КОСТАДИН КОСТАДИНОВ
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВМРО
СПОРОВЕТЕ около съвременния български език не са отскоро, но занимават българската общественост отново през последните месеци. Цялата дискусия обаче бе сведена до това дали да остане, или да отпадне пълният член.
Че пълният член трябва да остане, защото отразява специфична особеност на българския език, присъща само нему, е повече от ясно. Но встрани от вниманието останаха доста по-важни въпроси, които засягат бъдещето не само на езика, но и на рода български.
Българският книжовен език в сегашния си вид представлява не дотам представителна извадка от богатството и разнообразието на българските диалекти, подчинена на правила и норми, които правят изключително трудни всякакви промени в интегрирането на пренебрегнатите от книжовния език говори.
В официалния език почти напълно липсват особеностите на западните говори, чиито носители са поне 50% от българите. Ако броим и българите в Македония и Сърбия - и повече от половината. Напълно е възтържествувало якането за сметка на екането, а думи от източните диалекти са издигнати в ранг на книжовни, докато техните западни синоними са оставени като диалектни.
Не е ясно защо думата крак например е книжовна, а нога е диалектна, с какво се различава искам от сакам, та първата е книжовна, а втората - диалектна?!
Получават се интересни куриози - не казваме подкрачие, а подножие или пък каменно, а не камъково, въпреки че книжовната дума е камък, а не камен, както е в западните говори и особено в Македония.
Като цяло това е ситуация, която се е създала още преди Освобождението на България от турско робство и която още в ранните години от формирането на книжовния ни език е притеснявала бащите на българската книжовност и култура.
Въпреки че източната книжовна норма започва да доминира осезаемо още от средата на XIX в., в българския език е оставено достатъчно място за западните говори.
Освен това в азбуката присъства и ятовата гласна, обозначаваща звука широко "е", което се изразява в явлението “променливо я” - много важно предимство за привържениците на езиковото единство на българския народ. Тя дава възможност думи като вяра да бъдат изписвани по един начин и да се произнасят по два различни, еднакво правилни от книжовна гледна точка, начина (вяра и вера).
Освен това в речниковия фонд на езика са оставени много думи от западните говори, което до известна степен им гарантира представителност и равноправие. Дори и това обаче се оценявало като недостатъчен компромис, който в бъдеще би заплашил целокупното единство на езика.
В българския език неколкократно се извършват реформи, които в общи линии приключват през 1945 г. с изхвърлянето на 3 букви от азбуката, премахването на краесловния "ер" и налагане на пълно превъзходство на източните говори в книжовния език.
Това е най-голямата услуга, която се прави на току-що създадения през декември 1944 г. македонски език. България се отказва от западните си говори, чиито най-характерни черти веднага са заграбени от македонистите.
Освен това изхвърлянето на ятовата гласна от азбуката и налагането като единствено правилно на източното произношение водят до явлението свръхякане, разпространено предимно в западните говори.
Свръхякането се изразява в чиста замяна на "е" - естествения наследник на широкото "е" в западните говори - с меко "а" във всички позиции, тоест произношение - бял - бяли, голям - голями.
Дължи се на факта, че редуващото произношение е нелогично за западния българин.
Към сегашния момент от развитието на българския език има неща, които би било добре да се случат в най-скоро време, но две от тях са с особена важност:
1. Трябва да се върне буквата за ятовата гласна, с което да се възстанови нарушеното единство между източните и западните български говори.
2. Да се обогати речниковият фонд на българския език с повече думи от диалектните ни западни говори, особено с говори от Македония.
Провеждането на толкова мащабна реформа ще изисква сериозни усилия и най-вече единомислие по отношение на осъществяването й, защото ще е нужно половината от българския народ да направи изключително сериозен жест към останалата част от българите - не само в България, но и в Македония.
Ще има доста спорове около това дали е нужно и дали то няма да обремени езика с допълнителни правила и норми. Ще се спори дали няма допълнително да се затормозят учениците, които и без това стана модно да бъдат по презумпция обвинявани, че са неграмотни.
Ще има всякакви мнения. Но не трябва да се забравя каква е целта и какво се иска от подобни ходове. Не на последно място - пълното приобщаване на македонските говори към книжовния ни език ще обезсмисли напълно съществуването на т.нар. македонски език, който вече ще се различава от българския единствено по количеството сръбска лексика, останала в него. А само тази идея си заслужава реформата.
Редакцията е готова дапубликува и други мнения по проблема.
