Изоставените деца ще бъдат по-бързо осиновявани, за да израснат в нормална среда, а не по сиропиталища, ако депутатите гласуват новия Семеен кодекс. Проектът, изготвен от правосъдното министерство, залежава от месеци в парламента.
След като го гласуваха на първо четене, депутатите забравиха за кодекса. Спорове предизвикаха уредените в него брачни договори и съжителство без брак. Предбрачните споразумения фигурираха и в нов Семеен кодекс, който предишният парламент не прие окончателно.
Последният законопроект променя много от правилата за осиновяване и ускорява процедурата. Позволява да се намери ново семейство на изоставено дете, ако до 6 месеца след настаняването му в сиропиталището те, без да имат основателна причина, не са го взели.
Съдът ще постанови друга двойка да го отгледа като свое и без съгласието на рождените родители.Изтекат ли 6-те месеца регионалната дирекция по социално подпомагане (РДСП), в чийто район е настанено хлапето, е длъжна да го впише в регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени. Едва след като малчуганът бъде включен в списъка специална комисия към РДСП, наречена Съвет по осиновяване, започва да му търси нови родители.
Сегашният Семеен кодекс също позволява изоставени деца да бъдат осиновени без съгласието на рождените им родители, ако те без основателна причина не са ги потърсили в 6-месечен срок от деня, в който е трябвало да ги вземат.
Но за да попадне хлапето в регистъра, е нужно съдебно решение, а това отнема години. През това време детето расте, а колкото е по-голямо, толкова по-малки са шансовете му за осиновяване. Повечето кандидат-родители предпочитат да вземат малки хлапета.
За да има такова решение, директорът на дома, в който е настанено детето, трябва да уведоми съответната регионална дирекция за социално подпомагане или районен прокурор. Често го правят не след изтичането на 6-ия месец, а след много по-продължителен период от време, обясниха запознати.
Дирекцията или обвинителят се обръщат към съответния районен съд с искане да разреши включването на детето в списъка за осиновяване. Преди да постановят решение обаче магистратите обикновено нареждат да се издирят и призоват рождените родители, за да чуят тяхното мнение. Но това обикновено се проточва с месеци и даже години, защото е трудно да ги намерят и призоват за делото.
Независимо какво ще постанови районният съд, решението му не е окончателно. То може да се атакува пред окръжния съд. Обжалването също отнема време.
"По закон тази съдебна процедура е бърза, трябва да се започне и приключи в кратки срокове. Но на практика това не се случва, делата се бавят. Директорите на домовете не предприемат мерки своевременно", обясни зам. правосъдният министър Илонка Райчинова.
Другият проблем е, че не е ясно докога съдът трябва да издирва рождените родители на изоставеното хлапе - най-често майката, защото само тя е вписана в акта за раждане, за да ги изслуша. "Поради това процедурата се бави. Като добавим, че по принцип съдебната система е бавна, понякога с години се чака решение за разрешаване на осиновяване", подчерта Райчинова.
Това забавя осиновяването на децата, чиито рождени майка и баща са известни, т.е. вписани са в акта му за раждане, но при изоставянето му в дома не са декларирали, че са съгласни то да бъде взето от друго семейство. По принцип декларацията е най-важният документ - ако тя липсва, процедурата по осиновяването се бави, докато се вземе съгласието им, а и може съдът да не разреши осиновяването.
Този проблем не съществува, ако не се знае кои са родителите на детето или те са подписали декларация, че хлапето, което оставят в дома, може да бъде осиновено от други. Тогава съдът бързо постановява вписване на хлапето в регистъра.
Новият Семеен кодекс предвижда и в тези безспорни случаи името на малчугана да влезе в списъка без съдебно решение, което още повече ще опрости процедурата. Достатъчно е директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане да издаде заповед за това.
В бъдеще майките ще имат 30 дни на разположение, за да решат дали сами ще отгледат детето си, или ще го оставят в сиропиталище. Сега срокът е 40 дни.
Съкращава се и времето, през което социалните работници ще проучват кандидат-родителите и ще преценят дали са годни. Те ще събират информация поне 2 месеца, а не три, както е сега. Конкретизират се и изискванията към осиновителя - "дали е способен да отговори на потребностите за отглеждане и възпитание на конкретното дете, възможностите му да му осигури физическо, психическо и социално благополучие, изразените от него предпочитания", а не само "качествата му".