С последните промени в закона се забранява да се изпращат рекламни съобщения лично или чрез посредник, на пострадали и на техните близки, казва председателят на Висшия адвокатски съвет
И още акценти в интервюто
- Най-честите оплаквания са за неколегиално или неетично поведение към други юридически професии
- Няма как да санкционираме мнимите адвокати, защото са извън нашата дисциплинарна власт
- Имали сме и случай, при който се образуваха десетки дела въз основа на неистински документи
- Адвокатурата няма разследващи функции и няма как да открие кой първи подава информация за ПТП. Откъде - често преди близките да знаят, че някой е пострадал или починал - се предлагат адвокати, логистична, финансова и здравна помощ
- Адв. Марчев, увеличават ли се, или намаляват сигналите и жалбите срещу адвокати?
- Мога да кажа само това, което се наблюдава във Висшия адвокатски съвет (ВАдвС), където се разглеждат само жалби срещу откази на адвокатските съвети да образуват дисциплинарни производства срещу адвокат от колегията.
Броят на жалбите срещу отказите, които се разглеждат годишно от ВАдвС, е средно около 50. През 2025 г. има увеличение на достигащите до нас жалби и те са вече 71. Ако това се приеме за показателно - да, има увеличение на жалбите.
- От какво най-често се оплакват хората?
- Най-честите оплаквания изразяват недоволството на хората срещу крайния резултат по дадено дело или случай. Те всъщност не съзнават, че адвокатът защитава клиента със законни средства, а кому принадлежи правото, казва единствено съдът. И адвокатите, поради естеството на професията и близостта им до хората, понасят недоволството на гражданите срещу правосъдието въобще.
Има и чести оплаквания срещу адвоката на насрещната страна, особено когато решението е тъкмо в нейна полза. Тези оплаквания са разбираеми, но почти винаги неоснователни. Защото, естествено, хората са недоволни, че са изгубили правния спор, че насрещната страна е спечелила и когато не могат да направят друго, атакуват със сигнали и жалби адвоката на спечелилата делото страна.
- Само граждани ли подават оплаквания срещу адвокати, или имате и такива от съдии, прокурори или други представители на юридическите среди?
- Има сигнали и от съдии, от прокурори, включително от адвокати срещу техни колеги. Най-честите оплаквания са за неколегиално или неетично поведение и отношение на адвокат към представители на други юридически професии при упражняване на тяхната функция.
Тези случаи са най-сложни и трудни, защото поставят въпроса за границата между правото на защита, което адвокатът е призван да осигури на своя клиент и което го задължава да брани правата на клиента по най-добрия начин със законни средства, и колегиалното и етично отношение към съдията, прокурора или другия адвокат.
В нашата професия освен професионални знания се влагат неминуемо и емоция, съпричастност към човека, когото защитаваме. Това поставя понякога адвоката в твърде деликатна ситуация, особено когато трябва, така да се каже, да брани правото от самия закон. И понякога процесуалната активност и настоятелност на адвоката в защита на правата на неговия клиент се възприемат като недопустимо и неетично поведение спрямо съдии, прокурори, други колеги адвокати или представители на други юридически професии. А в действителност то остава в рамките на свободата на изразяване, особено когато се отнася за пледоарии или изказвания в съдебната зала.
- От отчетни доклади в предишни години на Висшия дисциплинарен съд към Висшия адвокатски съвет прави впечатление, че най-многобройни са делата за неплащане на членски внос. Това ли е основното провинение?
- Висшият дисциплинарен съд е самостоятелен орган, различен от Висшия адвокатски съвет, и сам взема решения по делата, които разглежда.
Спекулира се, че най-многобройни били делата за неплатен членски внос. Това не е така. Те са около 15% от всички. Обичайно адвокатските съвети на колегиите при неплатен членски внос в рамките на определен брой месеци уведомяват колегите и те най-често плащат пропуснатите вноски. Затова относителният дял на тези дела е малък.
Важно е да се отбележи друго. У нас уредбата е такава, че неплащането на членски внос се разглежда и приема като неизпълнение на задължение, което следва да бъде установено в рамките на дисциплинарно производство и евентуално санкционирано с дисциплинарно наказание.
В повечето европейски страни не се стига въобще до дисциплинарни производства. Просто там неплащането на членски внос води до автоматично отписване на адвоката от колегията и изгубване на право да упражнява професия за съответната година. И това не е случайно - упражняването на адвокатска професия е свободен избор. Но когато станеш адвокат, следва да спазваш правилата на общността. Адвокатурата е независима и самоуправляваща се и поради това се финансира с вноските на своите членове. Именно самоуправлението и финансовата независимост на адвокатурата и на нейните органи са гаранция за институционална независимост.
- Имате ли сигнали срещу адвокати, които вземат авансово хонорар или част от него, а после спират да представляват клиента?
- Има и такива оплаквания. Има и случаи, при които клиентът е платил на адвоката, но разочарован от това, че изходът на делото не съответства на неговото очакване, претендира за връщане на хонорара.
- За какви нарушения се отнемат адвокатски права и какъв е максималният период?
- Отнемането на адвокатски права - или както е по-точно да се каже: лишаването на адвокат от правото да упражнява професията си - е най-тежкото наказание. И затова се налага за най-тежките дисциплинарни нарушения.
Няма по-тежко нарушение от това да предадеш доверието на клиента си, да нарушиш поверителността в отношенията адвокат - клиент, като издадеш тайната му или използваш информация, получена от клиента, срещу него. Да злоупотребяваш системно с процесуални права, образувайки десетки дела въз основа на неистински документи, например, какъвто тежък случай имаше преди време в практиката.
Лишаването от право да се упражнява адвокатската професия винаги е за определен срок - от 3 месеца до 5 години, колкото е максималният срок, за който наказанието се налага за повторно дисциплинарно нарушение.
- Тъй като адвокатите у нас не са малко, около 14 хил., за какво трябва да внимава гражданин, когато търси тяхната помощ?
- На първо място гражданите трябва да се уверят, че наистина срещу тях стои адвокат. Висшият адвокатски съвет поддържа електронен регистър, който е публичен, безплатен, леснодостъпен и всеки може да провери дали човекът, който се представя за адвокат, е такъв.
Обичайно хората отиват при адвокат, препоръчан им от близки, познати, или при адвокат, когото познават отпреди. И това е нормално. Нашата професия почива на личното доверие, затова препоръката за адвокат от човек, на когото имаме доверие, най-често води клиента.
Съвременният свят дава много повече възможности за намиране на адвокат чрез препоръки. Има много електронни сайтове, които предоставят информация за адвокати и специализацията им в конкретна област. Това е изключително голямо улеснение, но и тук трябва да се внимава и да се правят допълнително проучване и задължителна проверка в Единния адвокатски регистър на Висшия адвокатски съвет.
- Преди време стана известен случай на юрист, който се е представял за адвокат и така е успял да подмами и завлече клиент. Трябва ли да изискваме някакви документи, когато влезем в офис, на чийто вход пише “адвокат”, но ние не знаем нищо за човека?
- Има не един случай на мними адвокати. Сигнали за хора, които се представят за адвокати, постъпват и във Висшия адвокатски съвет. Но адвокатурата няма как да санкционира хора, които се представят за адвокати, защото те не са адвокати и са извън дисциплинарната власт на органите на адвокатурата. Във всички тези случаи компетентна е прокуратурата, която единствена може да установи извършване на престъпление - упражняване на професия без правоспособност.
Иначе случайно влизане в офис на адвокат вече е рядкост. Но правилото да се провери и в Единния адвокатски регистър дали има такъв адвокат, дали има адвокатско дружество с обявената фирма, важи и тук.
- Редно ли е адвокатът сам да си търси клиента?
- Добрият адвокат не си търси клиенти, при добра репутация клиентите сами го намират. Най-трудно е за младите колеги, които започват сами работа. Навлизането в професията е по-лесно, когато млад адвокат се включи в създаден екип, при който започва да трупа и знания, и опит, и репутация.
С последните изменения на Закона за адвокатурата от февруари т.г. отпаднаха съществувалата дълги години забрана за реклама на адвокатската дейност и забраната адвокатът да предлага услуги лично или чрез посредник, включително чрез т. нар. услуги на информационното общество. Бяха направени и промени в Етичния кодекс на адвоката. Целта е да има ясни правила на какви условия да отговаря рекламата на адвокатската дейност, за да може, от една страна, хората да бъдат добре информирани за квалификацията на адвоката, неговото професионално развитие и опит, а от друга - рекламата да съответства на принципите на поверителност, почтеност и запазване на достойнството на професията.
Появиха се и първите реклами на адвокати и платформи за посредничество, чрез които адвокати предлагат услугите си и търсят клиенти. Твърде малко време е минало от приемането на измененията на закона, така че предстои да видим какъв е ефектът от отпадането на пълната забрана за реклама и въвеждането на специфични изисквания към съдържанието на рекламата на адвокати.
- През годините са се появявали немалко твърдения, че има адвокати, които търсят жертви на престъпления, особено на ПТП, и ги подканват да съдят застрахователя, за да вземат застраховката. Проверявате ли такива схеми?
- Естествено, има такива случаи, но това явление го има навсякъде. В САЩ - откъдето е дошъл този лош модел на адвокати, търсещи недопустимо и агресивно клиенти сред хора в беда - те си имат прозвище: ловци на линейки, chasing ambulance.
Има достатъчно данни в публичното пространство за “схеми”, свързани със злоупотреба с правата на пострадали лица от ПТП и техни близки.
Адвокатурата няма разследващи функции и няма как да установи нито конкретните участници в подобни “схеми”, нито информация за това кой първи подава информация за ПТП, откъде - често преди близките да знаят, че някой е пострадал или починал, се предлагат адвокати, логистична, финансова и здравна помощ и пр. Това е задача на разследващите органи.
Задачата на органите на адвокатурата е друга - да създадат правила относно адвокатите и да следят за спазване на тези правила. При последните промени в Закона за адвокатурата беше предвидена изрична забрана да се отправя рекламно съобщение, лично или чрез посредник, на пострадали лица, на техни близки, на жертви на насилие и въобще на лица, които се намират в такова състояние, че не могат сами и свободно да изберат адвокат, който да ги защитава.
Тази забрана има много широко житейско измерение, защото обхваща всички случаи, при които хората се намират в емоционален шок от това, което им се е случило, от внезапната новина за травма или загуба на близък човек, когато нямат достатъчно финансови средства да осигурят лечение или транспорт до болница за близък човек и въобще не знаят какво да правят и към кого да се обърнат. В тези случаи хората са най-уязвими и затова лесно могат да станат жертва на въздействие и злоупотреби.
Подобни нарушения и злоупотреби от страна на адвокати са недопустими. И в случаите, в които са подавани сигнали за подобни нарушения от адвокати, свързани със злоупотреба с права на пострадали, със злоупотреба със застрахователни обезщетения, и тези нарушения са установени, наказанието е лишаване от право да се упражнява адвокатска професия.
С това явление обаче - злоупотребата с човека в беда - трябва да се борят всички институции в държавата: полиция, прокуратура, здравни заведения, застрахователи, разбира се, и адвокатурата. Отговорността ни към обществото е обща и тази битка трябва да я водим заедно. Иначе няма да стане.
CV
Председател е на Висшия адвокатски съвет от февруари 2026 г.
Преди това оглавява Софийската адвокатска колегия между 2021 и 2025 г.
Има над 25 години професионален стаж като адвокат
Специализира в областта на търговското право, търговската несъстоятелност, дружественото право и изпълнителното производство, има специални интереси в областта на защитата на културното наследство
Възпитаник е на Априловската гимназия в Габрово и на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски"
