Икономическият принос на минната индустрия е много по-голям от концесионните възнаграждения, казва председателят на УС на Българската минно-геоложка камара
Още акценти:
- През 2025 г. вносът на минерални суровини и продукти от тях достига 10,4 млрд. евро, като това е трета поредна година на ръст
- Индустрията се променя много по-бързо, отколкото се променя обществената представа за нея
- Инж. Драганов, 4,3 млрд. лв. е произвела минната индустрия за 2025 г., което е увеличение с 8 на сто. Ръстът на добива обаче е 1%, а при медните и оловно-цинкови руди има лек спад. Казахте през миналата година в интервю, че изминалите 12 месеца са били сложни за бизнеса. Какви са сега за 2025-а и седемте месеца на 2026 г.?
– 2025 г. отчита положителни финансови резултати, но ако погледнем какво реално е произведено, картината е доста по-умерена. Добивът е около 116 млн. тона, което е само с 1% повече спрямо предходната година, а при част от металните руди има и лек спад. В същото време стойността на продукцията нараства с 8% до 4,3 млрд. лв., или около 2,2 млрд. евро. Очевидно е, че цените имат сериозна роля за този резултат. Това е добре, но ако утре те тръгнат надолу, а количествата, които произвеждаме, продължат да стоят на същото ниво или намаляват, картината много бързо ще се промени. По-притеснителното за мен е, че от години не виждаме достатъчно нови проекти. България продължава да разчита основно на находища, които са известни и разработвани отдавна. Предприятията инвестират сериозно, за да удължават живота им, да извличат металите и суровините, за които имат концесионни договори да работят по-ефективно, но всяко находище разполага с изчерпаеми ресурси. И тук стигаме до проблема, който трябва да ни занимава повече от резултата за една отделна година. Какво идва след изчерпването на действащите находища? Ако искаме след 10-15 години България да има силна минна индустрия, трябва да има бързи процедури за стартиране на търсещи и проучвателни дейности.
- Често казвате, че без минното дело няма модерна икономика, зелена и дигитална трансформация. Защо обаче обществото невинаги разпознава стратегическото значение на отрасъла?
- Минното дело има една особеност, когато продуктите - резултат от добива от земните недра, са налични, почти никой не се замисля как и откъде идват. Значението им се вижда най-добре, когато започнат да не достигат. Последните години показаха точно това и затова днес Европа, САЩ и Китай гледат на суровините вече не само като на стока, а като на въпрос на икономическа сигурност. В същото време трудно се стига до обществен консенсус при стартиране на проекти за добив. Другата е, че визията за технологичното състояние на минната индустрия е свързана с представи за състояние от миналото. Днешните предприятия работят с модерни технологии, автоматизирани процеси и високи стандарти за безопасност и опазване на околната среда. Индустрията се променя много по-бързо, отколкото се променя обществената представа за нея.
- Как бихте обяснили на хората извън сектора къде присъстват добитите в България суровини в ежедневието им - в енергетиката, строителството, транспорта, електрониката и новите технологии?
- Достатъчно е човек да се огледа около себе си. Медта е в електрическата инсталация на дома, автомобила, телефона, компютъра, електропреносната мрежа. Оловото и цинкът имат широко приложение в индустрията - от акумулаторите и защитата на металите от корозия до различни сплави. Каолинът е в керамиката, стъклото и хартията. Варовикът, пясъкът, чакълът и останалите строителни материали са в сградите, пътищата, мостовете и железопътната инфраструктура. Понякога тези количества са много по-големи, отколкото си представяме. За един километър път например са необходими хиляди тонове минерални материали. Минералните суровини не са нещо далечно от ежедневието ни. Ние буквално живеем, пътуваме и работим с продукти, които започват от тях. Съвременният стандарт на живота е немислим без продуктите на минната индустрия.
- Какъв е икономическият ефект от индустрията за държавата и каква част остава в районите, в които се осъществява добивът и първичната преработка - чрез заплати, осигуровки, местни данъци и такси, концесионни плащания и др.?
- Икономическият принос на минната индустрия е много по-голям от концесионните възнаграждения, до които най-често се свежда публичният разговор. Само част от преките плащания като концесионни възнаграждения, корпоративни данъци и осигурителни вноски надхвърлят 320 млн. евро годишно. Към тях трябва да добавим над 327 млн. евро възнаграждения за работещите в сектора. Но истинският мащаб се вижда, когато погледнем цялата икономическа дейност около предприятията. Минната индустрия купува техника и оборудване, електроенергия, горива и материали, ползва транспорт, строителство, ремонти, инженерни и множество други услуги. Значителна част от тези средства отиват към български компании. Така общият финансов принос, който секторът генерира към икономиката, надхвърля 2 млрд. евро годишно. Голяма част от този ефект се усеща в районите, където работят предприятията. Там са работните места и доходите, там се използват местни услуги и работят фирми доставчици. Важно е да отбележим, че над 50% от концесионните възнаграждения, които постъпват в бюджета, са от добивните компании. Част от тях също постъпва директно в бюджетите на общините, на чиято територия се извършва добив. Затова икономическият ефект не се изчерпва с една сума, постъпила в държавния бюджет. В много от тези райони минната индустрия поддържа значителна част от местната икономическа активност и осигурява доходи, които остават и се изразходват там.
- Много минни предприятия се намират в общини с ограничени възможности за други големи инвестиции. Как биха се отразили свиването или закриването на едно такова предприятие върху местната заетост, демографията и публичните услуги?
- Над 17 000 души работят пряко в минната индустрия, и то голяма част от тях извън големите градове. В някои общини едно предприятие осигурява работа на стотици семейства. Отделно са местните фирми, които работят с него. Ако такова производство бъде свито или закрито, няма как ефектът да остане само в предприятието. За малката община това означава по-малко работа и доходи, по-малко бизнес и по-малко приходи. А когато хората не виждат възможност да останат, особено младите, те търсят реализация другаде. Това е голямото значение на тези предприятия за регионите, защото те дават възможност на хората да имат добра работа и нормален живот там, където са родени и живеят.
- Освен като работодатели и данъкоплатци, с какви конкретни инвестиции минните компании подпомагат общините – например в образование, здравеопазване, инфраструктура, спорт и социални дейности?
- Ако погледнем минните райони, ще видим, че компаниите от сектора присъстват там много по-широко от ролята си на работодател. През годините са финансирани пътища и друга местна инфраструктура, училища и детски градини, медицинска апаратура, спортни съоръжения, читалища, културни и социални проекти. В повечето случаи това не са еднократни дарения, а програми, които се изпълняват с години и са съобразени с конкретните нужди на общините. Много сериозна е работата в образованието. Дуалното обучение вече е утвърден модел в редица професионални гимназии, където учениците съчетават обучението с практика в предприятията и работят със специалисти от сектора. С Минно-геоложкия университет компаниите също имат пряко партньорство, като осигуряват стипендии, стажове и практики, подпомагат учебната база, а специалисти от предприятията участват в подготовката на студентите. Част от тези млади хора след дипломирането си започват работа в сектора.
- Какви са инвестициите във вече разработени находища и какви – в нови?
- За действащите находища инвестиционният процес практически не спира. Влагат се значителни средства в разкриване и подготовка на нови участъци, техника, технологии, преработвателни мощности, автоматизация, безопасност, енергийна ефективност и екологични мерки. Това са постоянни разходи и при големите предприятия се измерват в десетки милиони евро годишно. При нов проект се започва с много повече неизвестни. Самото геоложко проучване изисква сериозен ресурс за сондажи, анализи, моделиране. Това може да продължи години и да струва милиони евро, без гаранция, че ще бъде открито находище, което е икономически обосновано да се разработва. Този финансов риск е изцяло за сметка на инвеститора.
- Поставяли сте въпроса какво ще се случи след изчерпването на запасите на действащите рудници. С какъв времеви хоризонт разполага България и колко спешно трябва да започнат нови геоложки проучвания и стратегически проекти?
- С това започнахме разговора - ако искаме да имаме минна индустрия след 10 - 15 години, подготовката трябва вече да е започнала. При част от големите рудници запасите очертават хоризонт около 2041 г. В нашия бизнес това е утре. Ново находище първо трябва да бъде намерено, след това проучено, оценено, проектирано и чак тогава може да се стигне до добив.
Но трябва да сме наясно и кои суровини имат стратегическо значение за България. Затова поставяме темата за национален списък на стратегическите суровини. Той следва да отчете нашата геология, структурата на икономиката и суровините, от които тя ще има нужда, и при кои от тях страната разчита все повече на доставки отвън. Последното не е маловажно. През 2025 г. вносът на минерални суровини и продукти от тях достига 10,4 млрд. евро, като това е трета поредна година на ръст. За последните десет години стойността му е нараснала с около 200%. При такава динамика е важно да знаем за кои суровини България има собствен потенциал и каква част от потребностите на икономиката може реално да бъде осигурявана от местен добив. Този разговор трябва да се води сега. Ако го започнем през 2035 г., вече ще сме закъснели.
- Търсенето и проучването на подземните богатства би отворило нови хоризонти за развитие на минния бизнес. Искахте бърза писта за тях, но не я бяхте получили. Има ли промяна в това отношение?
- Все още не с темпото, което ни е необходимо. Една процедура за търсене и проучване може да се проточи с години, а тук говорим само за правото да проучваш, не за разрешение за добив. Когато говорим за “бърза писта”, не искаме по-малко контрол или заобикаляне на изисквания. Искаме процедурата да има ясен ход и срок. Затова настояваме и за мълчаливо съгласие при част от съгласуванията, когато институцията не се произнесе в определения срок, процедурата да продължи. Европейският акт за критичните суровини вече въведе конкретни срокове и единна точка за контакт за стратегическите проекти. България трябва да използва тази промяна, за да ускори и подреди собствените си процедури. Не е нормално получаването на разрешения за търсене и проучване да отнемат повече време за съгласуването им от държавната и общински администрации, отколкото дейностите на терен.
- Критичните и стратегическите суровини са във фокуса на американската и европейската политика, да не говорим за Китай. У нас, особено по отношение на критичните суровини, като че още не сме започнали разработването им. Какви са възможностите и рисковете?
- Самият факт, че днес за минерални суровини разговарят президенти и правителства, е достатъчно показателен. Допреди няколко години това беше предимно тема на индустрията. Сега е част от търговската политика, отбраната, енергетиката и отношенията между големите икономики. Не бих казал, че България не разработва критични суровини. Медта е в европейския списък на критичните суровини и е със стратегическо значение, а страната ни има сериозни позиции в нейния добив и преработка. Имаме перспектива при мангана и волфрама. Важно да работим заедно за това как използваме ресурса, с който разполагаме, и какво още можем да развием.
- Европейският акт за критичните суровини поставя цели до 2030 г. поне 10% от годишното потребление на стратегически суровини в ЕС да бъде осигурявано чрез добив в съюза, 40% чрез преработка и 25% чрез рециклиране. Какъв конкретен принос може да има България за изпълнението на тези цели?
- Имаме добив на мед и други суровини, преработвателни мощности и сериозен индустриален опит. До 2030 г. най-реалистично е да запазим и развием този капацитет, като паралелно работим за нови проекти.
Прилагането на съвременни технологии, позволяващи все по-ефективно извличането от минералните ресурси с ниско съдържание на полезните компоненти, е основният път, по който трябва да вървим. Рециклирането е важно и също има своята роля, но не може напълно да замести първичния добив.
- След серия от бързи смени на правителства и нестабилна политическа обстановка сега има, условно казано, четиригодишен мандат на сегашното правителство и мнозинство в парламента. Установихте ли контакти и какви реформи предлагате?
- Диалог има и се надяваме той да продължи. За нас сред важните теми са оптимизиране на регулациите, свързани с разрешителните за търсене, проучване, получаване на концесии или удължаване на сроковете им на действие. В тази връзка са необходими промени в административните актове, свързани със срокове, права за земеползване, въвеждане на единна точка за контакт, достъп до съществуващата геоложка информация и дефиниране кои са стратегическите суровини за България. Важно е политиката за минералните суровини да не се променя с всяко правителство. Тази индустрия работи с хоризонт от десетилетия и има нужда от приемственост в основните решения, независимо кой управлява.
- Преработената европейска Директива за индустриалните емисии разширява обхвата си и към определени минни дейности. Какво ще означава въвеждането на комплексни разрешителни за българските предприятия – по-добре интегриран контрол или допълнителна административна тежест?
- За нас това е сериозна промяна и трябва много внимателно да се види как ще бъде въведена в България. Досега самият добив не е поставен по този начин под режима на комплексното разрешително. С директивата в обхвата вече влизат добивът и обработката на място на редица метални руди, включително мед, злато, олово и цинк.
Притеснението ни е комплексното разрешително да не се превърне в допълнително условие, което поставя под риск нормалното продължаване на добива при вече действащи концесии и разрешителни. Тези предприятия и сега са обект на множество екологични режими и контрол. Затова при транспонирането трябва много ясно да се уреди връзката между новото комплексно разрешително и съществуващите права и разрешителни. Иначе вместо интегриран контрол можем да създадем нова несигурност за действащи производства.
- Производителността на един зает в минната индустрия е от два до четири пъти по-висока от средната за страната. От години се гордеете с изграждането на кадри, с партньорството с училища и университети, както и с местните общности. Какво се случва в последната година?
– Високата производителност не е случайна. Тя идва от инвестициите в технологии, но и от квалификацията на хората, които работят с тях. Днешният миньор все по-често управлява техника и процеси за милиони, работи с автоматизирани системи и носи много по-голяма отговорност, отколкото представата, която традиционно се свързва с тази професия. През последната година компаниите продължиха да инвестират именно в хората и квалификацията, преквалификацията и обучението за новите технологии. Това е особено важно, защото модернизацията не намалява значението на човека в производството, а променя знанията и уменията, които се изискват от него. И това се вижда и в производителността, която секторът постига.
- БМГК тази година навършва 35 години. Какво означава тази годишнина за организацията и как се промени ролята ѝ за тези десетилетия?
– 35 години са сериозна история. През този период за Камарата са допринесли много специалисти и компании. Днес БМГК обединява предприятия от всички основни направления на добива, компании, които работят за сектора, научни и образователни организации. Това разнообразие е важно, защото ни позволява да говорим за сектора в неговата цялост, а не през интереса на едно предприятие или един подотрасъл. Ролята на Камарата е да намери общото между тях и да го защитава. Това, което ни обединява и ни прави силни заедно, е, че всички имаме общ интерес да има работеща минерално-суровинна индустрия. И най-добрият начин да отбележим тези 35 години е да се занимаваме с въпросите, които ще определят следващите години на индустрията. А такива, както виждате и от разговора ни, не липсват.
- Какво е вашето послание към правителството, местните общности и младите хора, които обмислят професионално бъдеще в минното дело и геологията?
- След толкова години в тази индустрия за мен най-важното е да има перспектива. От държавата очакваме последователна политика и правила, които позволяват да планираме дългосрочно. С местните общности трябва да продължим да работим заедно, така че присъствието на предприятията да носи реална полза за хората. Младите бих ги насърчил да погледнат към минното дело и геологията без старите представи за тези професии. Аз съм геолог и знам колко е интересна тази работа. Днес към геологията и инженерните знания се добавят автоматизация, дигитални технологии, управление на сложни производствени процеси. Това е индустрия, в която можеш да започнеш като млад специалист и да изградиш целия си професионален път.
