Проф. Борислав Борисов е роден на 12 септември 1949 г. в София.
Завършил е политическа икономия във Висшия икономически институт "Карл Маркс" в София, сега УНСС.
Специализирал е в Москва, Прага, Берлин, Будапеща, Женева, Талин и др.
Автор е на над 100 монографии, учебници, статии и доклади у нас и в чужбина.
Ректор на Университета за национално и световно стопанство от 2003 г.
Съветник е на президента по проблемите на образованието, науката и икономическото развитие. Бе модератор на организираната от Георги Първанов дискусия за кризата на 18 септември.
- Проф. Борисов, антикризисният план на правителството предвижда заложените в него мерки да дадат резултат до 9 месеца. Гарантират ли те според вас излизане от кризата?
- Някои ще дадат резултат до 9 месеца, други - след това. В икономиката много трудно се прилагат универсални рецепти, защото тя има силно инерционен характер и повечето решения са с голям лаг във времето до своята практическа реализация. Мерките трябва да са съобразени с конкретната реалност на кризата в дадена държава и да са съвместими, а не да си противоречат. Затова е много съществено анализът на икономическата реалност да е достоверен.
- От МВФ предупредиха, че понижаването на осигурителните вноски няма да даде резултат, ако не е съпроводено от цялостна реформа на пенсионната система. Какви мерки трябва да предприеме правителството?
- Напълно съм съгласен с МВФ. Не съм привърженик на намаляването на осигурителните вноски в момента. Първо, защото няма никаква гаранция, че работодателите ще използват освободените средства за запазване на работните места и, второ, защото това е още една крачка към одържавяване на пенсионната система. Тя и без това функционира благодарение на сериозните средства, отпускани от държавата.
- Трябва ли да има замразяване на пенсиите и заплатите догодина?
- Това е нож с две остриета. Замразяването, от една страна, означава ограничаване на разходите, но, от друга - води до ограничаване на потреблението, като следствие се свива производството, което пък води до намаляване на приходите в бюджета, нови безработни и процесът влиза в спирала надолу.
- Два от въпросите, повдигнати на организираната от президента Георги Първанов дискусия за кризата, останаха отворени - трябва ли да се въведе отново необлагаем минимум за доходите и да се допусне минимален бюджетен дефицит като буфер за реформите в образованието и здравеопазването. Каква е вашата позиция?
- Плоският данък като цяло е спорен данък, както и всяка данъчна схема. Всичко зависи от икономическата и социалната политика, изповядвана от политическата сила, която е на власт. Плоският данък в чист вид, както бе въведен у нас, е характерен за либералните формации. Естествено е, че той има и предимства, като например намаляване на сивия сектор, опростяване на данъчната система и т.н.
Сериозен негов недостатък е, че има силни антисоциални моменти към по-бедните слоеве от населението и определено облагодетелства тези с високи доходи. Затова една лява политическа сила доста би дискутирала, преди да го въведе. И ако все пак реши да го въведе, никога не би го направила без определянето на необлагаем минимум на доходите.
Като са изхождали вероятно от факта, че в България по-голямата част от населението е с ниски доходи, авторите на доклада са предложили като възможност да се въведе поне необлагаем минимум. Друг е въпросът, че по време на криза данъчната система като правило не трябва да се реорганизира и президентът изрично подчерта това в изказването си.
Що се отнася до допускането на минимален бюджетен дефицит, става дума не за дефицит въобще, а за минимален структурен бюджетен дефицит. Например въпреки кризата се взема решение приоритетно да се реформират и развиват образованието и здравеопазването, а за това са нужни пари, които не стигат. Тогава за тях в бюджета се допуска дефицит, но минимален, примерно до 1%. Мисля, че това може да се направи, защото в него има здрав смисъл и икономическо основание.
- На намерението на кабинета да разкрие 150 хил. работни места бе погледнато скептично по време на дискусията. Възможно ли е това по време на криза?
- Бих се радвал, ако това стане. За да стане обаче, са нужни инвестиции, и то значителни. Съмнявам се, че частният капитал ще ги направи. Ето защо е толкова важно формирането на бюджета и осигуряването на европейските средства. Магистралите - добре, дори защото имаме активи в колабиралото строителство, които стоят неизползваеми. Но само магистралите не стигат. Нужни са още големи проекти.
- От какъв модел на развитие се нуждае икономиката ни в тази ситуация?
- От собствен модел, съобразен със спецификите на българската икономика, с традициите в нея, със световните тенденции и перспективите, с квалификацията, народопсихологията на българина и пр.
България няма разработена ясна икономическа стратегия. Впрочем няма никаква. Никой не знае кои производства ще се развиват, за да се инвестира в тях, следователно никой не знае и какви научни продукти да се създават за тези производства, нито какви кадри трябва да се готвят за тях и пр. За мен това е ключов проблем в управлението на държавата, но 20-те години преход ме навеждат на мисълта, че хаосът е по-изгоден за тези, които вземат решенията.
- Кои непопулярни мерки за по-радикални реформи биха дали резултат?
- Надеждата ми е да не стигаме до тях! Но бих се заел много сериозно със селското стопанство. В него не се ли направи бърза комасация на земята и няколко други сериозни промени в законодателството, икономиката ни загива.
И ето ви една непопулярна мярка, която всички политически сили знаят, че трябва да се приеме, но никоя не смее дори да я произнесе на глас, защото ще изгуби доста избиратели. Въвеждане на данък върху земята. Ако звучи по-добре - въвеждане на данък върху необработваемата земя, макар че дали тя е такава, се установява трудно.
- Споделяте ли прогнозата на банкера Стоян Александров, че ако кризата продължи дълго, може да се появят рискове пред банковата ни система?
- Банковата ни система е стабилна и поне на този етап трябва да престанем да се вторачваме в нея и да си правим словесни упражнения на неин гръб. Както и с БНБ, и с валутния борд. Иван Искров на дискусията направи много аргументирано изказване в тази насока. Естествено, че в дългосрочен план, ако икономическата криза продължи достатъчно дълго, това няма как да не даде отражение върху цялата финансова система, в т.ч. и върху банките. Но подчертавам - достатъчно дълго. Това не е нито утре, нито в близко бъдеще. Струва ми се, че има или неразбиране, или се създава някакво изкуствено противоречие в тезите.
Друг е въпросът за размера на лихвите по кредитите, които отпускат търговските банки. Тук има проблем, защото белият бизнес работи средно при 8 - 10% норма на печалба и ако лихвата по кредита, който взема, е 12 - 14%, той няма как да го обслужва. А бизнесът без живи пари просто затваря вратите и кризата се задълбочава. Не е централната банка обаче тази, която може да нареди какъв да е размерът налихвения процент. Той зависи от цялостното икономическо състояние на държавата, в частност от нейното финансово управление.
