На 24 август Украйна отбеляза 23-ата годишнина от своята независимост. Одобреният на този ден през 1991 г. Акт за обявяване на независимостта на Украйна означава, че на политическата карта на Европа се появява нова суверенна държава и увенчава многовековната мечта на украинците за свобода.
Но миналия ноември бившата власт отне мечтата на украинците, отказвайки се от европейската интеграция като съзнателен избор на гражданите и законодателно оформен приоритет на външната политика. При това хората не бяха попитани и не им беше дадено нищо в замяна освен корупция и пренебрегване на човешкото достойнство.
Украйна въстана и избухна Революцията на достойнството, победител в която стана народът. Но победата беше спечелена с много кръв и големи жертви.
Крахът на антинародния режим означаваше, че новата украинска власт ще възобнови евроинтеграционния курс, ще противодейства на руската хуманитарна експанзия, насочена към унищожаване на държавността на Украйна чрез ликвидиране на нейната национална идентичност, и ще приложи мерки за възстановяване на реда, укрепване на демократичните държавни институции и съхраняване на единството на страната.
Усещайки, че губи контрол над Украйна,
Русия прибегна
до въоръжена
агресия,
вследствие на която стана анексирането на Крим. Това беше отмъщение на украинците за Майдана и същевременно предварително планирана спецоперация, насочена към покрояване на Украйна. Москва го направи цинично и лицемерно, възползвайки се от разположения там Черноморски флот. При това не стигнаха нито мъжественост, нито искреност, за да назове нещата с истинските им имена.
Москва демонизира националистическите сили в Украйна, за да оправдае анексията на Крим, а също и необявената война в Източна Украйна, за да ни накаже за европейския избор. Истината е, че политическата криза в Украйна беше причинена не от "бандеровците", "националистите", "фашистите", "държавен преврат" или от намесата на Запада, както твърдят кремълските пропагандисти, а от очевидното нежелание на руското ръководство, избрало пътя на насилственото реанимиране на Съветския съюз и реваншизма, да признае съзнателния цивилизационен избор на украинския народ за европейска интеграция.
Неоспорим факт е и че
в Украйна няма
гражданска война или братоубийствен конфликт, както твърди руската пропаганда, а продължава една неприкрита, безпардонна военна агресия от страна на Руската федерация, която бива наричана "хибридна война". Боевиките и терористите, добре подготвени, въоръжени с модерно руско оръжие и финансирани от Москва, убиват украински патриоти, съзнателно унищожават инфраструктурата, предприятия, мини, обекти за водо- и електроснабдяване, болници, училища, детски градини и обвиняват в това украинските войници. Под предлог оказване на хуманитарна помощ и под прикритието на Международния Червен кръст на 22 август Русия фактическа извърши директна инвазия в суверенна Украйна.
На своя територия с оръжие в ръце украинците мъжествено се борят за териториална цялост, независимост и свобода. Никой, дори и в най-кошмарния си сън, не е могъл да си представи, че благодатната украинска земя ще бъде връхлетяна от такава беда. При това от страна на съседна държава, чиито управници досега наричаха цинично Украйна "братски народ", "братска република", но само не и независима държава.
Ние не искаме да живеем в пребоядисан Съветски или Евразийски съюз, където ще царят постфеодални ценности и отношения. Спогодбата за асоцииране с ЕС е уникален шанс за Украйна да се върне към демократичната европейска общност.
България беше четвъртата страна-членка на ЕС, която ратифицира този съдбоносен документ. Збигнев Бжежински нарече съществуването на независима Украйна едно от най-големите геополитически събития на ХХI век, тъй като то по коренен начин променя не само облика на региона, но и на цяла Европа. Днес тези думи са актуални както никога.
Европейците трябва да разберат, че в момента
сърцето на Европа
бие в Украйна
и че за тази Европа престанаха да бият сърцата на стотици украинци. Тъй като те загиват на украинска земя не само заради териториалната цялост, за свободата и независимостта на собствената си държава, но и заради европейската сигурност и ценности.
Убеден съм, че украинският народ, който мъжествено се бори за своята свобода и европейски избор, ще устои. Ние ще победим, тъй като на наша страна е цялата световна общност. Тъй като истината е на наша страна.
За много българи, в чието съзнание Русия се възприема като освободител, е много трудно да разберат същността на събитията в Украйна. Украинците също не могат да си представят как една православна страна, с която рамо до рамо сме устояли в най-страшната война, вдига ръка срещу друга православна страна. И ще дойде при нас с нож в най-трудния момент, ще удари в гърба онзи, когото цинично нарича "братски народ". Същият този "братски народ" бива методично обстрелван от реактивни системи "Град".
Въпреки твърденията на неприятелите на Украйна, които следват руслото на лъжливата и цинична руска пропаганда, днешната аксиома е, че за 23 години Украйна се е реализирала като независима, суверенна държава в Европа. В момента тя минава през период на неимоверни изпитания и е въвлечена в кървави боеве за свобода в източната част на държавата.
През далечната 1919 г. Украинската народна република пада от ръцете на болшевиките. Но украинците са направили необходимите изводи от собствената си история. А това означава, че ние ще спасим украинската държава от необолшевиките. И ще спасим Европа.
