Константин Пенчев е роден на 21 март 1952 г. в София, женен, с две деца. Завършил право в Софийския университет, специализирал защита на конкуренцията във Франция .Съдия от кариерата, бил е адвокат десет години.
Народен представител в предишния парламент, член на икономическата и правната комисия
Шеф на Върховния административен съд от пет години и член на Висшия съдебен съвет по право. Владее френски, английски и руски
- Г-н Пенчев, каква власт дава шефското кресло в Темида, че има толкова кандидати за началници?
- И аз това се питам. Напливът тепърва предстои. Сега за административни ръководители на апелативно ниво има по двама-трима самопредложили се за един пост. Ще видите, че за позиции на по-ниските нива - окръжно и районно, ще има поне по 30 кандидати, направо върволица.
Нормално е всеки съдия и прокурор да иска да се издига в кариерата, да е с по-висок ранг. Но ме учудват стремежът и желанието на мнозина да станат шефове. Това сочи, че все още не всичко е наред в системата, че има магистрати, за които да си шеф, означава да си всемогъщ феодал и от теб да зависят много неща, каквито случаи имаше в годините на прехода. Срещат се и такива, които искат да станат началници, за да си починат, защото са се уморили да работят.
Не разбирам към каква власт се стремят. Трябва да е някаква нерегламентирана, защото по закон административният ръководител няма никаква власт. Правомощията на всички шефове - от председателите на двете върховни съдилища до районните, са по-скоро чиновнически, канцеларски - да подготви отчет, да ръководи събрания, да назначава служители и чистачки, не съдии.
За мен големият наплив за началници е индикация, че живеем още по стандартите на миналото. Много от желаещите, ако бъдат избрани, сами ще се откажат, защото ще видят, че новите правила, публичността, откритостта поставят много повече задължения, отколкото права.
- Какво впечатление ще направи това на Еврокомисията, която предупреди, че ще следи изкъсо избора на нови съдебни шефове?
- Тя вече наблюдава сериозно. Изводите си Еврокомисията ще направи от конкретния избор на Висшия съдебен съвет (ВСС), а не от броя на самоиздигналите се за началници. Няма нищо лошо всеки магистрат да носи маршалски жезъл между папките и да се опита да стане маршал направо от редник. Лошо е, ако системата позволи това да се случи - означава, че тя не работи добре. Да носиш пушка и да си храбър, не е достатъчно, за да командваш армия, трябва да си минал през много нива, да си натрупал знания и опит, да имаш организаторски способности, а не само гола амбиция.
- Защо отказахте да номинирате свой заместник за следващите 5 г.? Остават две години до края на мандата ви, трябва да работите с някого в екип.
- Аз мога да работя с всеки, дори и ВСС да избере за мой заместник някой районен съдия. Добре че сред кандидатите няма такъв. Ако имаше, можеха да го назначат.
Не издигнах кандидат за зам.-шеф на Върховния административен съд (ВАС) по няколко причини. Не съм съгласен с начина, по който е уреден въпросът.
Понятията "административен ръководител" и "негови заместници" бяха въведени през 2003 г. с поправка в съдебния закон. Идеята бе шефът и заместниците му във всяко звено на магистратурата да работят в екип. Но Конституционният съд учуди всички с едно решение - че зам.-началникът е напълно отделен от началника и има собствен, самостоятелен мандат, за да е независим. Независим от кого, не ми е ясно.
Не приемам тази концепция. Видях в какъв дискомфорт бе поставен Борис Велчев след избора му за прокурор №1. Трябваше ВСС да увеличи броя на заместниците му с още двама, за да може да работи. Затова не искам да налагам на следващия председател на ВАС с кого да работи през първата половина от мандата си. Освен това, издигайки кандидати, ще им направя лоша услуга. Защото следващият шеф на съда ще каже: това са хората на Пенчев, не са мои.
- Защо съветът не прие идеята да избира новите шефове явно, а не тайно?
- Въпросът може да бъде решен не от ВСС, а от парламента. Ако съветът приеме правила, които не са записани в закона, има опасност да минираме изборите - да се окажат незаконни. Междувременно правната комисия на парламента при обсъждането на последните поправки в съдебния закон прие предложението на независимия депутат Елеонора Николова ВСС да избира началниците с явен вот.
Положението е деликатно. На 22 април съветът ще гласува първите номинации - за зам. главен прокурор и 4-ма апелативни обвинители. Ако дотогава парламентът не приеме окончателно идеята, вотът ще е таен. От друга страна, ако предложението мине през пленарна зала и стане закон - казвам ако, защото в правната комисия гласуването съвсем не бе категорично, ние ще избираме началниците с явен вот. Това обаче ще постави кандидатите в неравностойно положение - едните ще са избрани при едни правила, а другите - при различни.
По принцип тайният вот е по-демократичен. Но според мен сега е по-правилно да избираме явно новите началници в Темида за следващите пет години, за да няма толкова много задкулисни и подмолни интриги и лобиране. Съдебната реформа е на кантар и още не знаем накъде ще тръгне - дали ще продължи необратимо напред, или полека-лека ще изоставим вече постигнатото и ще се върнем обратно в блатото.
- За кои съдилища и прокуратури битката ще е най-оспорвана?
- Очаквам да има битка за всички звена в магистратурата, на всички нива. Вижте какво става за най-високите - има кандидати за заместници на Борис Велчев и на председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев, които не са издигнати от тях. Надявам се техните номинации за заместници и за шефове на съдилища и прокуратури на апелативно ниво да имат превес при гласуването, защото те двамата ще работят с новите началници. Ако ВСС избере за тези постове самопредложил се кандидат, има опасност да заложи непреодолими конфликти.
- Редно ли е прокурор, срещу когото има дисциплинарно дело, да бъде допуснат до конкурс?
- Ако става въпрос за допускане до конкурса - напълно редно е. И при дисциплинарните дела важи презумпцията, че до доказване на противното всеки е невинен. От друга страна, не е редно магистрат, срещу когото има такова дело, да си подава документите.
Да не забравяме обаче, че проблемът е двуяк. Има случаи, когато началници образуват дисциплинарни дела срещу свои подчинени, за които знаят, че ще се предложат за някакъв пост, само за да хвърлят черно петно върху него.
Трябва да сме много внимателни, периодът на компромати започна. Съветът е поставен в абсурдна ситуация - говори се за някого, че не му е чиста работата, но той не е нито обвинен, нито осъден. Съмнението го има, но как да го изразим в решение, в мотиви, с които отхвърляме кандидатурата му?!
- Не се ли говори за всички?
- Не, винаги се говори за някои, не за всички. Или за някои се говори повече, отколкото за други. По същия начин стоят нещата и при дисциплинарните уволнения. Настоявам и ще продължавам да настоявам като член на ВСС да бъдат изгонени всички, за които има съмнения за корупция. Не приемам аргументите на колегите от съвета, че не може един орган да наказва само за съмнения, въпреки че всички са наясно за какво става въпрос.
Съветът не уволнява един магистрат, защото има съмнения за корупция, а защото уронва престижа на съдебната власт със съмнителното си поведение. Ако слагаме знак за равенство между уволнение и присъда, никога няма да се преборим с нищо. Трябва да започнем отнякъде, за мен това е пътят. Казвам го въпреки юридическата уязвимост на позицията ми.