Д-р Петър Берон биолог е бивш депутат и зам.-председател на парламента.
Той е роден през 1940 г. в София
-Завършил е Биолого-геолого-географския факултет в СУ
- От 1993 до 2008 г. е директор на Националния природонаучен музей.
- Депутат в два парламента, два пъти се кандидатира за президент и веднъж - за вицепрезидент
- Зам.-председател на Съюза на патриотичните сили и воините от запаса "Защита"
- Автор на много книги и научни и публицистични статии
- Владее френски, английски и руски език
- Семеен, има син Владимир
- Как започна протестът в градинката пред "Кристал" на 26 октомври 1989 г., г-н Берон?
- Не беше точно протест. Няколко дни към края на октомври в градинката се събираха подписи срещу проектите за Рила и Места. Имаше масички и тетрадки, в които хората се подписваха. В градинката беше и сборният пункт на хората от стари и нови опозиционни организации и главно на "Екогласност".
- В същото време в НДК се провежда международен Екофорум, нали така?
- Да. Бях делегат на форума, изпратен от Комитета по околната среда. За чуждите участници беше много интересен този кипеж, навъртаха се около градинката да гледат какво става и ще се намеси ли милицията.
Това никак не се харесваше на властите. И в един момент идва нареждане хората да се преместят в Южния парк. Колегите ми отказаха и тогава дойде милицията, заградиха градинката, натовариха активистите в камионетки и ги изсипаха в парка. Някои ходиха да се освидетелстват и си извадиха медицинско.
- Имаше ли пострадали активисти?
- Кой пострадал, кой не, сега не мога да кажа. Аз не пострадах. Отидох да видя какво става, но мен не ме закачиха, може би заради баджа от Екофорума, а и ме познаваха. Станаха едни такива неща, които ускориха падането на режима. Вдигнаха се голям шум и олелия. За жалост пострада подп. Бонев познавах се с него, беше много симпатичен и почтен човек. После се самоуби и неговата жена Росица. Върху подп. Бонев се изсипа цялата вина за случилото се. Макар че му е било наредено от министъра на вътрешните работи.
- Кой беше набит най-много по време на милиционерската акция?
- Никой не беше набит. После някои се оплакваха, че били пребити, но аз не съм видял това. Сашо Каракачанов го влачеха за ръцете и за краката, той си тътреше гърба, от което гърбът му се нарани и той после си извади медицинско. Истина е обаче, че бяха насила вкарани в камионетките.
- Има ли нещо, което още не се знае за събитието?
- Едва ли. Може би някой от висшите ешелони на БКП, които са го решили, знае, но те си отидоха един по един. 26 октомври беше епизод от надигащите се протести срещу властта. Както се казва в марксистката класика, управляваните вече не искат да живеят постарому, управляващите не могат да управляват поновому.
- Кой всъщност организира протеста?
- Няма организатор. Активистите на "Екогласност" седяха там и събираха подписи. Не са правили провокации.
- Защо цяла седмица не закачали активистите и чак на 26. 10 ги погват?
- Заради Екофорума. Някои от делегатите бягаха от заседанията, отива в градинката, снимаха и взимаха интервюта от участниците. За властта това не беше никак приятно и реши да ни натирят в Южния парк, далеч от погледа на чужденците. Някои от чуждите делегати се изказаха от трибуната на Екофорума, че не може да се извършва насилие над хора, които мирно събират подписи и българското правителство трябва да отговаря за това.
- Какви бяха последствията, как реагираха ЦК на БКП, правителството, МВР?
- Те не реагираха кой знае колко, защото бяха гузни, а и имаше доста голям международен натиск. Правителството не посмя да направи нещо, а и хората нищо не бяха направили. Това не беше дори антиправителствена акция, просто хората изразяваха мнението си, събираха се подписи. И когато бяха събрани 12 хиляди подписа, ние отидохме да ги внесем в Народното събрание.
- Вас привикаха ли ви да давате обяснения?
- Не. То всичко беше на ачик, нямаше нищо скрито, за да се разследва. Знаеше се кои събират подписи. Ние не бяхме нелегални, гледахме да направим всичко колкото се може по-публично.
- Бяхте в първата редица на шествието на 3 ноември...
- Бях и един от организаторите на самото шествие.
- Заедно с Петър Слабаков и Александър Каракачанов влязохте в Народното събрание, за да внесете папките с подписите. Как ви посрещнаха там?
- Не ни пуснаха да влезем в сградата. Посрещна ни един от зам.-председателите на НС, май беше от БЗНС. Прие папките и не каза абсолютно нищо. Отвън имаше милиционери, които спряха колоната и допуснаха само нас.
- Колко хора участваха в шествието?
- Една редакция беше направила анкета и анкетираните казали цифрата 40 000.
Бяхме 4000 заедно с ченгетата След години всеки питон от опозицията се кълнеше, че е участвал в шествието. Участвал - таратанци...
- Чудно ми е как тогава са ви разрешили въобще да правите шествие...
- След като в "Екогласност" взехме решение за шествието, отидох в общината. Кмет беше Стефан Нинов. "Какво има бе, Берон?" "Ще правим шествие." Той се тросна: "Не приемаме молби повече!" Обясних му, че не се молим, искаме да се възползваме от конституционното си право. Правим уведомление, за да може той да стори всичко, което е необходимо, и да не настанат безредици. Нинов вика: "Какво шествие сега?! да отидат двама-трима души да ги внесат и толкова..." Казах да не ни дава акъл. Попита колко души ще бъдем. Няколко хиляди. Прати ме да говоря с неговите заместници. Договорихме се освен милиционери да има и отрядници с червени ленти. Както и наши отрядници. По какво да се отличават те. Стефан Гайтанджиев предложи да носят сини ленти. От това после дойде синият цвят на СДС.
- Точно седмица по-късно - на 10 ноември, Тодор Живков пада от власт. Къде ви завари новината?
- В Южния парк имаше митинг. Румен Воденичаров се беше качил на една пейка и четеше някакво възвание. Аз му светех с фенер. Дойде журналистката Ангелина Петрова. Отидохме настрана и тя ми съобщи, че Живков е свален от власт. Едни японски журналисти ме помолиха да направим предаване за Япония. Разговорът се излъчваше пряко в Токио.
- Вие сте националист, как мелехте брашно с другите лидери в СДС?
- Да, аз съм националист и винаги съм държал на независимостта на страната. Когато ме номинираха за премиер, казах, че ако приема, искам да имам подкрепата им. Аз не крада и те няма да крадат. Не пълзя пред чужденците и те няма да пълзят.
След това се срещнах с втория човек на американското посолство Джон Констатен. На срещата ни в "Шератън" той ми каза доста безцеремонно: "Като ви изберат за премиер, ще направите следното..." И ми изброи няколко неща. Казах му да си гледа посолството и да не се занимава с българските работи. После разбрах, че е пуснал грама до Вашингтон и се е получил отговор до два дни Берон да го няма! Това е накратко историята...
