С банкера Левон Хампарцумян, председател на асоциацията на банките и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, разговаря София Терзийска
- Г-н Хампарцумян, изгубена ли е за икономиката, за бизнеса ни 2013 г. - предсрочни избори, протести сякаш без край?
- Непредсказуемата среда не помага на икономиката. Въпреки това експортните отрасли са по-добре тази година спрямо миналата. Туристическият сезон бе добър, реколтата - прилична. Тези неща нямат връзка с политическата обстановка. Част от отложеното потребление и инвестиции започнаха да се съживяват.
Трябва да се признае, че правителството прави опити, в някои случаи успешни,
да регулира по-добре връщането на ДДС, разплащането на държавата към фирмите. Това ускорява паричното обращение и помага на икономиката да се задвижи. Похвални са усилията, но е нужно време да се усетят резултатите. За по-сериозен ръст в икономиката е нужна спокойна и предсказуема среда. Към днешна дата тоя не е налична.
- Какви са вашите прогнози?
- Прогнозите на УниКредит Булбанк са за растеж на БВП от малко над 1%. Ако няма външни и вътрешни шокове, е достижим. За да се усети осезаемо растежът, са нужни 3-5%.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева
- За тези проценти само можем да мечтаем в следващите години.
- Като общество трябва да се организираме и да направим необходимото за такъв растеж. В България капиталът не е достатъчен, трябва да се привлича външен - прословутите чужди инвестиции. Те търсят спокойни, сигурни, растящи пазари, а регионът ни в момента не е на мода. Трябва да положим сериозни усилия да се представим като стабилно и предсказуемо място за бизнес. Това не става с декларации, а с упорита и непрекъсната работа. Едно от най-важните неща, които могат да се направят, са промени в съдебно-правната система.
- Как изглеждат властта и протестът от вашия прозорец (кабинетът му гледа към Министерския съвет и президентството - б.а.)?
- Динамичната част от обществото - студентите, градската средна класа, не харесва начина, по който държавата функционира. Не става дума за персонално отношение към хората от правителството. Февруари протестираха срещу правителството на Борисов, сега срещу правителството на Орешарски. По-скоро е заради рекапитулацията на 24 г. трансформация към пазарна икономика, която като че ли не е завършила.
Ако се съди по биографиите на ключовите хора от правителството, няма причина да сме недоволни. Това са образовани хора, които, ако имаха повече свобода, биха свършили повече работа. Но има нестабилен парламент, който се крепи на деликатни баланси и не помага на изпълнителната власт да взема решения за реформи.
Реформи се правят с категорична парламентарна и обществена подкрепа. Този, който прави дълбоки реформи, се обрича на политическа смърт - това е първият ефект.
Политиците го знаят и инстинктите за самосъхранение ги карат да не правят тези реформи. Преформатирането на обществената енергия за промяна в политическа подкрепа за някого, който би направил реформите, е трудна задача. А тези хора, които ги направят, ще бъдат загърбени за политиката. Подобно нещо сме виждали за правителството на Иван Костов.
- Но и отлагането на реформи не е решение.
- Не е, но не виждаме склонния към политическо самоубийство отбор кадърни политици, които ще направят необходимите реформи. Освен това винаги има съпротива. Това се видя например при опита за ротация сред полицаите, които излязоха на стачка. Но има една приказка, че когато местиш гробища, не чакай помощ отвътре.
Преформатирането на обществената енергия в подкрепа на реформите означава всеки да загуби част от комфорта си за известно време, за да стане после по-добре. Ситуацията е както когато се подлагате на пост - тялото се обновява, изчиства се, но самият пост е дискомфортен, иска се сила на волята.
- Има ли достатъчно стимули за бизнеса в бюджета?
- Някои от принципите - като програмното финансиране, са положителни, ако се приложат добре. Иначе бизнесът няма нужда от специална подкрепа, а от предсказуема и спокойна среда.
- Къде са банките - още ли чакат да тръгне растежът, за да го подкрепят?
- Банките са финансови посредници, подкрепят успеха, но не са локомотиви на прогреса. Не създаваме ново богатство, а подкрепяме създаването му. През 90-те години на миналия век имахме драстични случаи, когато някои банки сложиха каруцата
пред коня.
Капиталовата адекватност на банките в България е 15-16%. Това означава, че от 100 единици кредит само 15-16% са наш капитал, останалите са на нашите клиенти. Ако вие сте спестител, нали не искате вашите пари да се използват за рискови начинания с неясен край. Ролята на търговските банки е първо да се грижат за парите на спестителите и част от тази грижа е даването на кредити.
- Ще убеждавате ли депутатите, че банките не са нещо лошо - парламентът подготвя законови промени с оправданието, че брани потребителите. В асоциацията готови ли сте с мнението по тях?
- В момента, в който имаме институционално формализирани предложения за промени в регулациите за нашия сектор, съобразени с конституцията и редица закони и регулации, ще си дадем мнението и ще се опитаме да предскажем последствията. Не съм чул правителството да взема отношение и да прави предложения.
Депутатите са избрани да създават нови закони и да дискутират определени намерения. Каквото и да реши законодателят, ще го спазваме с всички ефекти върху работата ни, върху икономиката и клиентите. Отговорността за ефектите е в законодателя.
Не харесвам тезите, че има война между управляващите и банките. Имаме 5-6 млн. клиенти от всички цветове. За политиците само гласуват, а на нас ни дават парите си. Взаимоотношенията ни са много по-продължителни, отколкото са политическите мандати. Затова трябва да сме консервативни, сериозни и на една ръка разстояние от политиците.
- Научиха ли се банките в кризата да са по-добри към клиентите?
- Клиентът винаги е най-важното нещо в банковия бизнес. Но не бива под клиент да се разбира само кредитополучател. Има много хора, които дават депозити и очакват те да се съхранят и умножат. Има и такива, които вземат кредити. Договорът с тях трябва да е ясен и разбираем. Ние се опитваме да намираме баланса между желанието на повече хора да вземат кредит и възможностите им да го връщат. Не е лесна задача.
Ще ви дам пример - един ипотечен кредит е за 30 г., но срещу него няма 30-годишен депозит. Депозитите обикновено са за по 6 месеца до 2 г. Ние трябва да управляваме актива и пасива така, че да спазим ангажимента си. В дългосрочните договори за кредит има променливи компоненти в лихвите.
Има и вариант да са фиксирани - да се остойностят всички възможни рискове за 30 г.
Тогава надбавката става доста голяма.
Другият вариант е да разчитаме на променливия компонент и да го управляваме по разумен начин, така че да минимизираме влиянието на външните флуктуации върху цената на кредита. Данни показват, че банките са се справили досега. Ако имахме фиксирани лихви, хората щяха да плащат повече в по-дълъг период, отколкото ако са променливи. Клиентите би трябвало да имат възможност за избор.
- Несигурността влияе върху оскъпяването. Има ли опасност лихвите по кредитите да скочат?
- По принцип колкото е по-стабилна икономиката и предсказуема средата, толкова по-достъпни са кредитите. Не е точно да се говори за нива на лихви, а за достъпност. Цената на кредита в повечето категории сега е под нивата на 2008 г., а тогава те изглеждаха по-достъпни. Но когато в обществото са назрели проблеми, трябва да се намери решение.
Има промени, които не можем да контролираме, но да управляваме ефектите от тях. Ето например кризата с бежанците - една страна като България, която е в демографска криза и където изведнъж идват нови хора - това би трябвало да се третира като възможност, а не като опасност.
