Възможно е мандатите на посланиците ни в САЩ Лъчезар Петков и в Турция Бранимир Младенов да бъдат прекратени предсрочно, съобщи външният министър Румяна Желева. В момента МВнР провежда дисциплинарно проучване в двете ни задгранични мисии.
Основният проблем във Вашингтон били загубени изборни книжа от парламентарния вот. Желева обясни, че в Анкара става въпрос за други неща, но не уточни какви. Каза само, че вътрешното дисциплинарно производство срещу посланика ни в Турция е по-напреднало от това, което се води в Щатите.
"Факт е, че документите от изборите, които бяха подготвени за дипломатическа поща за София, са били изхвърлени погрешка от чистачката и мъжа й, но не може посланикът да бъде винен за това", каза Лъчезар Петков. Подчинените му са дали писмени обяснения, които са изпратени на Външно. Шефът на мисията ни в Анкара отказа коментар.
Министерството е страна по делото за нарушенията при гласуването зад граница, заведено в Конституционния съд.
Министърът на външните работи Румяна Желева е родена на 18 април 1969 г. Завършила е социология в СУ "Св. Климент Охридски", доктор по специалността на германския университет "Ото фон Герике". Експерт е в областта на трудовия пазар, човешките ресурси и социалната политика. Преподавател. От 2007 до 2009 г. е евродепутат от ГЕРБ. Зам.-председател е в групата на ЕНП. Член на партия ГЕРБ от 2006 г. Бе водач на листата за евроизборите, но се отказа от мандата и на 27 юли 2009 г. стана външен министър. Омъжена е.
- Г-жо Желева, много обсъждана тема напоследък е ресорът, който ще получите като бъдещ български еврокомисар. Какъв ще бъде той според вас?
- Все още липсва процедура на официално номиниране. Всички кандидати на държавите от ЕС са неформално представени пред председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Дурау Барозу. Трябва да изчакаме окончателната ратификация на Лисабонския договор, която се надяваме да приключи до края на октомври и едва след това кандидатите ще бъдат представени официално.
Голямата битка за разпределението на ресорите между 27-те държави членки ще се случи, след като Европейският съвет обяви имената на 27-те официално номинирани кандидати. Самата процедура по разпределението на ресорите е изцяло в компетенциите на Барозу. България засега неформално е обявила желания ресор. Предвид факта, че номинацията ни е действащият външен министър, желанието ни съответно е за външнополитически ресор. Досега имаше няколко такива в ЕК, но колко ще бъдат сега в новия мандат на комисията и как ще се казват, не знаем все още. В разговора си с премиера Бойко Борисов
Барозу каза, че приема искането на България, но същото искане могат да имат и много други държави. Така че разговорът на тази тема тепърва ще започне.
- В коя сфера сме поискали ресор?
- Поискали сме политика на разширяване и политика на добросъседство, защото има очакване те да бъдат обединени в един ресор. Голямата задача, която ще стои пред ЕС през новия 5-годишен мандат на Еврокомисията, е укрепването на европейския проект. В следващите години ЕС ще бъде зает основно със себе си, с вътрешното си изграждане и обновяване, особено след като се преодолеят последствията от финансовата криза. Комуникирането с държавите извън него ще става също по нов начин – ЕС ще оказва както финансова, така и подкрепа за институционалното им изграждане. От тази гледна точка мисля, че в новата ЕК ще има повече от един ресор, който ще се занимава с това ЕС да се отнася по нов и по-ефективен начин към държавите, които се стремят към членство, или просто се опитват да преодолеят трудностите си в изграждането на демократично общество и пазарни отношения.
- Има ли ресор, който България не би искала да получи?
- Няма такъв. Припомням ви, че в първите 3 г. на членството си ние загубихме в голяма степен доверието на европейските си партньори. Тези години минаха в това ние да се защитаваме от обвиненията в корупция и да молим да не ни спрат повече европейски средства. Нямаше почти никакво време за разгръщането на потенциала на България като член на ЕС. Сега обаче кабинетът "Борисов" има възможност да възобнови това доверие и да покаже потенциала на страната ни. Така че няма безполезна европейска политика, няма ресор, от който да се обидим.
Не би било почтено, ако кажа, че всичко ще ми хареса. Затова в предварителните ми разговори с премиера Борисов казах, че бих работила с удовлетворение и желание в областта на външната политика. Това съответства и на националния интерес на България - като външна граница на ЕС в наш интерес е да има стабилност, благоденствие и сигурност на Балканите и в Черноморския регион.
- Има ли състезание между вас и Меглена Кунева?
- Аз не се състезавам. Създава се обаче впечатление за напрежение между лобитата в Европарламента, спори се кой е по-харесваният кандидат. Това не е състезание между двама души и не става въпрос за харесване. Ако въобще има състезание, то е за самата държава. Не случайно номинирането на кандидатите се прави от правителството на съответната страна, защото еврокомисарят е изразител на неговата политика, на визията, която това правителство има за развитието на ЕС. Така че аз не се страхувам от конкуренция. Но не оставайте с впечатлението, че съм се предложила сама. Напротив, чувствам се страшно комфортно като външен министър, работя с голямо удоволствие и изпитвам удовлетворение. Разбирам, че колеги от ЕП, включително и български евродепутати, правели коалиция срещу избирането ми за еврокомисар. Но тази битка не е срещу мен, а срещу България. Аз бих могла да се откажа, ако ме помоли премиерът, никакъв проблем нямам.
-Има ли конфликт между вас и министър Божидар Димитров? Вярно ли е, че сте против неговото предложение да се върне българското гражданство на хората, живеещи в територии, които са били наши до края на Втората световна война?
- За първи път чувам за това предложение, така че няма как да имаме конфликт. С Божидар Димитров имаме отлични отношения и досега никога не сме имали противоречия в работата си.
- Кой ще ви наследи като външен министър?
- Единствено премиерът кани министрите в своя кабинет и това е въпрос само от неговата компетентност.
Мога да кажа само, че моята задача беше да създам работещ екип във МВнР и смятам, че за по-малко от 100 дни, откакто съм на този пост, това е направено. Министерството работи на много високи обороти, мисля, че и резултатите се виждат.
Всъщност тук е мястото да отбележа, че блокираните средства за България са само 106 милиона. Това означава, че една много голяма част е отблокирана по времето на настоящото правителство, което е и материалният израз на доверието към България. Нематериалният също се вижда в поредицата от срещи на високо ниво, които осъществи премиерът Борисов и аз, като външен министър. Така че аз нямам притеснения – когото и да назначи Бойко Борисов, той ще намери всичко подредено.
- Ще има ли прекратени мандати на български посланици?
- Ще има вероятно. В момента провеждаме дисциплинарно проучване заради изгубени документи в САЩ и в още една държава.
- Посланикът ни в САЩ е изгубил документи?
- Все още проучваме.
- Коя е другата ни мисия, която проучвате?
- Турция.
- И там ли са загубили документи?
- Не, там става въпрос за други нарушения, вътрешното дисциплинарно производство срещу посланика, което водим в Турция е по-напреднало.
- Какви са загубените документи?
- Ще кажа само, че като цяло има големи недоразумения, направо изумителни неща, свързани с изборните книжа.
Не искам да влизам в подробности, но още на 7-ия ми ден в МВнР разбрахме за тези нарушения, назначихме вътрешна проверка във всички държави и след като тя приключи, незабавно изпратихме документите на прокуратурата. Не случайно външното министерство е страна по делото в Конституционния съд за изборните нарушения, защото се оказа, че много институции не са си поискали въобще изборните книжа и едва ли не само ние ги имаме.
