Понякога се чудя дали Спасителят не е искал да ни постави на изпитание, като е загивал и е възкръсвал за нас цял един дълъг уикенд. Щото то ден-два всеки може да си наляга парцалите и да е смирен и богоугоден. Трудно е да сме християни цели 4 (четири) дни. Дни, в които имаш време за всичко. Да измиеш прозорците два пъти, след като съседката е лиснала мръсната вода от нейните върху току-що излъсканите твои. Да поправиш делкото и да смениш маслото на колата пред блока. Под прозорците на същата тая съседка. Да изтупаш зимната прашилка от миризливите юргани върху прането на комшийката отдолу. (Нейният мъж също има голф за поправяне.) Можеш да се събереш с родата, да изпиеш ракията на свако си, да се скараш с жена си, да напляскаш децата, да се сдобриш с жена си, да пратиш децата да купят нова ракия за свако ти, да чуеш последния албум на Галена, който пък някой в съседния блок си е пуснал, да идеш с фамилията да боцнете едни кебапченца на Витоша. (Да не се бърка с “Витошка”. На “Витошка” разхождаш милото с новото тоалетче привечер, а на Витоша боцкате кебапчета.) И други социално-семейни занимания.
Великденските празници ни дебнат с много опасности. Затова е добре да сме запознати с тях и да се опитваме да ги избягваме стриктно.
1. Съседът с бормашината
Той ще ви намери, където и да сте! Дори и в Страстната седмица. Тя така или иначе си е време за страдание. Трябва да тъжите дори и докато чакате съседа с бормашината да се появи и едва криете доволната усмивка заради предстоящия дълъг уикенд. За да сте истински християнин, мислете за нещо тъжно. Примерно за заплатата си. Или за целулита. За това, че можеше да сте родени на пъпа на Белведере, Калифорния, а не пъпа на “Красно село”, София. За 15-годишното рено и за лихвите по кредита... Не, за кредита недейте да мислите, християнството забранява самоубийствата.
Великден е онова време в годината, в което можете да останете насаме с няколко пенсионерки в квартала, пубера от 11-ия етаж и жената. Всички други са заминали или за Гърция, или при мама.
Разбира се, след като сте слушали цял преди обед “Слейър” от качествената уредба на хлапето отгоре, идва ред на изненадата. Той все пак ви откри! Съседът с бормашината! За него се носят легенди, във фейсбук гъмжи от вицове, а в полицията от заплахи за саморазправа. Съседът с бормашината е винаги до вас. Където и да отидете. Появява се обикновено рано сутрин, малко преди 8. От два до четири е пиковият му час - тогава прави фината везба по пода си точно над главата ви, а след 20 ч, вероятно недоволен от нея, я рути с големото гюле. Или поне така звучи.
Съседът с бормашината е постоянен и верен – за последните 25 години колко деца пораснаха и напуснаха родителите си, колко съпруги избягаха от мъжете си, колко непобедими мутри си отидоха от тоя свят, даже Пол Пот умря, а руската армия се изтегли от Берлин, само съседът с бормашината си остана! Където и да се преместите, той ви следва.
На тоя свят има две неща, от които не можеш да избягаш: съседа с бормашината и смъртта!
Ако ви падне пердето, не е късно да пробвате да се скриете от него в Гърция. Докато ви намери в тълпата българи там, ще дойде време да се прибирате. При бягство в Гърция обаче ви грози друга заплаха:
2. Джигитът с джипа
Това е онзи, дето ви изпреварва отдясно на остър завой, хвърля си боклуците от “Макдоналдс” върху предното ви стъкло, кара с 225 при разрешени 50, изпробва самообладанието ви, докато натиска газта до дъно, и е точно срещу вас... Или в най-добрия случай просто се е качил на задния ви калник, свири, псува и мига с фаровете. Този шофьор иначе сигурно е симпатичен човечец, но когато види жена шофьор, му се отключва някакъв психопатичен синдром, който го превръща в малък Сталин - гази и трепе. Същият синдром го сполетява и ако пред себе си види куче, котка, пиле, обикновен опел, форд, рено, пежо или каквото там се сетите. Всъщност на пътя в нормалното му състояние са в състояние да го задържат само още по-големи джипове или хайка катаджии. Но какво можем да направим, ако попаднем на джигит? Най-удачно е да спрете веднага в аварийното, да изскочите от колата и да залегнете в канавката. Може пък и да не ви види. Ако ви види, размахайте бяло знаме. Или се направете на умрял. Винаги карайте с каска. На пътя често стрелят. Бронирайте опела и затъмнете стъклата. Може и с перденце. Карайте само нощем по селските пътища. Преди да тръгнете на път, кажете на всички, които цените “Обичам те!” Ако се върнете живи, запалете свещи, вържете си червен конец и направете курбан. Нищо, че сме християни. Сигурното си е сигурно.
3. Тъщата с козунака
Най-сигурният начин да оцелеете на пътя, е да не потегляте въобще. Какво е един съсед с бормашина в сравнение със смъртта? Ще го изтърпите. По-лошо от смъртта е само, ако към съседа с бормашината се прибави и тъщата. С козунака. На Великден тъщите и свекървите често идват на гости. Трудно е да отклониш поканата към тях, все пак кой иначе ще гледа децата през ваканцията? Единствената успокоителна мисъл е, че за да дойде у вас, тя също трябва да попътува. Най-малкото такси ще вземе. Шанс има. Ако шофьорът я докара невредима, ще трябва да участвате в сценката “На коя са й станали козунаците”. В тази битка първенство оспорват тъщата и свекървата, а кръвта по пода бърше горката дъщеря/снаха. На мъжа се пада честта да се натъпче с около пет килограма тесто със захар и мислено да се прости завинаги с гледката към коленете си. Разбира се, има шанс за спасение. Все пак Великден е. Първо, понеже е Великден, цените на бензина така ще скочат, че нито тъща, нито свекърва ще успеят да дойдат. Нито пък някой ще замине за Гърция. Всички ще си останат в “Красно село” и ще месят козунаци. Като си пуснат печките по едно и също време, токът ще спре и съседът с бормашината ще бъде обезвреден.
Телевизия също няма да може да се гледа, така че ще се наложи да си говорите. Ще разберете, че децата вече са в гимназия, а жената е сменила работата. Ще се посмеете над съседите. Ще запалите свещи и току-виж даже си попеете. Кеф ти „Слейър”, кеф ти Галена, а може и даже „Бяла роза ще закичааа” – без уредба никой няма да ви чуе. Нито пък вие ще чувате някого. Ще е тихо, мирно и празнично. Понякога спасение наистина има.