В пъзела са междинните избори в САЩ и страховитият Ел Ниньо
Заради рекордно ниското ниво на река Дунав енергийната система в нашия регион преживя сериозен стрес през лятото. Румъния спря изцяло ядрените си реактори, а Унгария намали производството на атомната централа с 90%. В други страни като Франция, Словения и Швейцария също бяха ограничени ядрените централи заради затопляне на реките.
Това разбърка пазара на ток в региона в жегата, когато търсенето на ток е високо заради климатиците.
Българската енергетика се възползва от ситуацията и увеличи износа, защото “Козлодуй” продължи да работи с минимално намаление на мощността, а соларните паркове и батериите достигнаха рекордно производство. В последните дни започна повишение на Дунав – Унгария вече пусна всички реактори, а Румъния очаква това да се случи до няколко седмици. Но възниква друг въпрос:
Да очакваме ли тежка енергийна зима?
Макар че в момента няма активни военни действия, протокът Ормуз остава в голяма степен затворен, което държи цената на петрола умерено висока – това се забелязва основно през високите цени на дизеловото гориво. Надеждите на петролния пазар са, че ще се достигне пробив в преговорите и отваряне на протока, съответно постепенно намаление на цените.
Причината за тези надежди са приближаващите междинни избори в САЩ (на 3 ноември) - избирателите обикновено наказват управляващата партия при високи цени на горивата, което е стимул за президента Тръмп да приключи кризата.
Но в преговорите има две страни, т.е. остава рискът да не се стигне до споразумение и да се възобнови войната, което би довело до скок в цените на петрола.
В такава ситуация Америка може да наложи ограничения в износа, което допълнително да вдигне цените на горивата в Европа и Азия. Тогава защо пазарът е толкова спокоен?
Защото западните страни освободиха петролни резерви, а най-големият вносител Китай рязко намали вноса на петрол. Наскоро английското списание “Икономист” заключи, че Китай вече е новият ОПЕК, защото именно Китай контролира петролните цени – когато петролът е евтин, купува и трупа резерви, а когато има дефицит, намалява покупките и ограничава поскъпването на световните пазари.
С други думи, дори при възобновена война в Иран има начин да се овладее петролният пазар – стига да има координация между Запада и Китай.
В последно време големият дебат в енергийните среди е отоплението през зимата, т.е. доставките на природен газ. Европейските газохранилища са пълни на около 65% - което е с около 15 процентни пункта по-ниско от средното за последното десетилетие. Толкова ниски запаси последно имаше през 2021 г., непосредствено преди енергийната криза.
Германските газови компании предупредиха, че запасите не са достатъчни, за да покрият нуждите при тежка зима. Поради това цените се вдигат - още повече, че Европа се конкурира с Азия за доставки на газ, особено след като един от най-големите производители - Катар, не може да изнася заради затварянето на Ормузкия проток.
Но ако германските газови компании очакват студена зима, защо не напълнят газохранилищата? Всъщност пазарът не дава подобни сигнали – парадоксално, но цената на газа в момента е по-висока от фючърсите за зимата, т.е. няма стимули за трупане на големи запаси. Пазарите се надяват на отваряне на протока Ормуз, което би облекчило значително газовите доставки и би свалило цените.
Всъщност германските газови компании искат правителството да плати цената за запълването на газохранилищата. Но правителството засега не е склонно, защото вече се опари от подобен експеримент през 2022 г.
Преди 4 години надпреварата за запълване на газохранилищата доведе до астрономически цени през август, шест пъти по-високи от сегашните. Така газохранилищата бяха запълнени с твърде скъп газ, което доведе до милиардни загуби, когато цените се сринаха след няколко месеца. “Булгаргаз” и други български газови компании също се опариха и понесоха загуби, които бяха покрити от държавния бюджет.
Германското правителство обяви, че дори и по-ниски, газовите резерви ще са достатъчни за нормална зима. Още повече, че потреблението на газ вече е доста по-ниско заради бързото инсталиране на соларни и вятърни мощности, които заместват газовите централи.
Някои търговци и анализатори отбелязват, че 80% запълване на газохранилищата вероятно ще е достатъчно. Още повече, че очакванията за развитие на феномена Ел Ниньо вероятно ще доведе до по-топла зима в САЩ и Европа.
Проблемът е, че Ел Ниньо е нож с две остриета – вдига температурите и намалява потреблението на газ за отопление, но може да създаде проблеми за реколтата в някои региони и да повиши цените на някои храни и земеделски продукти.
Още по-непосредствен ефект е ескалацията на военните действия между Русия и Украйна, което доведе до срив на техния износ на зърно. В резултат цените на зърното скочиха с над една трета за два месеца и достигнаха най-високите нива от три години насам.
Само преди няколко седмици зърнопроизводителите се оплакваха от ниски изкупни цени и неизбежни фалити, а правителството наскоро одобри 170 милиона евро субсидия, за да компенсира цените на торовете и горивата поради иранската криза.
Сега, при високите цени на зърното, зърнопроизводителите вече нямат никаква нужда от субсидии – по-добре е парите да се заделят като антикризисен резерв за зимата. Защото в тази динамична ситуация най-вероятно ще има и други изненади.
