"Кои са тези хора или фирми, които имат икономическа изгода от нерешаването на проблема на хората с бъбречна недостатъчност и безкрайното им поддържане на диализа?" Този въпрос бе зададен на председателя на комисията за лечение в чужбина доц. Стоян Александров и Министерството на здравеопазването. Предстои да бъде зададен и в парламента.
Зададе го не политик, а един от българите, страдащи от здравната политика в България. Казва се Георги Николов. Има нужда от трансплантация на бъбрек. Историята му бе разказана от "24 часа". Бе прочетена от фенове на футболния "Левски", видели, че Жоро позира с програми за мачовете на любимия си клуб. Запалянковците и отборът се ангажираха и започнаха кампания за набиране на нужните пари за бъбречна трансплантация.
Оказа се обаче, че да си българин, е и бъбречен недостатък. Може да имаш пари. Или ако не - да се измъчиш и да събереш, но пак да не получиш шанс за живот. Защото си роден в България. До това заключение стигнаха Георги и хората от ПФК "Левски", опитващи да му помогнат. Има го и черно на бяло.
На 22 октомври 2008 година в Александровска болница издават протокол за лечение в чужбина на 35-годишния Георги Василев Николов. "Пациентът се насочва към Централната комисия за лечение в чужбина на МЗ с мнение за по-нататъшно лечение в чужбина - бъбречна трансплантация", се казва в протокола, издаден да послужи за разкриване на разплащателна сметка за извършване на трансплантацията зад граница. Лекарската комисия препоръчва и две места, на които да се извърши трансплантацията - Ленинградска областна клиника в Санкт Петербург и Университетската клиника "Грос-хадерн" в Мюнхен.
Към ноември 2009 година за Георги Николов са събрани около 30 000 лева. Майка му, владееща руски език, се свързва с болницата в Санкт Петербург. Отговарят й, че вече не приемат български пациенти. Нищо че синът й е насочен натам от комисията в "Александровска" Елена Ваташка, директор международни връзки на ПФК "Левски", се ангажира да помогне на Георги да влезе в списъка за чакащите за операции в германската "Грос-хадерн". "За съжаление не е възможно да включим в списъка за чакащите за операция пациент, който е от държава извън зоната "Евротрансплант", по която се предоставят органи от починали. Това ограничение важи за цяла Германия и за другите държави от "Евротрансплант" (като Австрия, Холандия и др.). Ако имате ваш близък, който желае да стане ваш донор, ние ще се радваме да направим предварителна оценка на възможността той да стане такъв, ако ни изпратите някои данни от неговото медицинско досие", отговаря й проф. д-р Маркус Губа. Нищо че Георги е насочен и към тази клиника.
Още в началото се е знаело, че роднините му не могат да бъдат донори. Няма и близки, които да могат. Но е пратен да го "излекуват" на две конкретни места. Но понеже той е образован човек, решава да се бори за правата на мнозина в България. Защото случаят му е получил публичност. И защото в много кътчета на страната болните нито имат на кого да се оплачат, нито някой ги чува, нито знаят в каква паяжина са ги оплели.
Проблемът всъщност е, че България не членува в никаква международна организация. И съответно шансът да се намерят органи за наши сънародници значително намалява. В "Евротрансплант" примерно си помагат Белгия, Холандия, Люксембург, Германия, Австрия, Словения и Хърватска. Сходна институция е "Скандиатрансплант" в Исландия, Норвегия, Финландия, Дания и Швеция. Чрез "Балттрансплант" си помагат Литва, Латвия и Естония.
Нас обаче отново ни няма в никаква схема. Освен ако не е изградена поредна схема за вливане на пари в нечии банкови сметки, в каквото се съмняват страдащите от бъбречна недостатъчност.
Чрез фенклуба на "Левски" в парламента и пред народните представители ще бъдат отправени залегналите тук въпроси: "Има ли някой изгода страдащите от бъбречна недостатъчност в България да се държат на диализа. Вносителите на апаратурата ли са на далавера? Има ли хора, които печелят от това, че други губят надежда, а после и живота си?"
НАЙДЕН ТОДОРОВ
Всички клиники в ЕС да приемат българи без донори
На 2 ноември в Министерството на здравеопазването е заведено писмо от Георги Николов. Получено е и от председателя на комисията за лечение в чужбина доц. Стоян Александров. Страдащият от бъбречна недостатъчност разчита и на своя приятел в нужда - "24 часа". Прилага до институциите статии от вестника. "Благодаря ви за вашето писмо, в което ме уведомявате, че ме насочвате към фонд "Трансплантации", който щял да заработи в най-кратки срокове. Ще съм ви много благодарен, ако ми обясните какви точно ангажименти ще има този фонд към пациенти с моето състояние и още колко време ще чакам да получа шанс за нормален живот", започва Георги Николов.
И продължава: "От своя страна аз бих желал да ви информирам какво съм успял да организирам сам точно една година след издаването на протокола за лечение в чужбина от Александровска болница, имайки предвид, че не работя заради тежкото си здравословно състояние и че семейството ми е със скромни възможности. Открих си три банкови сметки и започнах да изпращам писма и имейли до всевъзможни институции, фирми и частни лица с молба за помощ. Малцина се отзоваха, но бавно и мъчително успях да събера около 12 000 лева. Тогава журналисти от "24 часа" написаха обширен материал за моя проблем. В статията се споменаваше, че от дете съм привърженик та ФК "Левски" и имам голяма колекция от програми за мачове. Този факт привлякъл вниманието на привърженици на "Левски" и Националният клуб на привържениците започна сериозна дарителска кампания в моя полза. На домакински мачове на "Левски" стюарди събираха в касички доброволни дарения за мен и раздаваха листовки с моите банкови сметки. От септември т.г. Националният клуб на привържениците откри дарителски номер от системата DMS, по който чрез кодова дума Levski се изпращат SMS, които носят по около 0,90 лв. в моя полза. Мисля, че към началото на ноември имам близо 30 000 лева в банковата си сметка.
ПФК "Левски" АД, който е съорганизатор на кампанията, пое ангажимент да направи кореспонденцията с германската клиника "Грос-хадерн", към която ме насочват от "Александровска". Бях изумен, когато разбрах от отговорите им, че там приемат само пациенти, които си водят донорите (близки или роднини). Разбрах с все по-нарастващо безпокойство, че това ограничение важи за всички развити държави в Европа, които са се обединили в различни организации на териториален принцип и обменят само помежду си органи от починали.
В моя случай още в началото на заболяването ми беше изяснено, че родителите ми не могат да ми бъдат донори заради здравословни проблеми. Огромен брой от нуждаещите се от трансплантации на бъбреци в България нямат близки, които да са подходящи донори, по една или друга причина.
Има ли такъв морал, лекарски или човешки, който позволява действащите в момента медицински комисии в цялата страна, каквато е и тази на Александровска болница, да издават протоколи за лечение в чужбина, заблуждавайки болните, че единственият им проблем е набирането на средства за операциите? Без всъщност да обяснят, че България не е член на нито една от организациите за трансплантации и операциите за момента са невъзможни! Вие самият знаете ли това и как гледате на факта, че близо хиляда нуждаещи се от трансплантации на бъбреци в България имат въпросното направление за чужбина, което всъщност не може да им послужи за нищо, дори и да са набрали значителна сума по своите сметки.
Имайки предвид тежкото ми здравословно състояние и факта, че не по моя вина съм загубил в чакане твърде много време, както и обстоятелството, че по вина на Министерството на здравеопазването на Република България аз съм бил подведен за възможността сам да си организирам операция за трансплантация на бъбрек в Германия, настоявам незабавно да бъда изпратен от комисията за лечение в чужбина в университетската клиника "Грос-хадерн" в Мюнхен, като вие направите всички необходими правни постъпки, за да може тази клиника и всички клиники на Европейския съюз да започнат да приемат пациенти от България, които нямат донори!
Не вярвам, че този фонд, за който вие говорите, ще започне да действа бързо, имайки предвид безчовечността и безотговорността на бюрокрацията в България. За пациенти в моето положение просто няма повече време за губене.
С помощта на медиите, които ми помогнаха да дам гласност на моя проблем, и с помощта на обществени организации като националния клуб на привържениците на "Левски", които ми подадоха ръка, ще започнем да нищим въпроса кои са тези хора и тези фирми, които имат икономическа изгода от нерешаването на проблема на хората с бъбречна недостатъчност и безкрайното им поддържане на диализа.
Чрез моето писмо искам да дам кураж и на всички хора в България, които се нуждаят от трансплантация на органи и да ги призова да защитим правото си на живот", завършва Георги Николов. (24часа)
Здравното министерство: Шансът да бъде спасен се увеличава от януари
От 2 г. Георги Николов е в листата на чакащите на Изпълнителната агенция по трансплантации, редовно му се взема кръв за типизация на бъбрека, но засега подходящ донор не излиза. Присаждане на възрастни у нас засега се прави само в Александровска болница, в болница "Лозенец" и в "Св. Анна" във Варна.
Одобрен е от Комисията за лечение в чужбина, обясниха от здравното министерство. Това му е дало право да организира кампании за набиране на средства, както и да си търси болница навън, където да му бъде трансплантиран бъбрек. В момента, в който бъде намерен орган, държавата била готова също да отпусне пари. Ангажиментът по търсенето му обаче бил на самия пациент.
Шансът момчето да бъде спасено ще се увеличи в началото на януари, когато се очаква реалният старт на Фонда за трансплантации, където молбата на Георги ще бъде автоматично прехвърлена, каза шефът на новата организация д-р Веселин Иванов.
Фондът вече се свързал с няколко европейски болници, които потвърдили готовност да подават органи и за български пациенти. Става дума за клиники в Австрия, в Германия, в Испания, във Франция, в Русия. Активни трансплантации се правели и в Пакистан, но фондът засега щял да работи само в Европа.
За съжаление някои държави отказали да партнират на България. Страната не е член на "Евротлансплант", което намалява достъпа ни до чужди органи. Причината за това са недостатъчното трансплантации у нас, обясни д-р Иванов. Критерият за членство бил около 150 присаждания годишно. В Австрия, Франция и Германия правели по 300.
Ако фондът намери орган, Изпълнителната агенция по трансплантация е готова да издаде документ, че Георги е в листата на чакащите и че за него няма донор у нас, каза шефката й д-р Теодора Джалева. Документацията му щяда да бъде подготвена за 2 часа.
Общественият съвет към организацията, в който влизат и пациенти, щял да подпомага чакащите с информация за донори и евентуални възможности за трансплантация.
ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА
