2008 г.: Кристалина Георгиева става вицепрезидент и корпоративен секретар на Световната банка
Част е от екипа на международната финансова институция от 1993 г.
След като ГЕРБ спечели изборите, се заговори, че премиерът Бойко Борисов е предложил на Георгиева поста на вицепремиер с широки отговорности в икономическия ресор, най-вече в областта на екологията и енергетиката
Самата тя официално заяви, че не е била канена за член на правителството
- Наскоро излезе доклад на Световната банка. В него се препоръчва на държави като нашата: замразете пенсии и заплати, започнете вдигане на възрастта за пенсиониране, преструктурирайте губещи отрасли, замразете проекти. Неизбежно ли е? Това са все непопулярни мерки и могат да струват много на всеки кабинет, който посегне към тях?
- Проблемът е, че в много страни по света, когато икономиките бяха добре, правителствата са си позволили да харчат повече, отколкото са им възможностите. Затова сега всички се оказваме в такава ситуация, когато трябва да се разпрострем според чергичките си. Световната банка прави тези препоръки, за да подтикне страните да се върнат към балансирана перспектива. А за да стане това, неизбежно трябва връщане към това доходите да не растат по-бързо от производителността на труда.
То е същото, както със семейния бюджет - ако дълго време семейството харчи повече, отколкото печели, в края на краищата излиза на червено и трябва реформа.
Въпросът за пенсионната възраст е актуален в целия свят, свързан е с общото остаряване на нациите. Изключително важно е да се обсъди с хората и много внимателно да се направи програма за действие. Това е проблем, трупан дълго време, и няма нужда от рязко решение. Но повишаването на възрастта за пенсиориране е неизбежно. Просто няма как да се отмине. Колкото по-малко работещи носят на гърба си повече пенсионери, толкова по-бързо идва този момент. Има непопулярни мерки, но когато те са неизбежни, както е сега, единствената възможност е правителството да обясни на хората, че това се прави заради самите тях, а не заради някой друг. Да се ангажира обществото, то да разбере, че ако не се мине през тази мярка, ще стане по-зле. И в развитите страни, които имат проблеми с кризата, ангажирането на обществото помага за вземане на верни решения.
- Българите ще стигнат европейците по доходи след 45 г. Прогнозата е на Мoody's. На българския финансов министър му се налага да вдига акцизи впрочем и заради европейски изисквания, за да понапълни хазната. Какво може да омекоти това драстично разтваряне на ножицата цени и доходи?
- Прогнози, които се правят на базата на днешните тенденции за бъдещето, винаги трябва да се вземат с известни резерви. Ако екстраполираме днешните тенденции за години напред, “Мудис” ще се окажат прави. Ако обаче проведем нужните реформи, ако успеем да свием корупцията, не е нужно тази прогноза да се сбъдне. Ако се водят мерки, които ни позиционират като надежден партньор и днес са болезнени, може и да не се сбъдне. Важно е хората да разберат защо нещо се прави или не се прави и как това им помага лично, ако не днес, то в близка перспектива.
- Световната банка предрича тежка 2010 г. Как се връзва балансиран бюджет в такива условия?
- Все още има голяма неизвестност накъде върви светът. Азия вече дърпа напред, прогнозите за растеж в повечето развити страни са с по-добри очаквания. Но има много съмнения какво ще стане, когато се спрат държавните стимули и какво ще следва за развиващите се страни. При тях вълната отиде по-късно и сега е най-тежкото им време. Вашият въпрос как да се балансира бюджетът е важен, защото България е в особено положение. Тя е във валутен борд и е облечена в по-тежък костюм. Трябва много напрежение и внимание, защото ако развържем бюджета, това може да доведе до лоши последици. Добре е, че досега той бе балансиран, а предишни години с излишъци. Трябва да остане такъв.
- Какви мерки могат да ни послужат като патерици - външни заеми, емитиране на еврооблигации, концентрирано насочване на средства към инвестиционнния потенциал на бизнеса...
- Тъкмо поради тази стегнатост заради борда България няма да има проблем с външни заеми. Световната банка в рамките на своите възможности може да окаже подкрепа. Същото се отнася и до ЕВБР, и до МВФ. Но още е твърде рано да се говори за това.
- Все пак това са заеми, които ще връщаме.
- Ако се вземат за консумативни цели, не е добре. Ако обаче се вземат за инвестиционни цели в добри проекти, те могат да генерират доходи още утре.
- От последната среща на Световната банка и МВФ в Истанбул дойдоха обезкуражаващи новини за нивата на безработицата. Има ли рецепти за контрол над равнищата й, кои от тях са подходящи за нас?
- Това е най-сериозният проблем. Ние биехме тревога още в самото начало на кризата. От данните за света се вижда, че излизането ще е съпроводено със сравнително висока безработица. За съжаление лесни решения няма. За да тръгне икономиката напред, трябва да се базира на висока производителност на труда, а тя пък не е добра за висока заетост. Бизнесът върви през сериозни съкращения на разходите. Това, което е важно, е много да се внимава колко бързо да се излезе от стимулирането. Трябва внимателно да се прецени докога чрез стимулите ще омекотяват разбалансирането на пазара на труда. За България е важно да тръгнат еврофондовете, големите инфраструктурни проекти, да се помогне на малкия и средния бизнес, които най-бързо създават работни места. Ако това стане, ще може да се балансира със заплашителен ръст на безработица.
- Пак Световната банка наскоро критикува остро действащия у нас механизъм на такси и разрешителни. Препоръчано бе разкъсване на порочната връзка между техния размер и премиите на чиновниците. Финансовият министър обяви, че ще променя системите на заплащане.
- Естествено, че ще има такава критика. Това е тема, която всеки българин, който е имал допир с администрацията, си удря главата в нея. И проблемът не е само в това, че е порочен този стимул - колкото повече пари от такси събереш, толкова повече премии ще получиш. Тя е тема за производителността на труда, за губенето на времето на хората. Какви са опасностите - преди да се реши каквото и да е, да се помисли защо я има съответната такса и ако я няма, какви са рисковете. От това например да се появят неконтролирани действия, които да се окажат много по-вредни и дори опасни. Затова, преди вземането на каквото и да е решение, тя аналитично трябва да е ясна. Включително и с така неочакваните последици, които могат да станат.
- Битуват две противоположни мнения. От - при криза не се предприемат резки промени в приходни агенции, до - точно по време на криза това е начин да се съкратят разходи, да се повиши ефективността им. Вие на коя сте привърженик?Питам ви, защото у нас бе обявен старт на драматични промени в данъчната и митническата ни администрация.
- Светът показва, че хората са много по-склонни да вземат по-драстични решения в условия на криза, когато им е тежко. Даже на човек, когато лекарят му каже нещата не отиват на добре, отиваш към инфаркт, най-вероятно е точно тогава да спре цигарите. Същото е и с държавите. Появиха се мнения дали по-бързото излизане от кризата няма да се окаже лошо заради това, че някои важни мерки във финансовия сектор отново ще се отложат. Аз не мисля, че за по-сериозни реформи, които ще сравня със скачане в пропаст, трябва да се скача на две крачки. Добро е сега времето за нас, по-добро от това, когато всичко върви добре. Тогава те стават невъзможни за вземане.
