Aко правителството беше банда рок музиканти, щяхме да го оприличим през първите му седмици на групата "Лед Цепелин", също известна като "Чукът на боговете". Най-могъщата - като звук, композиция и изпълнение - някога съществувала рок група, "Цепелин" започва там, където "Ролинг Стоунс" свършва.
Не, тук не говорим за това как Борисовият екип наследи Станишевия. Екипът на Дмитриевич беше, в най-добрия случай, чалгизиран тюрлюгювеч от руски частушки, съветско-турска естрада (няма разлика, чуйте и ще разберете) и притоплени шансони - втора употреба. Тук говорим за още по-предишното решително правителство, това на омразния на всички (ви?) Иван Костов. Точно както "Ролинг Стоунс" едно време спаси рокендрола от естрадизиране, правителството на Костов спаси страната от молдовизиране. С решителност, приличаща единствено на първите акорди на Brown Sugar, Костов изкара държавата от блатото на блудкавия постсоциалистически буламач и с ритници, достойни за Street Fightin' Man я вкара в релсите към Европа.
После обаче нещо стана. Вместо да надгражда със зрели композиции като It's Only Rock'n'Roll (But I Like It), синьото правителство направи откат назад. Превърна се в претенциозно преиздание на "Златният Орфей" и падна от пиедестала, на който историята вече беше го поставила.
Бойко Борисов тръгна дори по-ураганно. Докато правителството на ОДС не успя да достигне до It's Only Rock'n'Roll, Борисов веднага качи по-горното ниво, започвайки от първия си работен ден с барабанното торнадо на Цепелиновия Rock'n'Rol.
Напомни на всички за какво става дума - за ред, справедливост и за "европейско, а не руско или някакво друго развитие". Последвалото разравяне на Станишевите обори възпроизведе мощните китарни каскади в Achiles' Last Stand, докато бясното работене на Борисовите министри на свой ред точно повтаря безпрецедентната натовареност на концертната програма на цепелините.
Тръгването от най-високото ниво на напрежение и най-високата заявка за бъдещи постижения е обаче доста опасно занимание. Могат да ти свършат силите. Може да започнеш да компенсираш нечовешкото напрежение с хапченца, капчици, цигарки и с наглед безобидните, но инак напълно зашеметяващи "чукове". В живота "ала Цепелин" неминуемо идва кризата; и проверката за зрялост е в това как я преодоляваш.
Но ние живеем в България и кризите, макар също толкова неминуеми, са от друго естество. Да се пропиеш. Да се поддадеш на мечешкия чар на мутрите. Да започнеш да пресмяташ колко пари прелитат край теб, а ти не ги вземаш. Да решиш, че искаш всички да те обичат - и така да престанеш да действаш на основата на обявените си непреклонни принципи, а да потънеш в тресавището на угодничеството към различни лобита и организирани интереси. Така изглеждат предизвикателствата пред правителството на ГЕРБ и по това как ще бъдат преодолени, ще съдим за зрелостта и устойчивостта на управлението. Първите признаци са налице.
Вече? - ще кажете. Вече, защото за два месеца тези прекосиха път, който на други е отнемал години.
Та за признаците. Какви са тези намеци АЕЦ “Белене” да стане от зле прикрита руска собственост съвсем открита руска собственост? Изобщо за какъв дявол се водят преговори с руснаците за тази именно напълно ненужна АЕЦ? Който иска още мирни атоми, да си ги направи - на цена, с пъти по-малка, някъде из Козлодуй. В чистите звуци на "Цепелин" тук отчетливо чуваме тенекиеното дрънчене на неизтребимата балалайка...
Какво е това разколебаване по емблематичните екологични проблеми, обекти и спорове? "Европейско развитие" - това не означава "да дадем на всички желаещи мутри желаните от тях обекти с измислена ОВОС, напазарувана от местните агенти на министерството на екологията." Това, господа, не е Kashmir. В най-добрия случай е "Тигре, тигре".
И какво е това внезапно затишие по най-изоставената реформа, от чието гниене гние цялата държава - реформата на администрацията? Работата не е в рязането на бюджети и хора, а в рязането на функции след добре обмислено потягане и опростяване на административната пирамида. Неработещата администрация е в основата на всяка молдовизация - което изобщо не е "Цепелин".
Всички - от Путин и Шматко, та до разните местни "отбори" и техните питомни политици, ще дърпат правителството да изостави цепелинстването, за да се върне към удобната за всички заинтересовани естрадо-чалга. Ако не иска да свърши като Костовото, Борисовото правителство трябва, вместо да се отпусне в сладникаво-блудкавата балканска мъгла, да продължи към следващото ниво. Да направи скока от Hey Hey What Can I Do (не че е лошо парче ама зависи накъде ще отидеш след това) към Dancing Days.
Ако искат, разбира се, да свършат работата, за която са избрани, и да бъдат чествани в края на мандата с танца на радостта.
Евгений Дайнов в събота направи в село Миндя рок фестивал. Там спомена аналогията между “Лед Цепелин” и кабинета “Борисов”. Помолихме го да развие това сравнение.
ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ
