Хазартната зависимост често се вижда едва тогава, когато вече има дългове, конфликти, лъжи и сериозни последствия, но психологичният процес започва много по-рано.
От психологична гледна точка хазартът не винаги е първичният проблем. В някои случаи той се „вмества“ в по-дълбока уязвимост на личността – трудност да се регулират емоциите, слаб импулсен контрол, трудност да се понася несигурността, нестабилна самооценка и потребност неприятните вътрешни състояния да бъдат променени незабавно. Когато тези уязвимости са налице, човек не просто играе, а започва да използва играта, за да променя себе си и начина, по който се чувства – да избяга от тревогата, да заглуши празнотата, да се почувства силен, значим или успешен.
Играта се превръща в несъзнаван начин за справяне с емоции, които човек трудно издържа вътре в себе си. На едно друго ниво това е опит да се овладеят вътрешни процеси чрез външен акт на действие. И постепенно това се превръща в зависимост.
- Кои социални групи в обществото са най-уязвими към хазартна зависимост, г-жо Анина, и защо?
- Не бих поставила акцента само върху социалната група. По-важна е психологичната уязвимост. По-рискови са хората, при които има трудност да регулират емоционалните си преживявания и самочувствието – трудно понасят напрежение, скука, самота, разочарование или неуспех и имат силна потребност бързо да променят това. Такива хора могат да бъдат от различни социални прослойки.
Особено важен е импулсният контрол. В психично по-зрялото функциониране между „искам“ и „правя“ има пространство. Мога да искам нещо много силно, но да изчакам, да помисля, да преценя последствията и да избера. При слаб импулсен контрол това пространство е малко – импулсът бързо се превръща в действие. А хазартът предлага точно това – незабавно действие, силно преживяване и незабавен резултат.
Не всеки, който играе, е зависим, но когато човек започне да използва играта като основен начин да регулира вътрешното си състояние, рискът вече е много по-голям.
- Къде е границата между това играта да бъде избор и да започне да контролира съзнанието и начина на мислене?
- Границата е премината, когато човек вече не използва играта, а започва да бъде управляван от нея. В началото той казва: „Ще поиграя‘, а по-късно: „Само още веднъж.“ Когато е тревожен – играе. Когато се чувства неуспешен – играе. Когато е спечелил – иска отново да играе.
Постепенно играта започва да определя настроението му, финансовите му решения, отношенията му и дори начина, по който мисли за бъдещето. Тя се превръща във външен регулатор на вътрешния му свят и така зависимостта постепенно измества по-зрелите начини за справяне. Способността на човека да осмисля това, което преживява, остава на заден план за сметка на непосредственото действие.
- Подрастващите все по-често попадат в капана на залаганията, а възрастта на първи досег с хазарта намалява. Какви са предпоставките?
- Тук трябва да бъдем особено внимателни, защото при подрастващите хазартът е само част от един много по-широк проблем.
Юношеството е период на интензивно психично преструктуриране. Личността все още изгражда автономията си, способността си да регулира импулсите, да понася несигурността и разочарованието, да отлага удоволствието и да поддържа стабилно усещане за себе си.
Затова в тази възраст могат да се актуализират различни рискови поведения – употреба на вещества, прекомерна употреба на интернет и социални мрежи, агресивни прояви, саморазрушителни поведения, прекомерен гейминг и, разбира се, ранно залагане.
Тези поведения нямат един и същ психологичен смисъл, но могат да изпълняват сходна функция – бързо да променят вътрешното състояние.
Днес хазартът при младите има специфични капани като агресивните реклами с инфлуенсъри, онлайн спортните залози и микротранзакциите във видеоигрите – т.нар. „кутии с изненади“, които наподобяват хазартни механизми и могат да формират подобен модел на очакване и възнаграждение още в ранна възраст.
- Родителският контрол и училищната среда доколко съумяват да предотвратят този процес?
- Контролът е необходим, но не е достатъчен. Ако детето има само външни ограничения, то може да се научи да заобикаля правилата. По-важно е постепенно да изгради вътрешен контрол.
Част от порастването включва процеса на бунт, експериментиране и нарушаване на правилата. Огромна тук е ролята на емоционалната интелигентност – детето да може да разпознава какво чувства, да назовава емоцията, да разбира какво я предизвиква и да я споделя.
Всичко това започва в ранното детство чрез връзката с родителя. Когато детето е тревожно, родителят не трябва веднага да разсейва тревогата, а когато е загубило, не е необходимо веднага да му дава възможност да спечели. Важно е родителят да остане до него, за да научи детето, че неприятното чувство може да бъде понесено, а не непременно незабавно разсеяно. Именно така постепенно външната регулация се превръща във вътрешна. Това изгражда способността да се понася напрежението между „искам“ и „не мога да получа“.
Точно тук е най-важната точка на превенцията – не можем да отстраним всички рискове, но можем да помогнем на детето да ги понесе, без да бъде завладяно от импулса.
- Какви са първите симптоми, които нерядко остават незабелязани?
- Първите сигнали невинаги са финансови. Често се забелязват промени в настроението, раздразнителност, изолация, избухливост, загуба на интерес към предишни занимания, прекомерно стоене онлайн или необяснима нужда от пари.
- Защо губещият и затъващ в дългове продължава да залага? Какви са най-честите оправдания пред себе си и другите?
- Защото в един момент той вече не играе само за печалба, а за да отмени загубата.
Тук ясно се виждат защитните механизми на психиката срещу болезненото преживяване на безпомощност, срам и провал. Тези защити позволяват временно да бъде избегната реалността на загубата и поддържат фантазията, че всичко може да бъде поправено с още едно действие- „още един път и ще си върна парите.“
В началото човек играе, за да спечели. По-късно започва да играе, за да си върне загубеното, а накрая – за да не усеща това, което загубата е причинила в него.
Непредсказуемостта на играта поддържа надеждата жива. С времето човек вече търси самото преживяване на напрежение, очакване и кратко облекчение. Този цикъл на емоционална саморегулация измества здравословните начини за справяне. Засилва се т.нар. магическо мислене – усещането, че вътрешните желания могат пряко да променят външната реалност. В по-късните етапи зависимостта структурира цялото ежедневие – отношенията се разпадат, появява се социално отдръпване, а вътрешният свят се стеснява около играта.
- Кога и как идва реалното осъзнаване на проблема? Кой е най-правилният път оттук насетне?
- Обикновено осъзнаването идва тогава, когато загубите вече не могат да бъдат скрити – когато семейството разбере и дълговете станат очевидни. Най-често обаче в този момент защитите на психиката работят с пълна сила и причината хората да потърсят помощ първоначално е външен натиск – от семейството, финансовата криза, загубата на работа или разрушаването на отношенията. Постепенно тази мотивация трябва да стане вътрешна.
Колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-голям е шансът човек да си върне контрола върху своя живот. Най-трудното е отлагането на промяната с идеята, че човек ще се справи сам по-късно, това е израз на илюзия за вътрешен контрол, който в действителност вече е отслабен.
- Каква е формулата за по-ефективна превенция, най-вече сред младите хора?
- Превенцията може да се развие на няколко нива:
- Семейството: сигурна връзка, ясни граници и емоционална достъпност.
- Училището: не просто информация за вредата от хазарта, а съпътстващо обучение по емоционална интелигентност и умения за саморегулация.
- Обществото: ясна политика за ограничаване на достъпа, рекламата и реален контрол върху предлагането.
- Ранното разпознаване: не трябва да чакаме зависимостта да стане видима. Колкото по-рано се идентифицира рисковият модел, толкова по-лесно е да бъде прекъснат.
- Какви случаи от вашата практика са ви направили най-голямо впечатление?
- Работила съм с много задлъжнели хора, които успяваха неколкократно да изплуват от сериозни финансови кризи и отново влизаха в същата спирала за кратко време. При тях достъпът до болезнените лични теми често беше затруднен от масивни психични защити. Понякога на повърхността тези хора изглеждат приповдигнати, справящи се и енергични, докато под тази фасада може да има тежка депресивност, срам и усещане за провал. Това са хора, които трудно се задържат в задълбочена терапевтична работа, защото оставането в контакт с болезнените преживявания често е много по-трудно, а преминаването към действие носи облекчение.
- Каква е вашата експертна препоръка към тийнейджъри, родители и обществото?
- Към тийнейджърите: важно е да не подценяват рисковите поведения. Ако забелязват, че постоянно търсят силни преживявания, трудно понасят скуката, действат импулсивно или имат нужда от нещо външно, за да се почувстват добре – това е знак да се замислят какво се случва вътре в тях. Радващо е, че младите хора все по-често са склонни да търсят консултация със специалист.
- Към родителите: да не се концентрират единствено върху контрола, а върху свързването с детето – да питат, да наблюдават, да слушат и да присъстват. Ако се наложи, да не се страхуват да потърсят професионална помощ.
- Към обществото: да не оставяме цялата отговорност върху отделния човек. Когато една зависимост се развива в среда с агресивна реклама и постоянен достъп, превенцията е обществена отговорност. Държавата има съществена функция чрез възрастови ограничения, регулация на рекламата и системи за ранно разпознаване на рисковото поведение.
Интересен пример е Нидерландия, където функционира централният регистър за изключване от хазарт. Лицата, вписани в него, нямат достъп до легалните казина и лицензирани онлайн оператори в страната. Паралелно с това операторите имат законово задължение да наблюдават за признаци на рисково хазартно поведение и да предприемат навременни интервенции за защита на играчите.
Принципът е да не чакаме човек да стигне дъното, защото последиците нанасят многократно по-големи психо-емоционални и икономически щети както за индивида, така и за обществото.
Последвайте „Заложи на мен" в(ъв)
Проектът „Заложи на мен" 2026 се изпълнява от Фондация „Евроскок" с финансовата подкрепа на Национална програма за превенция и информираност (2026 - 2030) към Министерство на младежта и спорта. Изготвеното съдържание е отговорност на бенефициера.
