След риалитата турските сериали са вторият голям феномен в днешната ни телевизионна практика. На какво се дължи „бумът" им? Отговорът на такъв въпрос винаги казва повече за този, който гледа, отколкото за това, което гледа. Ето в резюме шест възможни причини.
1. Турските сериали се връщат към традиционната драматургия. Те са стъпили върху стабилна литературна първооснова, обикновено популярен роман, чиято цялост дава на отделния епизод допълнителен смисъл и дълбочина. Така се тушира усещането за екранен комикс, създадено от американските и латиноамериканските сапунки.
2. Турските сериали генерират носталгия по същинската драматургия, защото нейната 25-вековна конвенция, според която аз измислям персонажи и изпитания, а ти ги преживяваш като реални, сякаш е заплашена от разпадане. И функцията й се поема от риалита, които настояват на обратното - че е достатъчно да поставиш реални персонажи пред реални изпитания, за да се получи спектакъл, по-въздействащ от всяка измислица. Че ако имаш технологична възможност да си набавиш реалност, няма нужда да си я въобразяваш. Че натурчиците ще сменят актьорите, а баналността на случващото се - блясъка на играта. Това е носталгия по фикцията, по приказката, по детството, които реалната телевизия се готви да ни отнеме.
Телевизиите умеят да се възползват от страхове, които сами насаждат у зрителя, особено на по-възрастния, и в конкурентната битка помежду си са склонни да позиционират турските сериали „на гърба" на риалитата, дори да е в праймтайм.
Да видим кой кого! Засега сериалите побеждават...
В Европа и Америка обаче не остана почти нищо за прекрачване. Нито в отношенията между половете и поколенията, нито в родовата или националната принадлежност, нито във вярата или лайфстайла... На екрана, пък и в живота сякаш всяка забрана е много повече преодолявана, отколкото спазвана. Културният либерализъм е подкопал драматургията, отнел й е предмета и тя е слязла от сцената, за да се хване за реалния човек от другата страна на рампата. Тоест да стане риалити.
И колкото и исторически парадоксално да е, турските сериали сега ни връщат възрожденския ценностен уют. Лекуват тревожността на днешния българин от глобалния свят, в който той продължава да се чувства балкански провинциалист
Внушават, че Турция, въпреки че веднъж в историята ни беше наложена със сила, не е изключено втори път сами да я пожелаем.4. Турските сериали, завладявайки все още най-мощната машина за колективни имиджи - телевизията, преобръщат представата ни за южната съседка. Досега тя е формирана за масовото съзнание от началното образование, от Вазовите песни и читанките, които я извличат от Средновековието и пряко я асоциират с поробител. Сериалите я придвижват по оста на времето и вкарват „поробителя" в иконографията на консумативното общество. Сменят ятагана в ръцете му с прахосмукачка. За да се окаже - в битово-психологическа перспектива същият като нас.
Попаднали в български контекст, турските сериали подсказват, че Турция вече не може да бъде четена и разбрана през кода на миналото, че е време да се откажем от него. И високите им рейтинги са знак за съгласие. Тв аудиторията е свалила бремето на закъснелите реванши и историческите предразсъдъци, включително и заради днешните им политически употреби. Избрала е пред приказките за деца и възрастни, разказани от историята, тези, разказани от масовата култура.
5. Турските сериали приличат на голям пиарски проект за присъединяването на Турция към ЕС. Показват живот, който и в материалното, и в моралното си качество да е съвместим със западния. Гледането на сериалите трябва да прилича на гласуване в тв референдум за влизането на Турция в ЕС. И отговорът на българската аудитория за момента е „да".
Тогава целият заплетен сюжет с ислямската партия, неясно как построеният и неясно как събореният паметник на незнайния турски войн и последвалите ги медийни дебати не е ли политическо риалити „на гърба" на сериалите, но програмирано не в телевизионното, а в историческото време? Целта на неизвестния продуцент не е ли, ползвайки натурчици, да върне образа на врага на мястото на умилителните екранни образи?
Разбира се, конспирацията може да е много по-проста - ДПС да казва на Бойко с опасен карамбол: Виж какво ще стане, ако Доган го няма!
И в двата случая е ясно - негативните представи за Турция са местно производство за целите на родната политическа кухня.
6. Турските сериали с визията си на делнична съвместимост между Ориента и Запада лекуват европееца от най-големия му страх, подклаждан от пророци като Хънтингтън и 11 септември - че сблъсъкът на ХХІ век ще е между исляма и християнството. Затова е важно Турция да влезе в ЕС и той да загуби религиозните си граници. И може би пак затова точно сега у нас се появява партия на откровена верска основа.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ
