След присъединяването към НАТО (2002-2004) и ЕС (2005-2007), след договарянето на американските военни бази у нас (2003-2006) и след освобождаването на българските медици от затворите на полк. Кадафи в Либия (1999-2007) във външната си политика България не е формулирала и планирала нито един нов мащабен проект, дори нито една нова мащабна цел.
Напоследък около съставянето на поредното служебно правителство често чувах: "Че за два месеца във външната политика нищо не може да се направи, освен избори в чужбина!" Истината обаче е друга: може много да се направи, стига да се прави, както трябва. Правителството на проф. Близнашки и президента Плевнелиев има условията да надгради постигнатото от емблематичния служебен кабинет на президента Стоянов и Стефан Софиянски, който през 1997 г. кандидатира България за НАТО и въведе валутния борд.
А колкото до изборите в чужбина, които са огромно натоварване за българската дипломация, да си дадем сметка, че за 25 г. демокрация имаме 12 пъти избори за национален или Европейски парламент и е съвсем естествено това усилие да е еволюирало до логистична рутина, напълно съвместима с дипломацията по същество.
Откъде да започнем през август 2014-а?
Няма съмнение: със смяна на името на Министерството на външните работи, която да зададе и нова тенденция на поведение. Време е аморфните работи да бъдат ъпгрейднати до осмислени политики. Да - Министерство на външните и европейските политики (МВЕП) е нужно на България днес. Министерството на външните работи и изповеданията на Княжество България е регламентирано под това име от Търновската конституция (като първото сред общо шест министерства) и формално създадено през юли 1879 г. Тогава не сме имали още нито Съединението, нито Независимостта. Тогава ООН, ОССЕ, НАТО и ЕС ги е нямало дори като идея, а еврозоната вероятно би звучала като налудна идея. Тогава Княжество България е трябвало да се справя с всякакви "външни работи", сервирани му от Великите сили или съседите, и дори е било препоръчително да не набляга на политиките, мечтани от народ и лидери - съединение, независимост и освобождение за останалите в Османската империя българи и земи.
Но днес България не само че не трябва да се срамува от своите политики, а точно обратното - от тяхната липса.
И така, да речем, че - според крилатия израз на царя - сме сменили чипа и сме реформирали МВнР до МВЕП, което е заменило работите с политики. Кои са тези липсващи приоритетни политики, които България да сложи на дипломатическия терен? Те са два вида: важни и спешно-важни.
Ще започна от най-спешно-важната: българското председателство на ЕС. Тройката Великобритания - Естония - България ще председателства ЕС през юли 2017-а - декември 2018 г., последните шест месеца са нашите. Българската подготовка за това предизвикателство по предварителна оценка е закъсняла с около 10-14 месеца, голяма част от които служебното правителство трябва да навакса.
Председателството на ЕС не е пиар упражнение, макар че много лидери виждат само тази му страна. То е повод за обмен на най-добри практики. Трябва да приоритизираме тази национална задача в две посоки:
- какво ние в тази тройка можем да дадем на ЕС и
- как това председателство да тласне реформите в България и как чрез него да създадем кадри и политики.
Но преди всичко: да не се изложим с организацията на това гигантско усилие. Служебното правителство трябва спешно да приеме Национален координационен механизъм “Председателство на ЕС”, ангажиращ всички институции и НПО, за да посрещнем предизвикателството най-адекватно. Председателството неблагополучно ще съвпадне с по-следващите парламентарни избори (ако са редовни). Координационният механизъм трябва да отчита и минимизира дефектите на тази и подобните (уви, зачестяващи) политически турбуленции. Затова председателството на ЕС е добре да се стабилизира със закон, даващ роля на президента като най-устойчива институция. Служебното правителство може да подготви такъв закон, а следващият парламент спешно да го приеме.
Другият най-спешен въпрос на българската дипломация и МВнР (МВЕП) е: Кристалина Георгиева - шеф на европейската дипломация. Преди година бих смятал това за невъзможно. Но днес стажът и авторитетът на комисар Георгиева и международните контакти на президента превръщат задачата от утопична в реалистична. Ще е признак на национална отговорност, ако БСП чрез позициите си в ПЕС защити този уникален шанс за България.
По важните приоритети, които за страничен наблюдател не изглеждат спешни, също трябва да се вземат спешни мерки в следващите 2 месеца: членство на България в €еврозоната и Европейския банков съюз са отдавна отлагани приоритети. За €еврозоната постигнахме разбирателство с ЕС още през 2002 г., така че 7-годишното отлагане е безотговорно. Членство в €еврозоната въвежда България във висша орбита на евроинтеграция с достъп до формиране на европейски решения от далеч по-висок клас. Всички т.нар. негативи от това членство (макар че те са повече плашила, отколкото реалност) се неутрализират от този естествен цивилизационен избор.
По Шенген, без да създаваме свръх-очаквания, България може да подпомогне италианското председателство на ЕС да пресира държавите членки за по-ясен график за въвеждане на Шенген по водни и въздушни граници.
Европейската космическа агенция, (ЕКА), е в динамични отношения с ЕС, по които се водят оживени дискусии. България е единствената от ЕС-27, която няма базисното споразумение с ЕКА. Възможностите на ЕКА за развитие на българската наука и учени, както и за излаза на България към НАСА (който минава през ЕКА) са съкровище, което оправдава инвестицията на членския внос. Този чип може да бъде сменен за 2 месеца от едно служебно правителство. Депутатът Мартин Захариев внесе в отишлия си парламент космическия закон на Атлантическия клуб и служебното правителство може да го съгласува и завещае в готов вид на следващия парламент. Така България ще попадне в авангардния клуб на двайсетината страни с космическо законодателство, което ражда и нови икономически възможности.
Правителството може да блесне на европейския терен, като лансира в ЕС някоя напредничава общоевропейска кауза, над която гражданското общество у нас работи от години. Например универсален достъп до Wi-Fi. Но за начало може да предложим на Европейската комисия да регламентира свободен Wi-Fi поне на територията на европейските летища - милиони европейци и гости на Европа ще ни споменават с добро.
Балкански Вишеград
Новата вътрешна скорост на евроинтеграция за България е на Балканите. За 2 месеца този процес няма да приключи, но може да започне. Петте балкански страни, членуващи в ЕС и НАТО (България, Гърция, Румъния, Словения и Хърватия), могат да инициират балканско сътрудничество по примера на Вишеград. За два месеца то няма да се финализира, но периодът е достатъчен, за да се сондира. Редовните правителства по-трудно проявяват въображение за подобни идеи, но служебното може и да може.
България - САЩ
Големият проблем в отношенията ни със САЩ е, че от поканата и членството ни в НАТО и договарянето на американските бази у нас България няма нови стратегически проекти или искания към САЩ. Отмяната на американските визи не може да изчерпва нашия списък на желанията към най-големия ни военен съюзник. Стратегически искания за сътрудничество в киберотбраната, военната авиация, ядрената енергетика, информационните и други авангардни технологии могат да изпълнят с ново съдържание двустранния диалог.
Привличането на американски компании като “Уестингхаус” и “Шеврон” е от системно значение за икономиката ни. Но начинът, по който отишлото си правителство подготви, комуникира и завеща договора с “Уестингхаус”, засега е по-скоро мечешка услуга за българо-американските отношения - премиерът успя да антагонизира дори собствената си партия! Президентът показа, че може да гради консенсус в критични моменти, но с “Уестингхаус” е изправен пред ново предизвикателство, и то в изборен период, дано кабинетът успее!
Правителството, макар и служебно, може да тласне процеса за закупуване на изтребители Ф-16, но нека поиска и българско участие в проекта Ф-35. Ако едно българско правителство има въображение и размах, ще поиска от САЩ да изпратим трети български космонавт, този път с НАСА - подобен проект би генерирал огромен научно-технически и индустриален потенциал за България. (Не се подсмихвайте: Ричард Брансън вече обмисля как да се родят внуците му в Космоса!)
При служебен кабинет президентът е пряк ръководител и на изпълнителната власт, което улеснява среща Обама - Плевнелиев.
За заключение оставих членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - ОИСР, смятана за стожер на глобализацията. ОИСР е наследникът на плана “Маршал”, с който Америка възроди и обедини Европа, а днес е депозитар на най-добрите световни практики във всички невоенни области от човешката дейност. Членството в ОИСР е първият естествен приоритет на страната ни след присъединяването ни към ЕС. Членството в ОИСР ще даде достъп, стимул и механизъм за внасянето им у нас вместо изобретяването на топлата вода. За два месеца то няма да се случи, но за два месеца дълго отлаганата кандидатура може да бъде ясно заявена в Париж.
По някои от споменатите стратегически приоритети Атлантическият клуб подготвя почвата и обществото ни от години: за реформата на МВнР в МВЕП, за космическия закон и универсалния достъп до Wi-Fi - от сегашното десетилетие, за членство в ОИСР и Ф-16 - от миналото, за членство в ЕКА и третия български космонавт - от по-миналото, за Балканския Вишеград - от няколко месеца. Но от личен опит знам, че за най-прогресивните идеи обществото зрее най-бавно и още по-бавно, ако няма лидери, които да катализират процеса. Разбира се, за 2 месеца могат да се актуализират и приоритизират българските кандидатури за председателство на ОССЕ (подадена през 2004 г.) и нов мандат в СС ООН (подадена през 2003-а). Да не забравяме, че в мандата на служебното правителство попадат както срещата на НАТО в Уелс, така и сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, която е урожаен период за всяка добре подготвена дипломация. Тоест съдбата е добра към българската дипломация, сега на ход е тя. Не мислете, че предлагам на служебния кабинет да свърши за два месеца дванайсетте подвига, които Херкулес е извършил за 12 г.! Предлагам само най-неотложното и най-реалистичното, за което се иска политическа воля, а не гигантски ресурс. Има и много спешни приоритети, които са работа на парламентарен кабинет.
Служебното правителство е очевидно композирано в тесен синхрон с очакваната управленска коалиция след изборите - ГЕРБ и РБ/ДСБ. Това означава, че приоритетите, захванати сега, може да се реализират и след изборите, ако резултатите от тях не са изненадващи. Както през 1997 г, макар че тогава имаше нова надежда за нов чип, а днес - само за рестарт на стария.
Изобщо, за два месеца не могат да се направят чудеса, но може да се смени чипът с такъв, който прави чудеса. Успех на служебното правителство на премиера Близнашки!
