С финансиста Емил Хърсев разговаря Генка Маркова:
- След събитията в Париж особено актуални стават всички аспекти на тероризма. Вие повдигнахте темата за икономиката на тероризма - вярно ли е, че около 1 милион души са заети в нея и още поне 10 милиона в съпътстващи дейности, г-н Хърсев? Това много ли е, малко ли е?
- Струва ми се твърде много, защото 1 милион души постоянно заети, това е икономика с физическия размер на Албания или Македония примерно. Доста сериозно е като брой на заетите в световната терористична икономика, а и те се увеличават. Защото за първи път от началото на това хилядолетие имаме терористични структури с квазисуверенен статут - те фактически владеят територии. Никога например в латиноамериканските държави не сме забелязвали такова дългосрочно и трайно владеене на отделни обособени територии - дори в Колумбия или в Перу като "Сендеро луминосо" (перуанска радикална маоистка групировка - б.р.). А сега в три случая - с "Ислямска държава", със Сомалия и с Боко Харам (радикална нигерийска ислямистска секта - б.р.) в Нигерия става въпрос за формирования, които са получили този статут на независимост и развиват една икономика, базирана върху квазидържавност. И на тези територии могат да развиват икономически дейности - особено в случая с "Ислямска държава". Американски и други независими източници наскоро обявиха, че са били бомбардирани 15 рафинерии на "Ислямска държава" от въздушните сили на САЩ. Тоест очевидно там има поне 15 рафинерии.
- От какво се финансира тази квазидържава "Ислямска държава"?
- Тя е наследник на сирийската Свободна армия и на т.нар. Демократична опозиция на Сирия. Това са физически същите лица, които дълго време бяха в договореност с коалицията на съдружниците за сваляне на Башар Асад от власт в Сирия. И съответно, доколкото е известно, те получаваха военни доставки от тези съюзници, като просто заместваха сухопътните войски от тези страни съюзници.
- Кои съюзници визирате?
- Имам предвид държавите от НАТО, които участваха във военни действия срещу режима на Башар Асад в Сирия. Те участваха във въздушните удари, а едно паравоенно формирование на местни сили под името Демократична опозиция в Сирия - т.нар. Сирийска освободителна армия, получаваше доставки, за да спести на съюзниците дислоцирането на наземни окупационни войски. От години великите сили избягват да използват сухопътни войски и ползват местни сили, така си спестяват скъпоценните жертви на жива сила при подобни операции на място. Същото видяхме в Либия, в Чад преди време, в Афганистан, ако щете, и в Украйна сега... въпреки конвенцията за забрана на наемничеството имаме очевидно такава ситуация.
- Какъв е "бизнесът" на "Ислямска държава", те влияят ли на пазара на петрола?
- Има хипотеза, че "Ислямска държава" държи 2% от световния добив на петрол, това прави около 350 000 барела на ден, което прави около 12,5 млн. долара на ден или 4,5 млрд. годишно при хипотеза, че един барел го продават за 35 долара - 2/3 от цената на пазара. И то при положение, че го продават непреработен. Ако все пак някоя от рафинериите, които имат, го и преработва, това означава, че имат значително по-големи приходи от петрол от въпросните 4,5 млрд. долара годишно.
Отделно всяка такава структура развива класическа криминална икономика, която е достъпна само за квазидържавни формирования на терористи. Могат да произвеждат наркотици, или да градят фабрики и да добиват всякакви субстанции, да произвеждат оръжия, муниции, да печатат фалшиви пари, всичко, което иначе криминалният бизнес в света върши тайно, защото имат територия.
- Всичко това в каква степен засяга света, как се отразява?
- Отразява се, защото всичко това е отнемане на доход от останалата част от света. Според известни изследователи, особено често се цитира италианската изследователка Лорета Наполеони, която от години се занимава с икономиката на тероризма, се смята, че в момента между 2 и 3 трилиона долара годишно е брутната добавена стойност от икономиката на тероризма.
Ако сравним с икономиките на страните в света, това е горе-долу БВП на една Франция или на една Великобритания - доста сериозна сума. Тоест икономиката на тероризма, ако беше една държава, би се наредила в десетката на най-големите икономики в света.
- Кой поддържа бизнес отношения с тези бизнесмени терористи?
- Според мен това са просто субекти от съседните страни, става въпрос за физически оборот на стоки. Макар "Ислямска държава" да воюва със Сирия, няма проблем да се установи коя сирийска икономическа структури служи като посредник в тази търговия. Може да е сирийска, може и да е турска, иранска, иракска - това са такива големи обеми, всеки би могъл да ги установи.
Не само великите сили, и България има служби, които работят в този регион, всяка от тях би могла много ясно да установи как точно става това. Хипотезата, че икономически структури от "враждебна" страна участват в икономически операции, не е нищо ново. Световноизвестният бестселър на Джоузеф Хелър "Параграф 22" говори за същото нещо по време на войната. Офицерът Майлоу Майндърбайндър от въздушните сили на САЩ организирал едно търговско предприятие и сключва договори с немците, англичаните, ползва немски самолети, за да доставя на американските войски памук от Египет и прочее неща - значи бизнесмоделът "Майндърбайндър" не се е изменил много. Винаги ще се намери кой да търгува, след като някой му го предлага на една трета от цената.
- Може ли България да бъде засегната от икономиката на тероризма?
- Може и е засегната, разбира се. И през нас минават и вероятно в България се продават продукти - например наркотици от всякакъв вид... Фалшиви долари или евра могат да се разпространяват и в България, не виждам нещо, което да ни превръща в изолирана територия. Очевидно е, че не сме крайната цел на пазара на икономиката на тероризма, а сме периферна зона за продажби.
- Защо смятате, че глобалната демокрация е родила глобалния тероризъм?
- Защото едва когато получават квазисуверенен статут, тоест възможността да завземат и контролират територии, да сключват договори с държави, да получават държавни доставки, финансиране от великите сили, тогава терористичните организации прекрачват онзи обем, който биха изпълнили максимално като криминални структури. В най-добрите си времена групировки като ЕТА в Испания, като ИРА в Ирландия, като "Червените бригади" в Италия, които отвлякоха и убиха премиера Алдо Моро, са имали годишен доход от 10 милиона, хайде 100 милиона да са достигали, но това е пределът... Над това става твърде явно и те започват да се забелязват, такива обеми не могат да се движат нелегално. Едва когато сключат договор като съюзник в една сухопътна операция, когато получат танкове, тежко въоръжение, самолети, противовъздушни оръжия, тогава те стават фактор от друга категория, защото това струва милиарди, а не милиони. Няма откъде да се роди глобалният тероризъм, освен ако не го е създала глобалната демокрация.
- Да разбирам ли, че светът няма да спре икономическото кранче на терористите?
- Абсолютно, защото пазарът на тази икономика на тероризма не се реализира основно в България, той се реализира в Стара Европа, в САЩ... А и икономиката на тероризма печели още от рекет, от залавяне на хора и искане на откуп, това се извършва там, където може да се плати - в развитите страни. И затова всяка държава не би трябвало да стои безучастно, а би трябвало да се оглежда къде върви този паричен оборот и съответно да се реагира.
Емил Хърсев е доктор на икономическите науки, финансист, завършил е финанси в УНСС. Роден е на 19 октомври 1961 г. в Димитровград. Защитил е дисертация на тема “Еволюция на парите”, доктор на икономическите науки. Бил е член на бордовете на БНБ, Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Доцент е по банково дело в УНСС, собственик на “Хърсев Ко”.