Увеличава се броят на русизмите в речта, а "деолигархизация" е опит да се внесе по-научна формулировка на явлението
- Проф. Мурдаров, депутатите чуха първия звънец за новия политически сезон. Как намирате езика на властта през първите 100 дни управление на Румен Радев? От близо 30 години не е имало такова мнозинство в парламента, промени ли това говоренето на депутатите?
- Преди няколко години за пръв път Лютви Местан въведе понятието “език на омразата” за българския парламент. Оттогава това явление е много разпространено и това важи и за 52-ото народно събрание.
Днес обаче новите депутати въведоха ново явление - език на високомерието, което се проявява в отношението към опозицията в парламента. Доказателство е например много честата употреба на думата “безхаберие”. Тя се използва със и без повод, целта е да се покаже тъкмо превъзходството пред старите депутати. Не искам да посочвам и цели съчетания, които са със същата насоченост.
- Имате ли фаворит по правоговор сред актуалните политици?
- Не мога да кажа, че имам фаворит. Все още не са имали възможност достатъчно пълно да ни се представят. Онова, което ме дразни обаче, е, че броят на русизмите в речта им много рязко се увеличи. Много често се започва с “в тази връзка”, което е превод на руския израз. Продължавам с “устройва” или “касае”. Дори вече се стигна и до “касателство”. Да не говорим за усложненото “между впрочем”, макар че трябва да се използва само “впрочем”. Примерите са действително много.
- Родиха се в последно време и нови думи...
- Напоследък се появи “деолигархизация”. Тръгна се от “олигархия” и след това се роди новата дума. При това се проявява стремежът чрез него да се внесе по-научна формулировка за явлението, но това съвсем не е нужно.
Особеното при тази дума е, че тя доста затруднява с изговора си мнозина и се предлагат различни нейни грешни варианти.
- Как се отнасяте към повлияната от социалните мрежи лексика? Трябва ли жаргонът на джензитата да се официализира - даже папа Лъв си послужи с тяхното “6-7”? Това израз на опита им да се разграничат от нас ли е, или естественият процес всяко младо поколение да привнася своята култура през езика?
- През 40-те години на миналия век проф. Стойко Стойков подробно пише за езика на младите. Още тогава той посочва, че този език се ражда именно за да се издигне бариера между младите и старите, да бъде затруднено тяхното разбиране. Това е характерна черта на жаргона и той продължава по този свой път. Разбира се, младежкият жаргон се появява и в литературата, за да разнообрази езиковия инвентар. Но е тъжното, че не всеки (от нас по-възрастните) може да го разбере.
- Какви са впечатленията ви - четат ли младите, или телефоните са им достатъчни? Вие къде сте в този прословут дебат за забрана на социалните мрежи и смартфоните?
- Смятам, че всякакви опити за забрана на смартфоните, а и на социалните мрежи като цяло са обречени на неуспех. Младият човек непременно ще намери начин да достигне до тях.
- На последната матура по български език и литература стана ясно, че много от абитуриентите не знаят какво означава авторитет, изненадва ли ви?
- Нищо учудващо няма. Просто трябва да се има предвид, че езикът на по-възрастните трябва да бъде по-близо до по-младите и речникът трябва да е съобразен с тях. Изобщо при изпитните текстове трябва да се мисли повече какви думи да се използват, които да са ясни на младите хора.
- Какви нелепости дразнят ухото ви? И научихме ли се вече, че еврото няма множествено число?
- Вече реших, че няма да се дразня от грешките - те са действително много. Но, разбира се, с формите ЕВРА, ЕВРАТА още не мога да свикна. Още повече че и политиците използват много често точно тях. Просто за да ни убедят, че не са достатъчно грамотни.
- Вие сте много популярен, какво ви питат хората на улицата, професоре?
- Много често ми задават въпроси, които са ми задали преди това в предаването на Георги Любенов. Обикновено питанията в предаването са повече от 200. Често са свързани с ударенията на думите. Ще спомена само изговора на заетото шведско съществително омбудсман. Тук ударението пада на първата сричка, а не на втората, както може да се чуе дори от журналистите. Питат ме също дали е правилно да се казва, че планът е изпълнен “на сто процента” - употребата на предлога е ненужна. Или пък дали цената е В ПЪТИ по-висока. Като говорим за ЦЕНИ, само ще припомня, че те не поскъпват, както много често се казва, а НАРАСТВАТ.
Всеки период си има своите грешки и затова хората питат, което е добре, за да им се помогне. Което винаги правя с удоволствие.
