Иво Маринов, зам.-министър по туризмар, е роден през 1963 г. в София. През 1983 г. завършва Френски лицей в Алжир със специалност "Социални и икономически науки". По-късно се дипломира в Икономическия университет - Варна като магистър по международен туризъм. Преминал е обучения и специализации по туристически маркетинг и мениджмънт, подготовка на стратегии за развитие и формиране на политики в сферата на туризма в САЩ, Дания и Япония. През 1995 г. става експерт в Комитета по туризъм към МС, а 2 години по-късно оглавява отдел в Министерството на търговията и туризма. От 1998 до 2005 г. е директор на дирекция "Национална и международна туристическа политика" в Министерството на търговията и туризма. Бил е председател на Централната експертна комисия по категоризация на туристическите обекти и регистрация на туристическите дейности, секретар на Националния съвет по туризъм. От 2007 г. е общински съветник от ГЕРБ в Столичната община.
-Г-н Маринов, видяхте се вече на два пъти с представителите на бранша. Как ще се промени държавната политика в туризма?
- Първата среща бе по-скоро опознавателна, а на втората туристическият бранш трябваше да представи писмено проблемите си и предложения за тяхното решаване. Това обаче направиха едва шест организации, и то след като срокът бе удължен. В най-общи линии проблемите не са нови. Това са визите за руските туристи, състоянието на пътищата и на инжeнерната инфраструктура в курортите като ВиК и средствата за национална туристическа реклама. Трябва спешно да се оправят и граничните пунктове с Румъния - Дуранкулак, Силистра и Русе, откъдето минават техните туристи. Все пак първото впечатление за една държава е от граничния пункт, а на Дуранкулак няма дори тоалетна за минаващите.
- И как ще решите вие тези проблеми? Туризмът не е ли виновен сам за лошото състояние на отходната канализация по курортите, след като доста хотели бяха построени, без пречиствателните станции да могат да ги поемат.
- Аз бих казал, че това, което е построено в курортите, e станало съобразно действащото към момента законодателство, няма незаконни хотели.
Така че, ако някой има вина, че се е стигнало да уплътняване на територията, това са органите, които са издавали строителните разрешения. Оттук нататък вече ролята на държавата е да решава тези проблеми, да се рехабилитират и разширят пречиствателните станции и канализационната мрежа, включително и чрез използване на публично частно партньорство. Но първопричината за сегашното състояние е в действащото законодателство и заради това предвиждаме да започне преглед на нормативната база, свързана с туризма. Целта е да не се допускат такива аномалии.
- Това означава ли, че в закона за устройство на територията ще има специална глава, която ще се отнася за застрояването на курортите?
- И сега има една Наредба 7 към този закон, но тези правила трябва да се прегледат и да се спазват на 100%, за да може строителството, което ще се осъществява, да е съобразено и с капацитета на самия туристически ресурс.
- Бихте ли дали пример как да се променят тези критерии и всъщност това правителство щесе стреми ли към либерализация на бранша, или напротив, ще се затягат режимите?
- В развитите туристически страни държавата само определя стандартите и критериите за развитие на туризма. Така че ние трябва да осъвременим критериите си и след това да осъществяваме контрол върху спазването. Оттам нататък бизнесът има свобода да насочва интересите си според икономическата логика.
- Ще се затегне ли контролът върху качеството на туристическата услуга, за да не може всеки хотел вече да си слага "СПА&резорт"?
- Това е много съществен проблем. На първо място в новия закон за туризма, който се работи, да се въведат критериите за качество на туристическите продукти, включително и за СПА-туризма. Другият аспект е контролът. Имаме намерение в Комисията за защита на потребителите да се обособи отделна дирекция, която да се занимава изключително с качеството на туристическите услуги. И третият пункт е включването на браншовите организации в реалния контрол на качеството и същевременно в подаването на сигнали, когато има нарушения на стандартите.
- Обявихте, че готвите свързване на Националния туристически регистър и компютрите на Гранична полиция. Това ще даде ли право на граничарите при нелегални екскурзии като при случая "Охрид" да спрат автобуса, преди да е напуснал страната?
- В момента се довършва работата по туристическия регистър и след това ще проведем разговори с МВР за свързването. Целта е свързването на двете системи да е работещ механизъм, включително и в аспекта, който споменавате. Защото не можем да назначим персонален контрольор за изрядността на всеки автобус. Но за да се предотвратят повторения на екскурзията до Охрид, е важно и потребителят да знае своите права, да знае, че в договора с оператора трябва да е включена застраховка, и да си я търси.
- При встъпването си в длъжност заявихте като приоритет развитието на страната като целогодишна дестинация и нови форми на туризъм, не само море и ски. Как ще го постигнете?
- Туризмът в България е развит само сезонно - море през лятото, ски през зимата, и дори на чужденците сме познати като такава дестинация. Много малко внимание се обръща на културния туризъм, СПА и балнео, селския и екотуризма. А дестинациите за такива форми на туризъм като правило са извън основните курорти. Така развитието на новите форми и дестинации ще допринесе за изравняване на икономическия статус на различните региони на страната.
- Българите или чужденците ще са по-важните туристи?
- Всеки турист е ценен и заради това е крайно време да насочим вниманието на туристическия бизнес към българските граждани. Бизнесът е в дълг, защото с години българските туристи не се радваха на внимание от страна на хотелиерите и туроператорите. Още повече че в години на криза всеки българин, който почива у нас намалява износа на валута от страната.
- А как ще бъдат привлечени българите, с неосъществени обещания за бонуси като това лято ли?
- В последните години сред българите намалява информираността за историята, културата и природните забележителности на страната, малко хора вече знаят къде каква забележителност могат да посетят и съответно и да починат. Така че една кампания в подкрепа на такива знания ще накара хората да пътуват из България. Освен това най-реалното нещо е вниманието на българските туристи към България да бъде привлечено чрез реклама. Има изградена вече достатъчно инфраструктура като легла, но много от обектите не са познати на потребителите, защото нямат ресурса да се рекламират сами. Заради това държавата ще обърне внимание на рекламата на различните туристически обекти както сред българите, така и сред чужденците.
- Обявихте идея за данъчни облекчения, ако почиваш у нас. Какво мнение изразиха от финансовото министерство?
- Това всъщност е една стара идея - разходите по почивката в български хотели да се приспада от годишния данък върху доходите, и аз отново я извадих за дискусия. В момента проверяваме дали подобна мярка няма да противоречи на правилата на Европейския съюз и да се приеме в Брюксел като скрито субсидиране. Ако всичко е наред с евродирективите, ще се осъществи.
- Ще продължите ли да хвърляте луди пари за неефективна реклама по Си Ен Ен, вместо да се рекламираме в националните телевизии на различни страни?
- В областта на националната реклама наистина има много какво да се промени. Клиповете по Си Ен Ен и "Евронюз" обаче са по-скоро имиджови за страната и всяка една държава, която се определя като туристическа, използва тези международни канали. Естествено обаче, трябва да се ползват и националните канали на различните държави, като балансът между клиповете по едните и другите телевизии трябва да бъде прецизиран. Ще се промени и участието на страната ни на изложенията. Като начало обществената поръчка за национален щанд ще бъде разделена на две - за идеен проект и за изпълнител. Този щанд ще се ползва поне две поредни години, за да стане страната ни разпознаваема. Освен това ще се прецизират и разходите по участие в изложения, катоще се следи ефектът от тях. Правилото е 1 инвестиран долар да носи поне 7-8 долара ефект. Трябва да обърнем особено внимание на рекламата в Сърбия и Македония. От 1 януари 2010 г. падат визите за тези две държави и ние трябва да привлечем техните туристи.
