Въпрос на решение на парламента и Министерския съвет е да преценят дали да има евентуални отстъпки за бизнеса и потребителите, казва особеният търговски управител на дружествата на “Лукойл”
- Г-н Симеонов, цената на барел сорт “Брент” мина 100 долара. Това обаче се е случвало и преди, защо сега наблюдаваме толкова по-високи цени и на колонките?
- Причините са много. Първо, в годините назад, когато се осмисляше зелената сделка, Европа взе решение да бъдем много по-екологични и започна деиндустриализация. Тя обхвана и рафинериите и за последните 20 г. около 35 рафинерии в Европа бяха затворени. Това производство беше изнесено в Персийския залив, тоест оттам, освен че идва нефт, идва и готова рафинирана продукция. Към днешна дата Персийският залив е буквално затворен, Ормузкият проток е затворен и оттам не може да идва нито нефт, нито готов рафиниран продукт.
Следващата причина е войната в Украйна. В последните месеци имаше много атаки с дронове, които атакуваха рафинерии в Русия. Голяма част от рафинираната продукция от Русия влизаше в Турция и впоследствие много от държавите в Западна Европа се снабдяваха с готови рафинирани продукти оттам. Те казваха, че не са руски, но реално първоизточникът е бил там.
Така на практика в Европа не идва готов рафиниран продукт и дизелът става една много дефицитна стока.
Следващото нещо вече пряко касае България. Защото всички казват: Преди 10-12 години пак имахме 100 долара за барел, а цената на бензина беше 2,15 лв. Голямата разлика е, че тогава не е имало санкционни режими. България се снабдяваше с петрол от Русия, който е на 36 часа път, идваше и се преработваше на много по-ниска цена от котировките за “Брент”.
В началото на войната с Иран през февруари тази година също имахме 100 долара за барел, но цената по бензиностанциите беше значително по-ниска. Тогава обаче все още вървяха въпросните танкери от Персийския залив, докато в момента имаме пълен блокаж.
Освен това цената на дизела се определя по борсова котировка. Това е борсов продукт и цената в България се формира от стойността на Лондонската борса плюс премия. Ние купуваме нефт на една конкретна цена, добавяме транспортните разходи, преработвателния марж, това е основата. Но винаги в ценообразуването се включва и борсовата котировка. Ако през февруари цената на борсата на тон дизел е била 756 евро на тон, сега - септември, достига 1453 евро на тон. Това е огромна разлика.
Има още един фактор. Това е преработвателният марж на рафинериите. Той е много висок във връзка с това, че няма достатъчно работещи мощности - заради затворените рафинерии в Европа, а и знаете, Иран много пъти атакуваше инфраструктура в съседни държави. В предни години маржът е бил около 20 долара за барел, през юни стигна до 44 долара, а през септември - до 98 долара.
Има го и американския фактор. В момента и в Америка има недостиг на дизел, така че Европа се конкурира дори и със САЩ. Галонът в Щатите минава 6 долара, което е безпрецедентно висока цена, за пръв път в историята се случва.
- Има ли основание да очакваме още по-висока цена на бензина и на дизела?
- Единствено и само можем да гадаем. Когато на 13 август дадохме последната си пресконференция, беше обявено абсолютно примирие с Иран и всички очаквахме нефтът и готовата рафинирана продукция да тръгнат към Европа и към останалата част от света, затова прогнозирахме поевтиняване. Но това не се случи, а кризата се задълбочи. В момента виждаме поредните върхови котировки и на нефта, и на готовата продукция.
- Докога “Лукойл” има договорени доставки за България?
- Тук е моментът да успокоим хората в България, защото доставките на суров петрол са договорени до 10 ноември. С продуктите няма да имаме криза, категорично.
- Откъде идват тези доставки?
- Работим с различни доставчици, които ползват петрол от Ирак, Казахстан, Азербайджан, Либия, дори караме петрол от Южна Америка, от Гаяна. До момента сме преработили 52-53 вида нефт. Блендираме го, правим го годен за производство и произвеждаме от него готова продукция.
- Сигурен ли сте, че няма руски петрол сред тях?
- Един от механизмите, с които следим нещата да се случват спрямо ограниченията, наложени от санкционните режими, е създаването на санкционния комитет в “Лукойл Нефтохим Бургас”. Това означава, че всяка една сделка, която подписваме, се проверява да не се извършва със санкционирано лице или дружество.
- Стана ясно, че това да не работим с руски нефт, забавя производството, амортизира рафинерията.
- Ние сме се справили с този проблем, но това също оскъпява продукцията, защото едно е да докараш нефт, който е на 36 часа, от Новоросийск, друго е да докараш нефт от Южна Америка. В България продукцията се оскъпява и заради Черно море, което се води много рисков транспортен коридор, и в момента, в който един кораб минава Босфора, всички застраховки, които плащаме за този танкер, се увеличават значително. Тоест ние плащаме заради евентуален риск от атака от дронове в Черно море.
- И все пак цените у нас са по-евтини от повечето в Европа.
- Това е другата добра новина. Има няколко държави с по-ниски цени, но там има държавни дотации. Това вече е въпрос на решение на парламента и на Министерския съвет да преценят дали да има евентуални отстъпки за бизнеса и потребителите.
- Мисли ли се по този въпрос? В какви случаи?
- Смятам, че да, но това не е от моята компетенция. Аз не мога да кажа какъв е лимитът на цената, над който трябва да има помощи, това трябва да се определи от политиците. Във всяка държава е различно, някъде са решили 1,60 евро за литър, другаде – 2 евро. Подходът е абсолютно различен и специфичен. Имаме примери, в които има таван на цените на горивата и държавата поема разликата. Имаме държави, в които е намален акцизът. Има страни, където е намален ДДС.
- Според вас кой е правилният подход?
- В България не са много опциите. Акцизът за светлите горива е на най-ниското ниво. Ние имаме възможност да намалим акциза на пропан-бутана. Може да се сложи субсидия до определени литри - да се намали цената, както беше ковид добавката. Може да се намали ДДС на 10% или на 15%, както беше за ресторантьорите. Но финансовото министерство трябва да направи точна сметка кое колко би струвало на фиска.
- Положително ли сте настроен към възможността САЩ и Великобритания отново да удължат дерогацията за “Лукойл България”?
- Разчитаме на пълната подкрепа на нашите партньори, че те ще бъдат достатъчно разумни да влязат в положението на българския народ и да видят колко е важно това за нашата държава. Ако нямаме дерогация, това означава около 4 хил. служители, които са пряко наети в “Лукойл Нефтохим Бургас” и в компаниите на “Лукойл”, да останат на улицата. Още 1500 души работят във фирмите, които подпомагат дейността, външни изпълнители в завода. Ще затворят 220 бензиностанции, петролните бази. Това е близко до катастрофа.
Ако това се случи, гарантирано цената ще се увеличи многократно, защото България ще бъде пред ситуацията да трябва да внася всички количества, които е ползвала от рафинерията. А не е ясно дори откъде ще се купи. Но докато има дерогация и работим, криза за горива в България няма да има.
- Важно ли е да падне забраната за износ на горива от България?
- Важно е, защото в момента ние произвеждаме достатъчно горива, които можем да изнасяме, без да има нарушение на доставките на вътрешния пазар, и това са едни пропуснати ползи за компаниите.
- Какво е финансовото състояние на рафинерията в момента?
- Успяхме да превъзмогнем проблемите по няколко начина. Първо, всички доставки бяха предоговорени да получат отложени плащания. Това нещо позволи да се съберат достатъчно средства, за да се разплащаме с нашите доставчици. Успяваме лека-полека да постигаме по-добри резултати, без да се натоварват потребителите. Надценката е минимална. И все пак компаниите са на една много добра печалба.
- Какво се случва с арбитражното дело, което “Литаско” заплашва да заведе срещу Бългрия?
- Компанията няма информация дали изобщо е заведено такова дело, защото то би било към държавата.
- А има ли развитие относно продажбата на международните активи на “Лукойл”?
- Това трябва да се извърши от компанията майка. С нея се водят преговори, включително за българските активи. Но кой води преговори към днешна дата и на какъв етап са, ние нямаме информация. Българските компании не участват в тези преговори.
- Държавата може ли изобщо да се намеси по някакъв начин в решението?
- Имаше решение на Конституционния съд, което каза, че държавата няма право да продава.
- Ще обжалвате ли наложените от РИОСВ - Бургас санкции за вредни миризми?
- Според мен те бяха прибързано наложени, защото нямаме реално констатирано завишаване на станциите, които измерват вредните емисии. Мониторингът не показва завишени стойности. Санкцията е наложена на базата на усещане на миризма. Така че най-вероятно ще обжалваме.
