Добре че Черни не дойде в Пловдив, защото иначе щяхме да се оплетем в патриотични игри и да заплакваме съвестта си, като пускаме казанчето в неговото клекало.
Тия дни един политик, който отново получи достъп до тайните на държавата, ме попита усещане ли имам, или знам от сигурно място, че ме подслушват. Била съм го казала в интервю.
И аз преди време зададох същия въпрос на бивш шеф от службите, а той симпатично ми обясни ситуацията около телефоните в България: "Много се подслушва, но качеството пада!" Защото проблемът не бил в говорещите, а в дешифриращите. Едни дисциплинирани служителки преценявали какво да свалят от хилядите подслушани диалози. Тук се замислих за дългите разговори, които обикновено водя, и ми се прииска да им помогна. На жениците.
Без и да подозирам, преди години помогнахме на вътрешен министър, на когото темпераментът на Коритаров очевидно не пасваше. Така преди Законът за досиетата да влезе в сила, миналото на група медийни началници беше проверено по молба на пенсионерка, в чиято памет бяха закодирани ЕГН-тата ни.
На пръв поглед МВР услужи на възрастната журналистка, на втори на един социолог, който мъстеше за миналото за своя брат, а на практика не реши проблема на министъра с враждебната според него телевизия. По-късно Коритаров изпадна от екрана по друг повод, оказа се, че някои колеги пък изпаднали от списъка за проверка на досиетата, а накрая министърът изпадна от властта.
Всичко това, разбира се, не прави доносниците на Шесто в медиите симпатични герои. Нито публичният факт, че нямам досие, ме направи по-неуязвима пред всеки следващ вътрешен министър или шеф на важна спецслужба, който иска да има нещо подръка за такива като мен. За всеки случай.
Не приемам чукът на националната сигурност да се стоварва върху всеки, който "напада и обижда властта", защото вместо вестници ще трябва да правим танцови трупи. Критериите ми за професионализъм обаче са по-различни от тероризирането с анонимни слухове в мрежата,чрез които едни лобита удрят други лобита.
Дълго ще е лечението на политическата ни система, която в мига на падането от власт получава амнезия за незаконните си връзки с организираната престъпност и за черното финансиране от контрабандата по границите, и обвинява в същото следващата власт. Примерът с отговорите на г-н Костов е показателен.
Затова не вярвам в обещанието за нов парламентарен контрол върху ДАНС. Докато не получа доказателства за обратното.
