С продуцентите на "Живи легенди" Николай Илиев и Ян Янев разговаря СИЛВИЯ ЖЕКОВА
- Като продуценти на "Живи легенди" вероятно първи сте гледали филма. Доволни ли сте?
Николай Илиев: Ян, в интерес на истината най-финалната версия не си я гледал. След като се видяхме и след разговорите, които имахме с теб и с няколко други хора, промених някои неща. Надявам се, че свършихме добра работа.
Ян Янев: Преди време Ники ме извика с още няколко души и ни пусна филма, за да си кажем мнението, критиките. Аз бях доволен още когато ми даде да прочета сценария. Бях много впечатлен и му казах, че това е една от най-добрите истории, които съм чел. Приятелката ми Галя даже се разплака, докато го четеше.
-На кого е идеята за "Живи легенди"? Какъв е филмът?
Н. И.: Идеята дойде постепенно след премиерата на "Чужденецът" и реакциите на зрителите преди 2 г. А историята ми хрумна по-рано, когато бях на събиране по случай 10-годишнината от абитуриентския бал на френската гимназия. Беше ми много интересно как хората са се променили, изглеждаше ми като скок във времето. Тази тема дълго ме вълнуваше и реших, че може да стане интересен филм - как група приятели се срещат за първи път след много години и всъщност разбират колко много неща са пропуснали. Започнах да работя със Саня и сценариста Ники Иванов (той е и техен кум - б.а.). Когато бяха готови първите варианти на сценария, ги дадох на Ян да ги прочете.
Я. Я.: Ники пише действието, той е и режисьор - аз не се меся в тези работи. Има една поговорка: "По-добре един лош генерал, отколкото двама добри." Аз отговарям за финансовата част, рекламата и пиарът. Двамата ходим на срещи със спонсори и рекламодатели.
- Какво още правят продуцентите?
Я. Я.: В "Да разлаем кучетата" Дъстин Хофман обясняваше, че никой не знае какво точно върши продуцентът.
Да си продуцент, е
като да си самурай -
плащат ти с години, подготвяш се за един ден, когато те извикат да се отзовеш, да се хвърлиш в бой и да ги спасиш. Така един ден в 7 ч сутринта трябваше да убедя приятелката ми Галя, въпреки че не е планирано, да участва във филма. Снимките бяха в клон на банка в Бизнеспарка в София, а в кадрите трябваше да се включат истинските банкови служителки за масовка. Те обаче се уплашили в последния момент и се отказаха. Затова по спешност сутринта, много рано, търсихме нови хора.
Н. И.: В тази сцена представяхме героя на Орлин Павлов, който е шеф на банка. Трябваше да покажем, освен че той е шефът и че жените много го харесват. Не беше трудно по принцип. Той минава на забавен каданс покрай абсолютно всички жени в офиса и се получи много бързо и добре.
- Орлин Павлов е в главната роля, участва още и Яна Маринова - те обаче нямат актьорско образование. По-благодатни ли са за режисьора?
Н. И.: Готиното при тях е, че те нямат театрална школовка и реакциите им са много по-близо до истинските в живота.
Има професионални актьори, които, като ги поканиш за малка роля, следват максимата: "Няма малки роли, има малки актьори." И затова се опитват да дадат повече от себе си, за да са интересни, но невинаги това се изисква. Все пак
като си поканен да
изиграеш пощальон,
не е нужно да
се правиш на
филмова звезда
Във филма участва и Ян, който също няма актьорско образование. Той например играе неподправено, така, както би действал и в живота, затова неговите реакции са толкова интересни.
- Каква е ролята?
Я. Я.: Благодарение на режисьора и аз се появявам във филма. Играя досадния клиент на стриптийз бар, а Яна Маринова танцува на пилон пред мен.
В една от сцените трябва да пусна банкноти в бикините. В началото, малко притеснен, държах парите с 2 пръста, а тя ми каза: "Спокойно, можеш да си пъхнеш ръката." Тогава започнах по-смело, но пак не успявах и тя добави: "Ако искаш, постави банкнотите и с двете ръце." А най-накрая се обръща към мен и казва: "Абе я, ако искаш, може да ме плеснеш по дупето, за да изглежда по-истинско." Този кадър го снимахме около 10 дубъла и накрая Ники, който, разбира се, режисира, каза: "Може ли по-лекичко да я удряш, чува се чак в другия край на бара."
Между другото ролята на Яна не е от главните, но за нея тя се подготвя поне
4 месеца, като ходи
на уроци по
танци на пилон
А аз за моята роля имам дълги години опит. Даже приятелите ми още се шегуват с мен за един случай от буйната ми младост, когато влизат в един стриптийз бар и учудени ме виждат - заспал съм в сепарето.
Н. И.: Ян участва и в първия филм - "Чужденецът". Той е човекът от опашката, който се кара на французина Жерар, героя на Любо Ковачев, че се прережда.
Но в "Живи легенди" Ян си дойде на ролята. Една от най-любимите реплики на хората, които правят звука в студиото на Румен Бояджиев, е негова. Докато Орлин говори много съкровени неща на бившата си жена - героинята на Яна Маринова, която в същото време танцува на пилона, Ян се обръща към него и казва: "Пречиш ми да се концентрирам."
- Познавате се от малки. Как човек работи с един от най-близките си приятели?
Н. И.: Не е трудно. Познаваме се от 3-и клас, когато се преместих в София, в 127-о училище. Преди това учих в Пазарджик. Първоначално не стояхме на един чин, станахме приятели впоследствие.
Я. Я.: Още тогава ни събра любовта към киното. Ходихме на кино, гледахме видеокасети след училище. Един от любимите ни филми беше "Терминатор". След това покрай нас се запознаха и родителите ни, които също са приятели.
- Те помагат ли ви? Как възприемат вашите успехи?
Я. Я.: Да, цялото семейство е ангажирано. Майките ни са върхът. Помагат с всичко, което могат - контакти, съвети, пиар.
Н. И.: Допитвам се и до баща ми, който е третият продуцент. Например част от снимките са направени във Военномедицинска академия (проф. д-р Кадурина е шеф на клиниката по дерматология там - б.а.). Дори
участват и истински
доктори, които във
филма понижихме в
кариерата - играят
медицински сестри
и санитари
Я. Я.: Една лекарка отишла при Мира и казала: "Ян вече има 2 роли, кажи на Ники и на мен да намери някоя роля."
- Поканихте големия Микеле Плачидо. Защо търсите чужди актьори във филма?
Н. И.: Аз, както и Ян, сме фенове на киното от деца. По онова време много гледахме филми като "Шотландски боец", а сериалът, с който израснахме, е един - "Октопод" с Микеле Плачидо. И тъй като част от действието в "Живи легенди" се развива извън България, а ролята е много важна, ми дойде идеята за Плачидо. Разбира се, винаги има вариант да се обадим в чужда агенция, да ни изпратят биографии и снимки на други актьори и да си изберем от тях. Но това нямаше да струва по-малко.
-Сцените с Плачидо са направени в Монако. Кой момент няма да забравите?
Н. И.: В Монако стресът беше голям. Всъщност това бяха първите 2 снимачни дни на филма. Отидохме и се изля невероятен дъжд - порой от сутринта до вечерта. Ани Попова, българката, която ни предостави къщата за снимки, каза, че това се случва изключително рядко. Първо направихме сцена, в която героинята на Саня пътува към къщата с ролс-ройс.
Бяхме пред казиното в Монте Карло до хотел De Paris в града. И докато снимаме, дойде полиция. Поискаха ни разрешително за снимане, а ние нямахме. Казаха ни, че
ако не се махнем,
ще трябва да
ни арестуват
Ние обаче бяхме подготвени и операторът попита: "Ако си сложа камерата на рамо, проблем ли е?" Оказа се, че не е. Затова прибрахме статива, а операторът постави тежката камера на рамото си и заснехме сцената така.
На следващия ден снимахме с Плачидо, тогава беше 67-ият му рожден ден. Трябваше да отидем в по-съкратен състав и 1-ия и 2-ия асистент-режисьор, които ръководят терена, не дойдоха. Затова на някои сцени казвах: "Начало", а след това тичах до монитора, за да видя как започва кадъра.
- За колко време заснехте филма?
Я. Я.: За около месец и повечето американски филми се снимат за толкова време. Разбира се, разликата е в бюджета - там един филм среден клас струва около $ 30 млн., примерно "Вълкът от Уолстрийт" е $ 100 млн. Имат изисквания на терен да има задължително линейка, доктор. Например Ники работи в невероятно напрежение -той едновременно е продуцент, режисьор и актьор. Всеки ден графикът беше пълен - работихме между 12 и 14 часа. И докато другите си почиват между отделните сцени, той не спира и за минута.
Н. И.: Когато си продуцент, постоянно мислиш дали ще се спази графикът. Защото един допълнителен снимачен ден е много пари. Отделно мислиш и за техниката, която е под наем. Например използвахме кран и Стеди кам - това е специално устройство, което носи операторът. Той върви и я управлява, но камерата не се клати, а се движи, все едно е на релси. Доста тежи и са малко хората у нас, които снимат добре с нея.
След "Чужденецът" вече не мисля да снимам на лента, освен ако нямам много пари. Тогава го направихме на 16-милиметрова лента. Отново трябваше да пестим и си спомням, че операторът се караше на Любо Ковачев да не се засилва и да не прави прекалено много крачки, защото губим лента. Сега снимахме с дигитална "Алекса", с която се снимат и повечето филми в Холивуд. Освен това изрязах около 15 мин от първия вариант на филма, това е отделно време и пари.
- В края на миналата година бяхте в Америка. На разходка или свършихте някаква работа?
Н. И.: В Лос Анджелис подписах договор за разпространение на "Чужденецът" и "Живи легенди". Тези агенти представят филма на различни пазари и дистрибутори. Онзи ден получих и имейл от тях, за да обсъдим нещо. А през март ще представим в Берлин "Живи легенди" на чуждестранен фестивал.
- Вашият дядо е известният финансист проф. Тодор Вълчев, г-н Янев. За какво си говорите с него? Искате ли му съвети за бизнеса?
Я. Я.: Знам от него, че никога не трябва да се залага само на един кон, човек винаги трябва да има и резервен вариант.
Дядо ми ме разпитва за филма. Познава Ники още от дете, когато играхме в техния двор. Той е от старото поколение, вече, за съжаление, са много малкото хората като него. Той е на 90 години, грижи се за баба ми, кара дори кола и управлява имотите на фамилията. Всяка седмица ги виждам поне по 2 пъти. Обичам да си говоря с него за икономика и история, защото той разбира от всичко.
- Какъв ще е следващият ви голям проект като продуценти?
Я. Я.: Имаме идеи да правим телевизионно предаване. Както и трети филм, който ще е в по-различен жанр.
Н. И.: Разбира се, за мен поне, приоритет остава киното.
Двамата са приятели от деца, израснали са заедно в София.
Преди 2 години стават продуценти на първия авторски филм на Илиев "Чужденецът". Лентата е част от дипломната работа на актьора за Нов български университет, където завършва кино- и телевизионна режисура. Първоначално той написва 30-минутна история, която става късометражна продукция със заглавие "Един мъж извън града".
Ники Илиев е роден на 10 октомври 1981 г. През 2012 г. се ожени за красивата актриса Саня Борисова. Майката на актьора е дерматологът проф. д-р Мирослава Кадурина, а с баща му - режисьора Бойко Илиев, са съдружници в продуцентската къща "Евро Диалог".
Ян Янев е роден на 20 февруари 1981 г. Учил е 2 г. във Fettes college в Единбург, но се връща и завършва класическата гимназия в София. Има диплома по политология в Софийския университет, а магистратурата му е политически мениджмънт. Членува в Реформаторския блок от партията на Миглена Кунева. От години управлява собствена фирма за кредитни консултации - „Кредит шоп". Сгоден е, приятелката му работи във фармацевтична компания.
Неговата майка е пиар специалистката Елева Вълчева, а дядо му - проф. Тодор Вълчев, бившият управител на БНБ.
На 14 февруари е премиерата на втория филм на продуцентите Илиев и Янев - "Живи легенди".
