С политолога Иван Кръстев разговаря ЮРИ ВЕЛЕВ
Това е продължение на интервюто с политолога от вчерашния брой. Неговата теза е, че в резултат на процеси на медийния пазар у нас властта е загубила посредника, чрез когото може да убеди убеди общественото мнение за един или друг свой ход- Не може ли правителството да действа и без да убеждава общественото мнение за всяка политика?
- Не. Реформите от началото на 90-те години бяха главно въпрос на политическа воля и налагането на един или друг политически и икономически модел.
За да тръгнете например на антиинфлационна политика или на приватизация, на вас не ви е необходимо обществото да ви подкрепя активно. Въпросът е вие да имате вътрешното убежедение, че тази промяна е необходима и тя ще сработи. По-добре е хората да са на ваша страна, но ако не са, вие се надявате, че впоследствие ще ги убедите с резултата на това, което сте постигнали.
Тази логика не работи, когато става дума за реформи от типа на образователната и здравната. Или друг пример - ако искате да подобрите енергийнатаефикасност в България и искате да накарате хората да участват в топлоизолацията на собствените си жилища, трябва да ги убедите, че е в техен интерес, да ви повярват, да вземат кредит, да участват в програмите, които предлагате. Изведнъж се оказва обаче, че вие сте загубили тотално инструмента да направите това именно в момента, в който най-много имате нужда от него.
И в тази ситуация политиците започват да се занимават не с това да печелят общественото мнение, а да го неутрализират.
Не с това да печелят подкрепа за себе си, а да създават негатив за опонентите си. Което пък създава този цикъл на протестен вот, за който всички обичат да говорят. Това, което наблюдаваме не само в България през последните години, е, че властта се занимава по-скоро с менажиране на недоверие, отколкото със създаване на доверие.
- Хората у нас сякаш все повече усещат икономическата криза. Как могат да се развият нещата в по-далечен хоризонт?- В първата година за кризата се говореха главно икономистите. Хората не слушаха.
Но ако си спестим лавината от таблици и и цифри проблемът не е в това, че България е в рецесия, от която се надяваме да излезем 2010 или 2011 г. Проблемът е, че модела на икономически растеж, който България имаше през последните 10 г., много трудно може да бъде възпроизведен след тази криза.
В света на икономистите сега е популярен термина на "новата нормалност". И в тази нова нормалност чужди инвестиции ще има, но те ще бъдат много, много по-малко.
Пазарът на недвижимост, един от основните фактори за икономически растеж, до голяма степен е изчерпал потенциала си да дърпа икономиката напред.
Така че първият въпрос, който тази криза задава пред България, е как ще растем следващите 10 г. И единственото, на което вече смеси отговорили, е, че няма да бъде по досегашния начин.
Второ, в резултат на кризата има драматично преместване на центъра на икономическо и политическо влияние от Европа към Азия. България винаги е била силно европоцентрична. Ние винаги сме изживявали себе си като периферия на Европа и сме се борили да излезем от нея, но нищо чудно в следващите години самата Европа да се окаже периферия.
Вече се наблюдава не просто, че страни като Китай или Индия започват да имат огромно влияние, но САЩ все повече се държат като тихоокеанска, отколкото като европейска сила. Не е случайно, че в деня, в който Европа честваше 20-годишнината си от падането на Берлинската стена, президентът Обама беше на посещение в Китай.
- Виждате ли значими промени в обществото?- В социален план това е първата криза, коятоудари не просто старата средна класа, унаследена от социализма, а новата, което се появи вследствие на промените. Точно средното поколение, хората около 40-45 г., които бяха успели да се интегрират по някакъв начин в новата икономическа реалност, изведнъж се оказват губещи. Нещо повече - оказват се губещи и бизнеси, които бяха най-добре интегрирани в новата среда, имаха достъп до кредити и имитираха западни бизнес практики.
Вълнатана уволнения и безработица не е отминала България, тя предстои. И въобще социалните последици от кризата, която започна 2008 г., ще се почувстват най-силно през 2010 г., а не през годината, която отмина. В този смисъл, за обикновения човек 2010 г. ще е по-трудна, отколкото2009. Това е годината, в която ние или ще обърнем тенденцията, или може да останем да възпроизвеждаме това не особено привлекателно статукво.
Кризата за жалост показа, че в нашето общество няма никакво усещане за социална солидарност. През тези 20 г. ние непрекъснато говорим какво прави правителството, опозицията, съдебната система , но ако нещо наистина плаши, то е невъзможността на хората да направят нещо заедно или един за друг.
- Имате предвид, че ефектът на кризата се усилва?- Кризата на медиите също беше усилена от икономическата криза. И резултатът е, че в България няма сериозен дебат по ключови проблеми - икономиката, демографията, визията за страната през следващите години. Няма дебат и няма къде да се случи. Имате таблоидно пространство, в което което бродят стари вицове и компромати.
Изчезнал е и езикът, на който може да се води дебат. Делегитимиран е експертният език, който като палка беше употребяван през 90-те години. Хората се умориха да бъдат бити с думи, които не разбират. Те отказват да слушат тези думи. И в някакъв смисъл и промяната на властта на последните избори беше вот срещу един определен език, който казваше - вие не ме разбирате, и затова аз ви говоря истината.
От друга страна е популисткият език, който може да мобилизира, но не и да обяснява. Защото той е език на очевидности. Например - крадат, всички крадат. Но ако всички крадат, тогава какво правим?
Не е възможно да бъде управлявано едно общество само през негативни послания. Ако не успееш да мобилизираш въображението на нацията, е невъзможно да излезеш от такава криза.
