Не съм толкова богат, че да купувам евтини стоки. Този английски принцип, установен на базата на столетна практика и опит, в българския вариант с днешна дата би трябвало да звучи така: скъпото винаги е по-хубаво.
Би трябвало, но практиката показва, че ако купувачът се обляга на подобни принципи, в повечето случаи е прецакан. Да вземем изследването на 12 сирена, което показало, че само едно от тях отговаря на изискванията за най-високо качество според стандарта БДС.
Да не си помислихте, че останалите 11 сирена са били обявени на витрината като продукт с ниско качество или пък с преобладаващо водно съдържание. Нищо подобно. И те са били кандидати за вашата лятна салатка, нищо, че са се размекнали от жегата (и главно заради ниското си качество) още преди да ги занесете вкъщи.
Вярно е, че всички цени удрят тавана, та и отгоре. Но ако поне скъпите продукти (без значение дали са сирене, домати, или костюм и обувки) отговарят със съответното качество, това би било една утешителна награда за купувачите.
Материала по темата четете тук.
