Вяра Виденова от София влиза в асансьора, за да отиде в съседния вход при майка си в квартал Разсадника. Много е виновна, защото не е прочела залепената бележка във входа, че ЧЕЗ ще спира тока за профилактика. Точно в този момент шалтерът е дръпнат и жената остава в клопката между четвъртия и петия етаж. Близките й звънят на енергото. Оттам ги отрязват, че няма да пуснат тока, тъй като са започнали работа. Дават съвет да се вика асансьорен техник, който да я измъкне.Експерти от регулатора коментираха тогава, че по конституция здравето и живота на хората са неприкосновени, но пък това го нямало в общите условия на енергото. Ако си мислите, че някой от мегакомпанията се е поинтересувал какво се случва с тази жена, лъжете се. Какво тук значи някакваси личност, при близо 2 млн. клиенти.
Парите им не зависят от публичния образ на компанията, каза човек отвътре. Тази случка се състоя около датите, когато се навършиха пет години от 3 сделки.Тогава три големи европейски компании станаха мажоритарни собственици на електроразпределителните дружества в България.
• На 28 октомври 2004 г. немската E.on подписа договор за придобиване на 67% от електроразпределителните дружества във Варна и Горна Оряховица срешу платени 140,7 млн. евро.
• На 29 октомври 2004 г. австрийската компания EVN взе енергото в Стара Загора и Пловдив срещу 271 млн. евро.
• И на 19 ноември, на вчерашния ден преди пет години, чешката държавна компания ЧЕЗ получи 67% от електроразпределителните дружества в София, София област и Плевен срещу 281,5 млн. евро.
Пет години след продажбата на енергото новите собственици не са сред най-любимите персонажи на клиентите си.
Всяка от трите големи енергийни компании, които влязоха между НЕК и контактите на домовете оправдаха приказката, че по-лошото от държавния монопол е само... частния.
Как са компаниите една петилетка след като придобиха българското енерго?
Благодаря, добре, би трябвало да отвърнат. Още с влизането им във владение на жиците, трафопостовете и снабдяването с ток на България чуждите и стратегически, както им казваха, инвеститори, бяха поставени в една луксозна в сравнение с другите енергийни компании среда. На тях им бяха гарантирани 16% печалба за първите три години, което свали до 1 и дори под 1% печалбата на държавната енергетика. След това гарантираната им печалба падна на 12%. Че инвестицията им е печеливша се разбра още първата година. По средата на 2005 г. австрийската EVN като цяло отчете ръст на печалбите, а само българското и дружество за 8 месеца реализира над 13 млн. евро печалба. Дивидентът на австрийските акционери скочи. Първите стъпки, които предприеха и трите компании бяха да "оптимизират" разходите, което означаваше съкращения.
Последва обединяване на енергодружествата, преструктуриране, сливане, създаване на колцентрове, които трябваше да помогнат за по-добрата връзка на клиентите им с тях. Което означаваше пак съкращения. И печалби.
А клиентите очакваха бърза реакция при аварии, качествен ток, по-ниски сметки, тъй като това им бе обещано от държавниците, когато бе извършена продажбата.
По-големите издънки на енергото
За пет години и трите компании се дънеха една след друга в отношението си с клиентите. Най-агресивни и неотстъпчиви в сблъсъка с общественото мнение са от държавната чешка компания ЧЕЗ, която у нас обаче е частен инвеститор и не може да очаква, че държавата стои зад гърба й.
Ако спазваме хронологията обаче първият фал бе на EVN. Тази компания е собственост на правителството на Долна Австрия. Тя снабдява с еленергия Югоизточна България - от Пловдивска област до морето.
През октомври 2006 г. техни клиенти заринаха медиите с високи сметки. Оказа се, че на 5 села не са начислени евтините 75 квтч ток, който съществуваше до тази година. Скандалът бе грандиозен. Компанията бе глобена и върна парите. Оттогава обаче мениджмънта на EVN у нас е внимателен и като че при тях чуваемостта е най-висока.
Следващият екшън през 2007 г. бе с калпавия ток в Североизточна България, където доставчик е немската Е.on. Зимата избухна скандал, че Е.onинвестират едва 35% от предвидените. Появиха се заглавия, че изнася печалбата в Германия, а тя за 2006 г. е 12 млн. лв. И немската компания попромени поведението си през годините. Но въпреки инвестициите проблемът с изгорелите уреди на клиенти на компанията ту избухне, ту затихне.
Най-упорити са от ЧЕЗ. Те са като че енергото,което експериментира как ще реагират хората, докато другите две компании стоят встрани и наблюдават. Тъкмо ЧЕЗ въведе такса от 40 лв. за пускане на тока, ако са го спрели за неплатена сметка. А експресната услуга, което значи да ти пуснат електричеството същия ден бе над 80 лв. Месеци медии и ДКЕВР водиха битка да не се прибират толкова пари от клиентите.
Така е и с тримесечното отчитане, което въведоха чехите в Западна България. Вече една година те правят всичко, за да не изпълнят решението на ДКЕВР да върнат едномесечното. Сагата продължава.
Всъщност високомерието и незачитането на клиенти, на български държавни институции идва от монополното положение на тези компании. Ако те знаят, че клиентът им може да отиде при друг търговец и не е вързан доживот с тях, едва ли ще го тормозят. Но две години откакто е либерализиран пазарът на еленергия битовият клиент не може да избяга от нито една от тези компании.
