Добре че Господ е милостив и праща дъжд. Язовирите са значително по-пълни, вода има, а хората на режим са десет пъти по-малко, отколкото през най-тежките периоди на миналото лято.
Само че дъждът не може да ремонтира водопроводите или да замени мрежа, строена преди десетилетия. Ако искаме водата да ни стига за дълго време, трябва да спрем да я пилеем. И тук не става дума само за оставената да капе чешма. Най-голямото разхищение се случва под земята – по пътя на водата от язовира до домовете ни.
Природата ни спечели време. От нас зависи дали ще го използваме за ремонти и строителство, или отново ще чакаме следващия дъжд. Защото, ако опазваме това, което небето ни дава, вода ще има за всички. Ако продължаваме да я губим по прогнили тръби, и най-пълният язовир няма да е достатъчен.
Материал по темата четете тук.
