Кирил Маричков е роден на 30.X.1944 г. в София. През 1962 г. основава група "Бъндараците", но най-големите си постижения достига с групата "Щурците", основана през 1967 г. През 1987 г. след излизането на албума "Мускетарски марш" те се разделят, но периодично се събират за концерти и албуми. Миналата година "Щурците" отбелязаха 40-годишен юбилей и издадоха последния си диск - "На прага на сърцето". Кирил Маричков има и солидна солова кариера. Издал е два албума - "Зодия Щурец" и "Искам да кажа". Писал е музика към филмите "Вчера", "Адио, Рио", "Индиански игри", "Вампири - таласъми" и "Дунав мост". Съпругата на певеца се казва Веселина. Кирил Маричков има един син - Кирил, който живее с жена си и двете си деца в Италия.
- Г-н Маричков, ще се включите ли в кметската надпревара за София? Напоследък сякаш избягахте от политическата си позиция - “Аз не съм комунист и никога няма да бъда”.
- Винаги съм се интересувал какво става наоколо. Чета, информирам се, въпреки че има големи манипулации. Но човек трябва да прочете няколко вестника и да гледа няколко телевизии, за да може да си извади горе-долу вярно заключение. Изисква се опит, за да не се оставиш да бъдеш манипулиран.
- Следите ли какво се случва със скандалните разкрития сега в ДАНС?
- Следя ги. Не са ми приятни. В основата на всичко стои скандалът - случват се отвратителни неща. А и се излъчват предавания като “Цената на истината” или “Биг Брадър”, в които хората правят или казват ужасни неща. Представете си заради пари да отидат и да излагат семействата си. Веднъж погледах малко и се потресох. Един, вече покойник, казваше, че на границата на България, трябва да пише “Добре дошли в страната на простаците.” Множество риалитита показват простотията на населението. Аз и в Щатите един път гледах това предаване, не го харесах, но въпросите там са много по-внимателно и интелигентно зададени. Въобще аз съм против тези предавания, защото личният живот на човека не трябва да бъде на показ. Но има хора, които се стремят към това. Мутраджийският стил се налага навсякъде. Най-лошото е, че сред подрастващите това е пример за подражание. Мутрите, престъпниците, наркодилърите, фолкпевиците, силиконът. Това е. И електронните игри, в които се убиват по 500-600 души на ден.
- Защо се получи така?
- Някои казват, че това е така, откакто е дошла демокрацията или както понякога се изразяват, “откакто е избухнала”. Аз пък си мисля, че винаги е било така. Просто тоталитарният режим прикрива истината за обществото чрез тоталитарните си действия. В комунистическия режим истината не можеш да я видиш. Има цензура, а и простаците тогава се срамуваха да показват, че са простаци. Сега се вижда ясно какво представляват. И няма какво да се сърдим на Чърчил, че е казал: “Ориентът започва там, където пият боза и клозетите миришат.” Днес вече боза не се пие - хубавото нещо го няма, лошото обаче си стои - миризливите клозети.
- Изобразиха и страната ни като клозет.
- Не трябва толкова много да се засягаме от това, защото клозетът беше чист, пък нашите са мръсни. (Смее се.)Големи провинциални комплекси показахме с това, че така се засегнахме. Първо, това е творец. Второ, дори да е сбъркал и да не е точно така, да се обидиш толкова много и като пияница да викаш: “Ти мене уважаваш ли ме?” Това са комплекси. Човек най-много се засяга от нелицеприятната истина.
- Имате рожден ден, навършвате 65 години. Как ще отпразнувате този юбилей?
- Много са 65 години. Празнувам винаги в тесен семеен кръг. Последният рожден ден с повече приятели беше на 50-годишнината ми. Оттогава насам излизам с жена си и близки приятели или вкъщи хапваме някоя торта. Но ми се обаждат много хора.
- Какво ви пожелават?
- Много ми е приятно, че се обаждат хора и казват: “Запознахме се с моя приятел или приятелка на тая ваша песен” или “Недейте да спирате да пишете.” Мога да чукна на дърво и да споделя, че Господ ме е дарил с дарба, за което съм много признателен, защото главата ми непрекъснато ражда мелодии.
- Миналата година празнувахте 40-годишнина с “Щурците”, тази година вие имате юбилей. Равносметката?
- Смятам се за късметлия и за щастлив, въпреки че в живота се редуват щастие и нещастие. Имал съм и изключително тежки моменти, и такива, с които трудно се живее, но защо да говоря за тях? Обичам жена си, сестра си, сина си и двете си внучета, знам, че и те ме обичат. Засега съм здрав, нямам заболяване освен малко високо кръвно, но то е от килограмите в повече. Най-хубавите моменти са били по концертните турнета. Обиколил съм цяла Европа, САЩ, Куба... Имал съм тежки моменти, с които трудно се живее.
- Не е ли време за мемоари? Синът ви вече има една книга.
- Той сега пише втора. Също много интересна, даде ми някои записки. Аз какво да пиша, дал съм толкова интервюта, толкова много са ме питали. Но има и случки, за които никога не съм разказвал и може би си заслужава.
- С какво се занимавате сега?
- Току-що излизам от моето студио, където смесих една реклама. Колкото и да ми е тъжно, признавам, че от реклами изкарвам повече, отколкото от песни.
- Преди няколко седмици излезе една нова ваша песен с Васил Гюров.
-Тя е на Васко Гюров, аз съм само изпълнител. Хубаво парче стана. Много съм доволен и от последния албум с “Щурците”, който след дълго мълчание излезе в края на миналата година. Той доказа, че “Щурците” могат още много неща. Но ми е мъчно, че всички радиостанции пускат едни и същи стари наши песни. Новите почти не се излъчват, макар че те също са много хубави.
- Старите не се забравят.
- Това пак е една манипулация, защото “Щурците” имат много песни, не само тези 5-6, които се въртят. Имат 50-60, да не казвам и повече, хубави парчета.
- Какви са новите ви проекти?
- Имам проект за солов албум. Разбира се, надявам се Пеци Гюзелев пак да свири в него. Нищо чудно и другите да се включат.
- Кога се очаква да излезе?
- Ще видим. И хубавото, и лошото е, че сам си поставям срокове и сам съм си работодател - записвам, смесвам, свиря на много инструменти и пея. Усещам се, че по-рано работех по-бързо. Станал съм такъв перфекционист, всичко изпипвам до последния такт, сравнявам със западни дискове. Като тонрежисьор трябва да чуеш световния стандарт, нали.
- Какво ще кажете за свалянето на песни от интернет?
- Много се губи от това. Все по-малко се продават звуконосители - дискове, и все повече се теглят от интернет, и то безплатно. Авторското право не е нещо ново. Трябва да се заплаща. Както е навсякъде. Още Верди, когато не е имало въобще начин на записване, а са се писали само ноти, е имал договор с музикалната къща “Рикорди”, която съществува и до днес. Тя защитава неговите интереси. Нямаш право да поставиш опера на Верди, без да купиш от “Рикорди” нотния материал. На нас законът за авторските права ни е наложен насила с Ньойския договор. Дотогава у нас е нямало такъв закон. Българинът има една поговорка - музикант къща не храни, и много иска тя да остане в сила. Мутра да храни къща, дилъри на наркотици да хранят къща, но не и музикант.
- Нали има организация, която следи спазването на авторските права - “Мюзикаутор”?
- Аз съм заместник-председател на тази организация заедно с Васил Гюров. Председател беше Вили Казясан, сега на негово място е Ценко Минкин. Но системно продължава да се нарушава законът. Някои радиостанции са много точни. Кабеларките обаче - не. А собствениците на заведения мислят, че като са си купили диска, имат право да го пускат навсякъде. Имат право да го пускат на себе си и близките си, но не и на 200 души в заведението с комерсиална цел. Трябва да си платят. И то знаете ли колко малко трябва да платят?
- Колко?
- Приблизително цената на едно кафе на място в заведението за един месец.
- Внуците ви слушат ли вашите песни?
- Знаят моите песни, въпреки че живеят в Италия. Не само че ги знаят, но и искат непрекъснато да ги слушат. Те казват: “Искаме да ни пуснеш песни на ноно Кирил.” Ноно значи дядо.
- Имат ли си ваши любими песни?
- Няколко. Едната е “Обичам те завинаги” от моя солов албум, другата е “Клетва”, а също и “Каменното цвете” от новия албум. Те обичат да танцуват на песните, по-скоро внучката ми, която е 4-годишна. Има голямо чувство за ритъм и се опитва и да пее.
- Идват ли в България?
- Най-редовно на Великден - те празнуват първо католическия и после идват за нашия. Защото там имало хубави козунаци, но нямало боядисани яйца.
- С какви трудности сте се сблъсквали?
- Най-разнообразни. Например имаше фенклубове на “Щурците” в онези години, когато неформалната дейност беше забранена. Обаче те се сформираха - в София, Пловдив, Бургас, Варна, Хасково, Стара Загора, Сливен... Бе по време на перестройката. Излезе филмът “Вчера”, а малко след него и филм за 20-годишнината на “Щурците”. Започнаха да ме канят в младежки домове да говоря за тях. Там се събираха нашите фенове от клубовете. По срещите ни вечно имаше някой, който казваше - както на вас едно време са ви забранявали да слушате “Бийтълс”, нас пак така ни забраняват да слушаме хевиметъл. И почваха дискусии - как така ще ви забраняват. Някой обаче записвал всичко това, аз го знам кой е, ама няма да кажа. Един от уредниците - той записвал и докладвал в ДС. Аз съм един от малкото хора, които успяха да си видят досието, макар и не цялото, още преди 10 ноември. Две огромни папки! Един ден Георги Робев, Бог да го прости, който беше председател на Съюза на музикалните дейци, ме вика при него с много сериозен глас. Той беше преценил като интелигентен човек, че ченгетата пишат страшни глупости. Там написали как едва ли не като Левски ходя и организирам комитети - фенклубове като скрита форма за сваляне на властта. Имаше едно изречение, което не мога да забравя: “За какво вземат членски внос, да събират оръжие ли?!” А те събираха членски внос от 10 ст., за да раздават картички. И на всичкото отгоре ченгето на Киноцентъра казало на мой приятел да не съм говорел толкова много, че работата отивала на изселване. И като дойде от две места тази “информация”, аз малко се уплаших. Разбрах, че и измежду музикантите е имало такива хора. Оказа се, че в тая дейност са били ангажирани почти 15% от цялото население - да подслушват останалите хора, а и да се подслушват помежду си. Човек, ако не си знае миналото, има голяма опасност да му се случи същото. Така че сега с ДАНС трябва да сме много внимателни. Прилича ми не на българското ФБР, а на нова ДС.
- Какво мислите за българското кино и за турските сериали?
- Простотията е повсеместна. Не знам защо са пробили турските сериали, защото не ги гледам. Видях, че има една хубавелка и един русоляв, който прилича повече на американец, не на турчин. Подбрали са си хората артисти. Не обичам да гледам сериали. Има един, който ми харесваше - "24". Със съжаление трябва да заявя, че никога не съм бил кой знае какъв любител на българското кино. Хората се умиляват от стари филми, а на мен ми звучат страшно соц. Отчитам, че са по-хубави от сегашните. Обаче комсомолската веселящина и чувството за хумор, битовизмите - идват ми в повече. Малко са българските филми, които харесвам. Един от тях е “Вчера” и не защото съм писал музиката към него. Вдъхнових се от тоя филм. Той отразяваше това, което ни се е случило на нас - в училище. Гледах и “Дзифт”, стори ми се интересен, с идея.
- Какво мислите за днешната българска музика?
- Има много добри музиканти. Две-три направления по-разнообразна музика, отколкото беше преди, но почти за всички първото и главното е да успеем да се продадем. После идва второто - дали правим хубава музика, дали да правим компромиси. Основното е да се продадем добре. И защото това е основно, а не каква музика правят, и най-талантливите грешат. Някои пеят на английски. Съгласен съм български групи да пеят на английски, ако ще пробиват на Запад. У нас обаче са успели групите, които пеят на български. Когато бяхме млади, много се дразнехме, че ни забраняват да пеем на английски. Оказва се, че тази забрана ни е научила да пеем на български.
- Вие “щурец” ли сте завинаги? Млад и свободен?
- Все още мога да кажа, че съм свободен музикант. За млад не знам. Мустаците ми са много побелели, косата - не чак толкова.
- Имали ли сте срещи с фенки, които ви карат да се подписвате на необичайни места?
-Да, навсякъде искат да им се подписват - на гърба, по-ниско от гърба. Скоро ми се случи. Хем мислех, че вече съм на възраст и толкова много не идват като едно време. Дойде едно момиче и малко се шокирах, но гледката беше много хубава и реших, че ще се подпиша. След като й се подписах, дойде нейният приятел, прегърна я, тя се закопча, а на него не му пукаше, което пак ме наведе на мисълта колко разкрепостено е младото поколение.
- Коя е най-голямата ви гордост?
- Ще прозвучи малко като Ботев, че ми стига тая награда да каже нявга народа - пя сиромахът за правда, за правда и за свобода. Тоест хората продължават да ни обичат и да идват по концертите ни. Ние сме екологически застрашен вид, правим много рядко концерти, но когато ги правим - залите винаги са препълнени. Това ме прави щастлив.
- Нови концерти?
- През декември ще направим заедно със “Сигнал” в спортната зала на Варна. Смятам, че ще е интересно да излязат оцелелите легенди на българския рок.
- Какво още искате да ви се случи?
- Още много хубави песни, да продължавам да живея в хармония със себе си и семейството си, защото това е най-важното.
