НА ПЪТ за едно ресторантче, препоръчано от главния редактор на "24 часа", реших да заобиколя стандартния път и се разходих по маркирани и немаркирани пътища около Драгоман. Имената в картата на телефона привличаха отдалеч - Цацаровци, Чуковезер, Чорул, Ялботина, Повалиръж, Алдомировци. И друг път съм правил подобни експерименти - свиваш от главния път и се луташ из селата, пък да видим какво ще излезе.
Ако обаче търсиш конкретно селце, не разчитай на табелите или съветите на местните дори. С питане може да се стига до Рим, но в България това невинаги важи. Табелите с имената на градове и села със сигурност не са от първите неща, с които би трябвало да се занимаваме точно сега в България - с основание ще кажете. Но от подредбата на указателните знаци тръгва подредбата на държавата, ще ви кажат вече препатили нации.
Колкото и да е странно , нескончаемите и в повечето случаи грозновати вариации по форма, вид, съдържание и изпълнение са една от стотиците причини, които внасят
този държавен хаос, на който сме свидетели всеки ден. Покрай реализацията на проекта на "Дарик" и "24 часа" "Кой е най-добрият град за живеене в България" през ръцете ни минаха не една и две книги за смисъла от въвеждането на ясни норми и правила в пътните табели и обозначителните знаци. Една глава от тях винаги ще остане в съзнанието ми - за радикалната промяна на всички пътни знаци по цялото протежение на Великобритания, извършена след критичен доклад през 1963 г. Тогава и на Острова ситуацията била аналогична: всеки от министерството на транспорта до селския кмет си произвеждал различни табели, закичвал ги където му хрумне. Резултатът - объркана система, която затруднявала и местните жители, и туристите. Разбира се, както често се случва в страни от класата на Великобритания, правителството възлага поръчката на човек, който има талант и акъл да се справи с това, а не на поредната фирма подизпълнител, която няма талант и не може да се справи. В крайна сметка никой не променя ония табели до ден днешен. Те са стандарт.
Резултатът във Великобритания е феноменален - освен дискусиите в медиите всички шофьори приветстват новите знаци, които налагат стандарт, използван в много страни и днес. Тогава по някои от пътищата на Великобритания също има дупки, но новите знаци (бели букви на син фон, изчистен шрифт, ясни графични послания) дават усещане за модерност и ред, да не говорим, че наистина успяват да "скрият" дупките в съзнанието на шофьорите.
Днес никой не мисли за началната и аналогова степен на организираност на една държава, но смело разсъждаваме за електронно правителство и куп иновации. Понякога е странно как вземаме наготово картите, геолокирането, пътищата и техните знаци. Тези неща имат едно особено сходство - създават се с идеята да не бъдат забелязвани, защото само тогава значи, че вършат добре работата си. В България, разбира се, те се забелязват често и отнасят не една и две псувни.
По пътя из родните малки селца забелязвах всеки знак именно защото нито вършеше работата си добре, нито беше поставен където трябва, да не говорим, че
понякога въобще го нямаше. Влизам в Цацаровци - според картата на телефона ми съм там. Питам една баба - тя потвърждава. Ама това махала на предишното село ли е, какво ли, питам аз? О, не, това си е Цацаровци. Ама никъде не пише, бабо. Нищо, Цацаровци си е. Подобни примери сигурно има безброй.
Най-добрият пример за умно използване на знаци обаче идва от определени части на Франция, където указателните пътни табели са издигнати едно ниво по-високо. Някои от тях лесно може да се видят, ако гледате "Тур дьо Франс". Идеята е проста и сигурно лесноприложима в България, само дето пак е свързана с конкурс и изпълнение.
На знаците там пише името на следващото градче, има и голямо графично изображение на нещо, с което съответното населено място е известно - било забележителност, било човек, било цвете, било обичай. Прекрасно. Наближаваш мястото и виждаш - а, там се правят парфюми, дали да не свия?
Ето ме и мен - карам покрай Сливница, на табелата би могло да има изображение на
"Битката при Сливница". После в Годеч - там на табелата може да са нарисувани част от останките на малкия римски храм, обявен за национален паметник на културата. Брезник - основан е от Цар Петър, църквата "Света Петка", студеният минерален извор, каквото ви хрумне, може да привлича случайните пътуващи към Брезник.
Само си представете - пътувате из България и до табелата на всяко градче и село има поставено графично изображение, което показва едно нещо, с което въпросното населено място е известно. Сигурен съм, че забързани към морето, гръцката граница или по работа до някой друг град, вероятността да се отбиете дори за десетина минути е далеч по-голяма.
