Из едно апокрифно евангелие с неизвестен автор:
„1. А по това време трябваше да избират законници и водачи и Иисус беше дошъл да проповядва сред народа и им говореше с притчи; а те се дивяха, че е пристигнал на магаре, с едни сандали на бос крак, и викаха: „Тоя пък на к`ъв се прави! Кой знае
къде е паркирал майбаха с версачето вътре"...
И тогава един стана и попита: „Ти, като си Иисус, можеш ли да ходиш по водата?". И всички рекоха, че няма да повярват, докато не видят, и Го заведоха при едно езеро, което тамошните хора наричаха язовир, и Той, макар да не искаше, направи няколко крачки навътре в езерото и се върна обратно. И на другия ден книжниците написаха: „Христос ходи по водата. Не може да плува"...
2. После Иисус отиде в друг град, където завари първенците да ядат и да пият и те, като Го видяха, че иде, викнаха насреща му: „Ох, слава Тебе Господи, добре, че дойде, щото ни свърши пиенето! Я вземи да превърнеш водата във вино!", а един додаде: „И в уиски, и в уиски!"...
3. А в едно село Го пресрещнаха с плачове и ридания и рекоха: „Гладни сме, нахрани ни!", и Той ги нахрани с пет хляба и две риби, и всички ядоха и се наситиха, и останаха 12 коша с къшеи хляб, също и от рибите. А тия, дето ядоха и се наситиха, рекоха: „Тоя трябва да е завлякъл бая мангизи, че да нахрани 5000 души!". А книжниците написаха:
„Иисус купува избиратели!"...
4. И като отиде при законниците, пак захвана да проповядва и рече: „Горко вам, законници, които товарите човеците с бремена, които тежко се носят, а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената!". И тогава законниците и фарисеите се разгневиха и взеха да Го преследват яростно.
А Иисус се оттегли на хълма и рече пренаскърбен: „Отче, какви са тия хора?!"...
5. И за още много неща ще свидетелствам аз, грешният, но по-напред искам да се изповядам, че криех от Иисуса писанията на книжниците, понеже бяха пълни с хулни и лъжливи думи за Него и за пресветата Дева Мария, а народът им вярваше и ги повтаряше жадно.
И колкото тия писания биваха по-лъжливи и по-хулни, толкова
повече им вярваше народът български, дето живее край голямата планина Хемус...
6. И видях аз - плач се носи сред българите и вопият те за люде чисти и водачи достойни... Ала сърцето ми се изпълни със скръб от туй, що видяха очите ми. Щото колчем се появят люде чисти и водачи достойни, първата работа на българите е да ги унизят, похулят и разтерзаят, да ги овъргалят в своите си вини, да им припишат своите прегрешения...
И не остана свестен човек непохулен и неразтерзан. И тогава видях, че колкото е по-читав един човек, толкова по-яростно връхлитат върху него и още по-велико е удоволствието да го видят омърсен...
Защото по тия земи завистта няма почивен ден...
7. Непосилна е тая гледка: блудници учат почтените на морал, посредствените поучават таланта, невежеството съди знаещия, глупците наставляват умния, безпросветният напътства просветените, неуките обругават мъдрите, продажният съди неподкупните, нищожеството преследва доблестните, подлецът назидава достойния, страхливецът пише трактати за храбростта, безличията издевателстват над личностите...
8. А народът български чака поредния лъжепророк,
че да му подари всичката си вяра и да му възложи всичките свои въжделения. Чака някой друг да му подари самоуважение и достойнство. И да го освободи. От какво? От собствените му измами и заблуди...
9. И тогава разбрах, че българинът най-обича някой друг да му свърши работата, та някой друг да му е виновен...
10. Иска неговите водачи да си държат на думата, но върви подир тия, дето днес говорят обратното на това, което са говорили вчера, за да говорят утре обратното на това, което говорят днес... Защото постоянството е подхвърлено на присмех...
11. Иска неговите водачи да го уважават, но се влачи подир тия, които го ухажват, ласкаят, презират, купуват, продават и препродават...
12. Иска неговите водачи да са честни, великодушни и благородни, но вярва на тия, дето го лъжат и мамят най-ловко и най-чевръсто... Защото честността е глупост, великодушието - за посмешище, а благородството - порок...
13. Иска неговите водачи да са бедни, та да им се присмива, задето били тъй непохватни, смотани и глупави, та нищо не откраднали.... И тогава видях, че българинът иска неговите водачи да са богати - хем да им се възхищава скришом, хем да ги съди шумно, като ги нарича
„Сган крадлива!"...
14. Иска неговите водачи да са умни, но ги предпочита хитри, коварни и милозливи като хищните зверове. Че да се бои от тях... Но най-му харесва да са простоватички и нискочели, че да има кого да подиграва, с чии откровени глупости да си разрежда виното и най-вече - за да се чувства извисен над тия, които той е избрал да го управляват...
15. И разбрах още, че кога българинът се оглежда за водачи, две неща прави винаги - „тежка желязна ръка целува" и „лъжливи уста слуша със вяра"... Пък после се чуди, що..."
И тук прекъсва туй апокрифно писание, и никога няма да узнаем какво още ни е казал неизвестният автор.
Но ако наистина (този път и най-сетне!) сме решени да избираме личности, а не тежки ръце и лъжливи уста, искам да напомня едни принципи, изчегъртани от общественото съзнание.
Политиката не е да надхитряш, да се подгавряш, да издевателстваш, да подчиняваш, да корумпираш, да богатееш. Политиката е изкуство на диалога, не на гаменското подвикване и подсвиркване по стъгди и мегдани. На аргументите, не на бицепсите. Политиката не е да продаваш, нито да предаваш достойнството и бъдещето на човека и на народа. Нито да използваш като главно градиво на своите амбиции завистта, злобата, предателството, раболепието, страховете, егоизма, лицемерието, продажността и грубия интерес, че и да ги възнаграждаваш на всичкото отгоре. Политиката е талантът да задаваш времето, не да го заприщваш. Тя е правото да носиш отговорност и задължението да бъдеш гражданин. Тя е занимание интелектуално, гражданско, рицарско и себеотрицателно - за доброто на всички.
Има ли такива личности в България? Ако ги има - горко им! Но едно знам със сигурност - Христос никога няма да попадне в парламента.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА