С Меглена Плугчиева разговаря ДИЛЯНА ЦЕНОВА:
- Г-жо Плугчиева, вече е известен докладът на Еврокомисията за усвояването на еврофондовете. Какво отразява той - добра или посредствена политика на България в тази сфера?
- Първо да припомня как се стигна до този доклад. През юли 2008 г. Европейската комисия излезе с изключително критичен доклад за България със санкция за замразяване на средствата по трите предприсъединителни програми ФАР, ИСПА и САПАРД. След това имахме посещение на делегации от Европарламента, които трябваше да се убедят как изпълняваме поетите ангажименти и как се справяме с бележките, дадени от комисията. Тогава беше взето решение, че 1 г. по-късно ще бъде изготвен доклад, за да се оцени каква е ситуацията. Това е въпросният документ, обхваща периода от юни 2008 г. до 31 юли 2009 г.
Освен по изброените три програми има и оценка по оперативните. Лично аз се чувствам изключително удовлетворена от положителната оценка, която засяга точно периода, в който аз работих. Въпреки съпротивата, проблемите, неразбирането и тройната коалиция като цяло се радвам, че е забелязан прогресът в укрепването на административния капацитет, контролните механизми, усилията за повече прозрачност, взаимодействието ни с ОЛАФ. Като напредък е отчетена също централизираната координация и комуникация между оперативните програми.
- Под "централизирана координация" имате предвид министерството, което оглавявахте и което вече не съществува, нали?
- Да, за съжаление в момента има промяна на модела. Трябва да припомня още, че ФАР работи в България от 1998-1999 г., а ИСПА и САПАРД от 2000 г. Така че бившите правителства и тяхното изоставане в използването на средствата също е отчетено.
- Съгласна ли сте с извода, че Румъния се справя по-добре от нас с усвояването на еврофондовете?
- Вярно е и затова казвам, че предприсъединителните програми работят на практика при три правителства назад и те са оставили негативен отпечатък.
- Защо в доклада е спестен анализ за средствата, които България е усвоила след затварянето на реакторите на АЕЦ?
- Защото тези средства не са нито от предприсъединителните, нито от оперативните програми. Това е т.нар. фонд Козлодуй.
Миналата година, когато излезе критичният доклад на комисията, не само ние, не само Европа, а целият свят разбра за него, което срина имиджа на страната ни. Това повлия както на средностатистическия европеец, така и на чуждите инвеститори в България.
- Те си отидоха.
- Да, една част от тях. Сега ми се струва, че е редно този положителен доклад да бъде рекламиран пред Европа, за да се реабилитира името на страната ни. Не е толкова важно чии са постиженията - на отделна личност или правителство. България трябва да използва тази добра оценка, за да стигне тази информация до хората в страната и до цялата международна общност, да покаже, че си е взела поуки, коригирала се е и вече върви добре по пътя на успешното усвояване на средствата. Това е посланието, което трябва да отправим.
За съжаление в момента липсва подобна политика. От Брюксел ми изпратиха доклада в петък, а сега ми се обаждат и ме питат защо България не се възползва от него. Другите страни се карат вкъщи, но умеят много добре да се представят навън като обединени и успешни, без да афишират слабостите си. Ние напротив - „блестящо" сложихме миналата година ударение върху негативните си страни пред цяла Европа. Обяснението за мен е в манталитета ни да се злепоставяме взаимно, което е много жалко.
- Преди време Борисов ви похвали като професионалист, но ви критикува, че сте мълчали за конфликтите на интереси и корупцията в тройната коалиция.
- Първо, през цялото време съм работила за държавата и никога партийно пристрастно. Ще ви припомня, че се отказах от участие в евроизборите, за да остана на поста си, което беше и очакването на Брюксел. Можех в началото на май да тръгна да правя кампания, но от Европейската комисия помолиха и казаха - ако сега излезете в отпуск, всичко ще спре. Не можех да си позволя да сложа личния си интерес пред държавния.
Второ, не само че не съм мълчала, а през цялата тази година давах пресконференции и докладвах на какъв етап от работата сме и какво предстои. И точно защото говорих прекалено много, си бях навлякла гнева на част от колегите, бившите министри. Многократно споделях колко тежко и трудно се работи с Министерството на земеделието и с Министерството на околната среда и водите.
- Значи най-тежкият ви сблъсък е бил с ДПС?
- Това беше изключително тежък сблъсък. Имаше блокаж на закона за водите, което създаде опасност от провал на оперативната програма „Околна среда". Спомнете си колко спорове и проблеми имах заради САПАРД и програмата за подпомагане на селските райони. Там миналия ноември се смени ръководството.
Не се проведе конкурс, както настоявах, за шеф на фонд „Земеделие", едва успях да се преборя да има конкурс за директор на агенция САПАРД.
- Какви бяха взаимоотношенията ви с ДПС - директни или минаваха през функционерите на БСП?
- Директни. Поставяла съм тези проблеми в правителството, но единствената сила, която имах, беше да изляза пред медиите и да коментирам открито нещата. Бях абсолютно открита и на разположение по всяко време, джиесема ми го знаеха всички журналисти.
- С Доган не обсъждахте ли проблемите?
- Обсъждах ги с министър-председателя, който трябваше да комуникира тези въпроси с коалиционния партньор.
- Кое беше най-възмутително за вас - високомерието, афиширането на корупцията?
- Ще кажа само, че във фонд „Земеделие" и САПАРД работеха бавно, трудно се общуваше с тях, не се работеше достатъчно грамотно и компетентно. Битката да се престане с политическата намеса там беше наистина изтощителна. Същото стана и с боклука. В Брюксел много добре знаят, че бях категорично против абсурдния закон за прехвърляне на ангажиментите към държавата. Противопоставих се публично и срещу заменките. Не стига, че бях поставена в изключително сложна ситуация, без да имам възможност да назначавам или уволнявам когото и да било, а трябваше и да се боря, за да си свърша работата. Сега правителството на ГЕРБ се радва на комфорта да има единоначалие. Тази ситуация трябва да се използва и да се работи с много по-ускорено темпо.
- Какво ще кажете за последния конгрес на БСП? Доволна ли сте от запазването на статуквото?
- Аз бях гост, не делегат. Според мен трябваше да има много по-откровен диалог и дебат по всичко, което се случи, но не само по партийните организации, а долу със хората. Трябва да се гледа напред и да се предложат реални политики, отнесени към различните социални групи. Още повече в условия на криза, БСП трябва да покаже ясен профил, че се ангажира с гаранцията на социалната сигурност на обществото - равен достъп до образование, сигурен достъп по здравеопазване, гарантиране на работни места. БСП трябва да се бори за това сега, когато се води дебатът за бюджета и за това къде и как ще се използват приходите от данъците.
Освен това България трябва да участва активно и в дебата за секторните политики на ЕС и когато другите страни коментират критериите за социална поносимост на тези политики, БСП също трябва да се включи. Това са реалните неща, с които трябва да се занимава, за да покаже, че има реална визия и позиция. Не да гледа хората отгоре и да се отваря ножицата на елита, който се е облагодетелствал от властта, а широката маса се чувства пренебрегната и изоставена.
