във вакуум, то действа в точно тази среда: висок кредитен растеж, бюджетни дефицити и концентрирани пазари. Върху такава основа очакваното и фактическото приемане на еврото не просто съвпадат по време с поскъпването, а му въздействат допълнително - създават удобен повод и удобно прикритие за повишения, които иначе трудно биха минали незабелязано.
Слушайте тук подкаст, генериран от изкуствен интелект на базата на текста:
Същият подкаст, на английски:
Еврото не е единствената причина, но е катализаторът, който отключи потенциала за поскъпване, натрупан в останалите фактори.
Изводът е неудобен, но ясен. Еврото само по себе си не причини цялата инфлация и обективният анализ не може да твърди обратното. Но подготовката за него отвори широко вратата за поскъпване и позволи то да се случи по-рано, по-бързо и по-незабелязано. То се случи не в деня на смяната на банкнотите, а много преди това - още миналото лято. А това, което измерената статистика едва загатва, домакинствата отдавна усетиха по джобовете си.
Този материал е част от съвместно проучване на „24 часа“ и Университета за национално и световно стопанство по програмата Journalism Science Alliance.
