Младши сержант Веска Вутовае професионален войник от 2003 г. Служи като командир на отделение в прочутата Горнобанска бригада, която вече не е танкова, а механизирана. На 34 г. Омъжена, има син на 13 г.
- Г-жо Вутова, защо решихте да станете войник?
- Завършила съм лозаровинарски техникум в Плевен, имам тапия за технолог по алкохолни и безалкохолни продукти. Техникумът е престижен, друг такъв в България няма. Но никога не съм си представяла, че ще работя по специалността. Отначало мислех да опитам в пожарната или в полицията. После чух, че вече вземат жени в армията. Преди 13 г. се омъжих, дойдох в София и започнах работа в заведение на “Кентъки фрайд чикън”. Парите бяха добри, но нямаше тръпка. Така кандидатствах в поделението в Горна баня.
- Колко човека командвате?
- 6 - 5 мъже и 1 жена. Това всъщност е екипажът на една бронирана машина от типа МТЛБ.
- И заедно с тях атакувате на полигона?
- Заедно с тях, а често и пред тях.
-С калашника на рамо?
- Плюс каска и противогаз.
- А на тези петима мъже не им ли е криво, че ги командва жена? Не стига че и вкъщи се разпорежда съпругата, ами и в службата.
- Нека те да кажат. Макар думите ви всъщност да обясняват защо жените ще успеят и в армията. На тях отвътре им иде да командват.
Ще издържим и заради прословутия женски инат. Напук на общественото недоверие към нашите възможности, към наслоените мнения, че това е чисто мъжка професия.
За да те уважават
мъжете, трябва
да си по-добра от
тях или поне
равна
- Кажете честно - има ли резон в думите на командващия пехотата ген. Иван Добрев, че на полето мъжете могат и без сапун, но жената - не?
- Защо да няма сапун? Генералът вероятно е имал предвид, че в полеви условия няма душ. Но пък има мокри кърпички, които са ароматизирани и много практични. С тях може да се поддържа прилична хигиена, стига да искаш. Иначе мърлячът си е мърляч навсякъде.
- В тази връзка вярно ли е, че дамите с пагони са по-дисциплинирани от мъжете?
- Абсолютно. Първо, те са по-спретнати, по дрехите им никога няма да видиш лекета, обувките им винаги са лъснати. Нещо повече - покрай нас и мъжете взеха да обръщат повече внимание на външния си вид.
- Суетност или какво?
- И така да е - няма лошо. Освен това заради нас мъжете редуцираха и речника си. Рядко ще видиш някой да псува като каруцар в присъствието на жена. Не че не се случва на тежко занятие например.
- Верни ли са обвиненията, че някои дами навличат униформата само и само да изкарат едно добре платено майчинство?
- Аз самата
родих много
преди да вляза
в казармата
Сигурно има и такива. Но нека не забравяме, че все пак става дума за млади жени по на 20-25 г. Сега им е времето да се женят. А кога да раждат? Като навършат години за пенсия ли?
- По-важното е, че командирите нямат право да назначават хора на местата на дамите, които излизат в майчинство. А те обикновено отсъстват поне за 1 г. И през това време някой върши и тяхната работа.
- Така е. Но не мислете, че колежките си изкарват трите години от договора само край люлката. Повечето закъсват за пари, тъй като майчинството е поне двойно по-зле платено. И обикновено гледат да се комбинират с родители и да се върнат на работа. Някои по същата причина дори не смеят да забременеят. Но повечето вече сме си родили децата и не планираме нови.
Всички мои колежки, с които започнах преди 6 г., още са на служба. Изобщо в бригадата не знам да има такъв случай - да изкара майчинство и като й изтекат 3-те години по договора, да напусне.
- Вашата длъжност не е типична за жена, нали?
- Така е. Малко са жените на командирски длъжности. Но това е моето желание и не се оплаквам. Доста колежки работят в щаба като телефонистки или в секретната секция. Има и радиотелеграфистки от висока класа.
- А как се оправяте с изискванията на униформата? Не всяка жена издържа всеки ден с еднакви дрехи?
- Оправям се без проблем, като прибирам косата си под шапката. А не страдам от еднообразието, защото на работа идвам цивилна.
- А къде се преобличате?
- В специални стаи с легла, с баня. Звучи непривично, но
в казармата вече
има и дамски
тоалетни.
- Каква е средната възраст на жените при вас?
- Вече не е толкова ниска. Повечето сме прехвърлили 30-те и гоним развитие. Дори в болнични гледаме да не излизаме. Нали знаете как се бави тяхното заплащане. Идват и млади, нали съставът трябва да се обновява.
- Щом има интерес, значи има и проблем. Ген. Добрев съвсем по човешки, с всичката си симпатия към дамите се опита да обясни, че има специалности, които не са по техните сили. Примерно - номер в артилерийски разчет, който трябва да мъкне снаряди по 50-60 кг.
- Може би грешката е още в окръжието. Има много реклами от рода на “Стани един от нас!”, но спецификата на различните специалности явно няма кой да разясни.
- Как се става войничка? Събуждаш се днес и решаваш? Нали е нужна някаква подготовка? Едно време сержантите караха средни училища.
- Първо се минават предварителни тестове - включително и психотест. После иде ред на задължително обучение по специалността - първо 45 дни, след това в Търново или Шумен.
- Кога ви бе най-тежко в казармата?
- В началото. Тогава всички ми изглеждаха като космонавти. В смисъл всичко за мен бе ново и непознато.
- Войничка докога? До пенсия ли?
- Е, не. Има различни варианти за развитие. Някои завършват военно училище. Други, докато служат, карат задочно цивилни вузове.
- Войник висшист?
- Да. Вече е нещо нормално да срещнеш кадрови войник с висше образование. Докато преди години се предлагаше да падне задължителното изискване за средно образование, сега и средното май е недостатъчно.
- Парите за войнишките длъжности не са много, оправяте ли се?
- Щом не съм си тръгнала преди, когато бяха доста по-малко, значи не това е най-важното. Но силно се надявам след време заплатата да стане достойна. Наскоро си купихме жилище в жк Люлин. Сама обаче нямаше да се справя с ипотеката, разчитам на мъжа си.