ИМА такива интернет форуми - търсиш повече информация за нещо, което си видял, ала не си видял достатъчно. Онзи ден търсих какъв е часовникът, който се появява в един трейлър, оказа се IWC Pilot's Chronograph. Десетки хиляди бяха търсили същото. Продуктовото позициониране във въпросния филмов трейлър беше толкова ловко, толкова силно докосващо консуматорските сетива, че мигновено след като видеото свърши, се устремяваш да видиш кой, по дяволите, е страхотният модел часовник, който носи главният герой. На китката му е, но ти не можеш да видиш модела, няма бляскаво лого, камерата не спира услужливо върху циферблата. Спомням си, че подобно нещо се случи, докато гледах хладнокръвно добрия “Американецът” с Джордж Клуни, където той майстори разни работи с отличен часовник на китката, който (естествено) не се вижда достатъчно ясно. Интернет форумите, пак посетени от десетки хиляди, даваха отговор - Omega Speedmaster Professional.
И двете големи компании - IWC и Omega - са официални партньори на кинолентите. И това продуктово позициониране е официално, и хитро, и изпипано, и работи. Работи както за спонсорите, така и за артистите. Paradise Center също е официален партньор на ново видео на Жана Бергендорф и Кристо, което се върти из видеосайтовете и социалните мрежи. В родния случай мол Paradise крещи толкова силно, пък и за всеки случай режисьорът е решил яко да се набива вариото всеки път, когато има лого Paradise наблизо. Да не говорим, че аз дори се обърках повече в името Кристо - признавам, че не знаех, че има хем Криско, хем Кристо, колко интересна българска попсцена. Принципно в продуктовото позициониране няма нищо лошо. Не ме разбирайте погрешно. Само дето в България то повтаря любимата история - повечето родни клиенти, когато видят предложение за някаква визия, правят само една забележка. И тя винаги е: “А, не може ли логото ни да е малко по-голямо?” Така и с продуктовото позициониране - ти набий вариото, пък после ще му мислим.
През последните години драматичните промени във финансирането на медиите заради навлизането на интернет направи почти задължително журналистиката и рекламата да се сприятелят. Днес има стотици рекламни агенции, в които работят само журналисти - те произвеждат елегантно замаскирано съдържание, което разказва любопитни истории (които ще прочетете), но и чрез тях рекламира съответния продукт (който трябва да пожелаете). Наричайте го както искате - продуктово позициониране, content marketing, native advertising, няма значение. Марките търсят повече качествено съдържание за промотиране на продуктите си, а медиите предпочитат фината реклама, която разказва истории и не дразни читателите/зрителите с дълги рекламни клипове или големи банери. В дни, когато все повече технологични възможности позволяват превъртането на телевизионните реклами и блокиране на банерите, само интелигентната реклама ще свърши работа. И не - продуктовото позициониране не е измислено (както смятат по нашите ширини), за да заблуди регулаторите. То съществува, защото рекламодатели и медии получават по-висок ефект. Особено когато е направено както трябва. Какъвто не е случаят с Бергендорф и Криско, пардон - Кристо. Синдромът “може ли моето лого да е малко по-голямо” удря като с бумеранг рекламодателя и играе лоша шега.
Създаването на нарочно търсене, малко магия, неяснота - това би допринесло повече за рекламата на въпросния мол, който очевидно иска да се позиционира като място за всякакви забавления.
Спомням си как наскоро някой беше постнал във Facebook фотография на страхотен басейн и всички питаха къде е това. Оказа се, че басейнът е във въпросния мол Paradise. Бергендорф и Кристо да се бяха плацикали през целия клип в басейна, без да се виждат никакви лога, положителният ефект за мола щеше да бъде доста по-голям. А когато станат като чичо им Бъста Раймс, ще могат дори в заглавието на песните си да имат продуктово позициониране и да пеят “подай ми курвоазието” колкото си искат.