Значението на празниците припомня значението на живота. Те са крайъгълни камъни, на които човек посяда за малко, правейки равносметка за изминатия от него път. Когато нещата вървят добре, празниците са истински. Когато сме в криза, предпочитаме да се преструваме, че ги няма, защото те само ни подсещат за това, което не сме успели да направим, за това, в което сме се провалили, и за любовта, която не сме съумели да изживеем. А такава любов няма, тя е "любов" в кавички, защото човек или отваря сърцето си за любовта, или го държи затворено. От полуотворена врата може само да ни се схване вратът от течението, а да я отворим, когато не знаем какво ни чака от другата страна - слънце или буря,
- понякога
е страшно
Празниците са възможност да се отпуснем ако не до някого, то просто да изключим перпетуум-мобиле, то, в което сме се превърнали и да се оставим да въздъхнем и да чуем дъха си. Самотният дъх може да ни се види напразен, но не е, защото вдишванията и издишванията са крайни и отмерени. В непрестанно забързаното движение ние забравяме да дишаме, а дишането е любов към себе си, необяснимата любов на живота, дадена ни от нищото, според атеистите, или от Бог, според вярващите. Дали Бог има банка, от която ни отпуска кредит за определен брой вдишвания и издишвания - не знам, но знам, че заради мереният им брой, те са не по-малко ценни от най-яркия диамант на земята.
Ако на диаманта може да се сложи цена и можеш да го сложиш в джоба си, с дишането не е така, то е връзка с онзи космос, който гледаме все по-ясно през все по-ярките и великолепни снимки на телескопа Хъбъл на НАСА. Неслучайно мозъчните клетки приличат на галактики. Неслучайно яйцеклетката прилича на миниатюрна планета. Не бива никога да се съмняваме в звездния си произход, всеки от нас е истински звезден прах и това е научно доказано.
Диамантът не
може да мисли,
не може да създава, не може да чувства, не може да бъде нищо друго освен измерението, което ние, дишащите вселени, му даваме. Той е просто доказателство, че всичко е едно, земя, въздух, огън, вода, космос, светлина и материя, а ние, несъвършени в средата на всичко това, създаваме представи. Така си представяме нещата, толкова важни изглеждаме сами на себе си в миниатюрния свят, който сме способни да обозрем.
Наистина ли сме важни? Разбира се. За момента, в който дишаме, няма нищо по-важно от нас. За празника на живота, който ни е даден от Вселената, независимо дали е интелигентен дизайн, или просто дизайн. И все пак дизайнът сам по себе си е нищо. Без душата, която го създава, той няма приложение, защото изглежда пуст като планета след апокалипсис. Виждаме такива планети на кино - лошият,
мразен от
мнозина Холивуд
заради разточителството и предполагаемото си безсмислие, успява да ни покаже невиждани светове, създадени от фантазията ни, съчетана с наученото през крехките няколко милиарда години човешка еволюция. Чрез картините, книгите, филмите, музиката, танца дъхът, който понякога забравяме, че носим се връща към нас чрез дишането на създателите на изкуство и технология, позволяваща ни все повече да се докосваме до всичко голямо и съществено, създадено на малката ни планета. Имаме нечуваната привилегия не само да дишаме, но дишането ни да се учестява от вълнение със сблъсъка с красотата, която всеки ден ни е достъпна чрез интернет. За пръв път знаем толкова много за красотата на животните и се чувстваме все по-разбиращи ги, защото е все по-възможно да ги наблюдаваме отблизо благодарение на интернет и аудио-визуалната техника. Всеки ден откриваме невероятното съвършенство на тяхната чистота и невинност, съчетана с любов към нас, когато сме добри с тях.
И тук малко ще се развали идилията, защото засега ние не сме способни да обичаме така безусловно, както те могат.
Любовта ни е крайна, премерена, страхлива, изменчива, човешка. Любов, която мени дъха си според реда на деня, речите на политиците, решенията им, засягащи потока на парите, цялата конюнктура, създадена от нас и срещу нас, за да контролира свободното дишане. Ако свободата на въздуха в гърдите ни се мери с пари, няма как любовта да не е крайна. Ако идеята на създанието ни като мислещи и чувстващи човешки същества е дишането ни, и съответно любовта, и те трябва да бъдат контролирани с пари, значи създателят е някакъв неинтелигентен дизайнер, отмираща звезда, черна дупка, от която вероятно също има смисъл, но защо да го търсим, когато светлината, въздухът, животните и чистотата на тяхната любов твърдят обратното - животът е дишане за любов, не вятър, разнасящ банкноти.
Като всяка година и тази беше пълна с възходи и падения, а ние бяхме както винаги изключително активни в отбелязването им във фейсбук.
Притаили дъх
зад малките ни
екранчета,
вбесяващи се, летящи от възторг, отмерващи успеха и загубите, свои и чужди, но по безпрецедентен начин не сами, а с цялата човешка вселена на един клик разстояние. Разбира се, тази несамота е донякъде илюзорна, но дава възможност за избор дали да се радваш на живота пред очите си, или да мислиш за това, което не се е случило. Човек не се храни с картинки, нито с клипове на животни, но все пак какво остава с него, когато е сам? Споменът за живо същество, което по някакъв дори и индиректен начин му е донесло радост. И любов. Любовта не задължително е секс, нито е задължително да се случва между двама души, нито пък е задължително да се случва между човешки същества. Тя е искра от радост в очите заради нещо хубаво, което сме видели, чули, помислили, преживели - миниатюрна звезда, вероятно идентичен близнак на някоя свръхнова на оня край на невъзможно далечна галактика.
Аз се чувствам звезда, но не защото повече хора са чували името ми. На фона на Вселената то е крайно несъществено. Известността спира да означава каквото и да било, ако Силата реши, че е време да си ходя.
Всички сме еднакво звезди в този свят, направен от нас самите все по-глупаво труден. Затова подарявам на всички за Коледа подсещане за едно вдишване и издишване. Каквото и да ви се случва, отворете прозореца, ако не може да сте сред природа, и дълбоко вдишайте, задръжте въздуха, броейки до десет и издишайте. Направете това колкото пъти ви се услади. Ще се почувствате по-живи и малко повече вселенска любов ще влезе в изморените ви души. Не струва пари, а напомня, че да си поемеш дъх, означава, че си истинска звезда, най-важната в твоя живот.
