визитка:
Доц. Жеко Жеков е на 68 г. В момента е хоноруван преподавател по биология в Пловдивския университет, където е минал професионалната си кариера. Той е сред първите и най-активни участници в демократичните промени на 10 ноември 1989 г. и след това. Става депутат в 7-то Велико Народно събрание от 105-и избирателен район, който включва Стамболийски, Цалапица, Ягодово, Крумово, Куклен, Белащица, Браниполе, Златитрап и Кадиево. След разпускането излиза от политиката и се посвещава на научна и преподавателска дейност. Семеен е, има 2-ма синове и 3-ма внука. За себе си казва, че не е дисидент и не е бил репресиран.
- Доц. Жеков, ще празнувате ли 10 ноември?
- Вероятно ще издам някаква тайна, но сме си определили среща в едно пловдивско заведение с хората, с които бяхме на 10 ноември 1989 г., а и преди и след това. Искаме да се видим и да си поговорим. Дали ще празнуваме, или ще плачем, но ще си припомним онези дни. Тогава мислехме, че всичко ще бъде по мед и масло.
- Май не се получи така?
- Мечтите ни бяха такива. Митингите бяха вдъхновяващи и
дори песимистите
повярваха,
че всичко ще бъде срутено за месец и животът ще тръгне добре. Сега хората не са доволни, защото са очаквали повече.
- Кои са поканени на тази среща?
- На мен ми се обади Иво Калчев от Демократическата партия. Трудно ще ми бъде да изброя всички, но предполагам, че сред поканените трябва да бъде преподавателят от АМТИИ Илко Кожухаров, който беше председател и учредител на ДП. Той водеше кръглата маса в Пловдив, в която участвах и аз. Очаквам да видя журналиста Георги Башиянов, който сега работи в частен ВУЗ.
Има хора, които не искат да се срещат вече, но политиката е такава. Аз обаче храня добри чувства към всички тези хора.
Съмнявам се, че ще съумее да дойде Петър Стоянов, но смятам, че д-р Григор Шишков ще се отзове. Сигурно пропускам някои.
В ония дни след 10 ноември и преди митинга на 18-и се събирахме в един клуб на Джумаята, преди ресторант "Кристал". Там ме покани Христо Марков. На първата сбирка имаше малко млади хора и доста възрастни, които
говореха доста
некомпетентно
за екология
И може да се каже, че това беше първата ми политическа изява.
- За какво говорихте?
- Най-напред обясних, че нитратите не са тежки метали, както твърдяха някои от присъстващите. Знаете ли, тогава страхът у хората беше голям. Никой не смееше да каже: "Смърт на комунизма!". Говореше се, че ни тровят въздуха и земята. И така се отправяха призиви за протести. Затова и "Екогласност" беше най-многобройната организация, защото по-лесно се коментираха проблемите на околната среда.
Покрай моето изказване за нитратите тогава обясних, че земята трябва да се върне на хората, да се отмени член 1 на тоталитарната Конституция, за да си отиде комунизмът.
- Малко след това сте избран за председател на "Екогласност". Спомняте ли си това събрание?
- Тогава преподавах в Смолян и закъснях толкова много, че когато пристигнах, хората вече излизаха от кино "Балкан". Спря ме един непознат и попита: "Вие ли сте Желю Желев?". И след като обясних, че съм Жеко Жеков, той ми каза: "Току-що те избрахме за председател!" После научих, че са ме предложили мои студенти, и по-точно Христо Николов, който сега е председател на екосдружение "Зелени Балкани". Моите студенти ме направиха и депутат в 7-то Велико народно събрание.
- Петър Стоянов смята, че процесите са били режисирани от комунистите. Вие какво мислите?
- Вероятно някой
ни е дърпал конците
Та ние се събрахме хора, напълно непознати, и от първите дни имахме подозрения един спрямо друг. Веднага отпаднаха тези, които нямаха чиста съвест, а други останаха, но много бързо се приспособиха.
Имам един спомен от деня, в който бе избрано Великото Народно събрание - 10 юни 1990 г. Никога няма да забравя, когато в клуба на СДС на ул. "Райко Даскалов", до аптека "Марица", ме потърси по телефона непознат мъж. Това стана след първите резултати, които сочеха, че БСП печели изборите. Представи, че се звъни от София, и каза: "Защо още стоите?
Вземайте тоягите
и потегляйте
към София!" Стреснах се, не знаех как да постъпя и не го казах на никого, а бях със съмишленици като Григор Шишков, Христо Марков, Георги Бунов и Лазар Дългърски.
Малко преди това на мен ми бяха задигнали агитационните материали за изборите. Бяха странни времена. Не знаехме на кого да вярваме.
- Казвате, че не сте дисидент. Защо не се отказахте още тогава от политиката?
- Беше много вълнуващо. Невероятно е за един университетски преподавател да застане на площада пред 50-хиляден митинг и да говори за неща табу, да призове "Долу комунизма!".
В същото време знаете ли как ме посрещаха в Пловдивския университет. Спираха ме колеги, чиито имена ще запазя в тайна, и питаха: "Къде си тръгнал?". Беше доста стряскащо.
- Защо се оттеглихте от политиката толкова бързо?
- Защото подписах Конституцията. Не бях сред 39-те от СДС, които напуснаха Народното събрание. Тогава започна едно отлюспване, което продължи до миналата година.
Като се върнах от София, тогавашният лидер ми заяви, че повече нямам място в СДС, и си отидох вкъщи. Тогава в синята партия влязоха много хора, които направиха многото бели.
- Тръгнахте си просто ей така и край. Не ви ли потърсиха от СДС?
- Постоянно ми
звъняха приятели
от СДС, които
имаха моята участ
и бяха отлюспени. По-късно с тях направихме СДС-2 и Български демократичен център, на който станах председател през 1993-1994 г.
- А от ръководството?
- Никой не ме е търсил. По онова време лидерите си мислеха: "Защо да го вземам обратно, като утре ще ми е съперник?". В СДС се помнеше, че имах голям успех, особено в селата. Още ме уважават в Цалапица, Ягодово или Крумово, част от 105 избирателен район тогава, от който спечелих като мажоритарен кандидат. Най-вълнуващите митинги бяха в Цалапица. Имаше голямо противостоене и на един ми замеряха жигулата с домати.
- Чувствате ли се употребен от СДС?
- Мисля, че в онези години свърших онова, което ми беше на душата, и се радвам, че намерих приятели. Удовлетворих желанията на баща ми, чичо и дядо, които бяха земеделци демократи.
Така стана, че всички бяха употребени и много малко хора се задържаха - Иван Костов, Петър Стоянов, Павел Шопов.
- Какво е най-голямото ви разочарование?
- Не съм доволен от случващото се в селското стопанство. Тръгнахме по наклонената плоскост и допуснахме грешки и недомислици - да си връщаме оная земя, която са притежавали предците на дадена фамилия. Всеки държеше да получи своя парцел, своя синор и крушата, която е била там. Трябваше земята да се възстанови, но веднага да се създадат частни кооперации.
Срамувам се от
участието си в
комисията по
досиетата
във Великото Народно събрание, където се оказа, че доста хора вдясно са доносници, а вляво са много от тези, които са ги вербували. Най-много ме боли, че някои незаслужено бяха набедени, като Лазар Дългърски, който е бил на 14-15 г., или Манол Журналов, излязъл от Белене и загубил пръстите на краката си там.
